Животът ни е съставен от изборите, които правим. Всеки ден на повечето хора се случват стотици неща и те ежеминутно трябва да взимат решения. Изборите, които правим, ни определят като личности в обществото.
В зависимост от това дали тези избори в по-голямата си част са логични за хората, които ни заобикалят, или не, обществото си създава определено мнение за нас, а ние живеем в комфорт, отрицание, саможертви, самоанализ, себераздаване или някакъв див баланс между всичко това.
Представете си семейство, събрало средно голяма сума пари. За мъжа приоритет например може да бъде закупуването на нов автомобил. Според жената обаче парите трябва да се похарчат за ремонт на къщата. Тази сума, разбира се, може и да си остане в банката, да се вложи в малък бизнес, да се отиде на екскурзия, да се даде за благотворителност или парите просто да бъдат унищожени като протест към съвременната финансова система.
Както виждате, изборът варира от напълно приемлив, през алтернативен, до радикални крайности, като например да излезеш до магазина за хляб и вместо това да отидеш на стоп до Финландия.
В крайна сметка кое е правилният избор? Има ли такъв изобщо или просто избираме най-логичното нещо в момента? А дали пък не са правилни всички, в зависимост от гледната точка или пък изобщо няма съвсем правилен избор, а просто по-малко грешен избор?
В какво състояние взимаме решения? Под влияние на алкохол или други вещества или здравословно състояние, под натиск на приятели и роднини, под заплаха от закона или обществено табу? Може би най-правилният избор е този, при който човек успява да постигне някакъв баланс между собствения си комфорт и разбирания за света и удоволетвореност на по-голямата част от останалите хора (защото никога не са доволни съвсем всички).
Важното е да не съжалявате след години за този избор. Няма формула, по която да се определи това, няма книга, в която пише по кой път да поемете и какво трябва да направите. Затова и никой не може да бъде съден за изборите, които прави.
Никой не бива да ви казва какво да мислите и какво да правите. Това, разбира се, в пълна сила важи и за парламентарните избори. Всеки сам решава дали ще гласува за дадена партия, дали ще пусне невалидна бюлетина или изобщо няма да гласува.
Тъй като никой не може да ви накара какво да изберете, вас ви убеждават и манипулират. Препоръчват ви варианти. Близки, приятели, колеги, социални мрежи, медии и др. ви обясняват кое е правилно и кое не.
Може да няма правилен и грешен избор, но има умно и глупаво решение. Колкото по-информиран (и то от надеждни източници) е човек, толкова по-вероятно е той да вземе умно решение.
Казано е "в спора се ражда истината", но ако спорът е между информиран, интелигентен човек и упорит глупак, чия истина се ражда тук? Когато човек избира да влезе в спор с глупак, не е ли също глупаво решение?
Но ако се избере умното решение, тогава глупакът си мисли, че е прав, тъй като печели "служебна победа". Ако броят на тези глупаци е значително по-голям от този на останалите, отказващи спор, не се ли оказва, че - според логиката на обществото, правилният избор е глупавото решение.
Огледайте се. Какво виждате?
Някога като питах един приятел как да постъпя, когато се препъвах в някаква дилема, той ми отговаряше: Постъпи правилно.
брях, не очаквах, че ще излезе...само пробвах, ама явно са ми вдигнали ембаргото
Според мен клишето " в спора се ражда истината" не е вярно. В спора може да се роди и тупаник . Истината е многолика, тогава чия истина би се родила? А къде остана емоцията при вземането на решение , а добрата стара интуиция?
Браво,готина статия се е получила.Хареса ми.А истината...истината е някъде там.По средата.Скрита удобно между стотиците лъжи.Истината за всеки е различна.Няма универсално правило за истината.Според мен е съвкупност от мнения и формулировки.Правилно изцедени и подредени.Няма как всичко да е истина.За това просто подбираш част от тук и парченце от там.Получава се един малък Франкенщайн.Защото истината е точно такава.Гротеска,съшита и сглобена от всякакви чаркалаци.Изглежда ужасно,но вътрешно е ужасно мила и добра.Може да изглежда смешно,влачейки огромното си,недъгаво тяло,но пък единствения й враг е неправдата.Лесна е за унищожение.Конците се разплитат,откача й се,я някоя ръка,я някой крак.Но въпреки това,тя е там и очаква да бъде спасена. Относно избора,обичам да гледам философски на точно тази тема.Избора не е правилен или грешен.Избора е един.Тук няма място за вайкане и мрънкане.Просто го правиш или избираш нещо друго.Избора е врата,която отдавна е премината.Напълно несъзнателно.Преставете си две врати.Едната триъгълна,другата квадратна.Вие ще преминете,през тази която най-много ви допада.Оставате сляп за другата врата в известен смисъл.Но ако се замислите,защо минавате през точно тази врата,то тогава би могло да се породи съмнение.Тоест взимаме решенията си несъзнателно,базирайки се на определени параметри и въпреки това твърдим,че го правим напълно съзнателно.Когато осъзнаеш избора си,само тогава си способен да го промениш.
А бе хора защо се заблуждавате по интригите на някакви идиоти политици дето ви лъжат 23 години,а не погледнете обективно и реално на нещата?И до кога ще се лъжете не знам?Вие май не можете да проумеете че тия там хрантути не мислят да ви подобряват живота,а техния собствен келепир?Колко пъти трябва да повтарям че всичките там разноцветни партийки дето са се събрали,имат точно това за цел да ви объркват,да ви заблуждават,и т.н.Всеки ще се одумва на другия,а на лице нищо.Само изгодни закони за олигарсите ще се приемат,а това нас не ни грее нищо.Хайде да погледнем въпроса по друг начин.Ако бъде премахната субсидията и другите екстри за издръжката на една партия от държавния бюджет,демек от нашия гръб,и партиите се само-издържат от членски внос,колко мислите ще останат?И колко партии ще издържат де-факто?Дори най големите партии няма да оцелеят.Но понеже има все още заблудени,които им дават със гласът си живот те ще продължават да ни стрижат.Българс кия народ като цяло е една партия,и не са му нужни 1001,които да правят със чужда пита помен,от наш гръб.Кога ще го проумеете?И няма значение кой какъв е.Циганин Арменец Българин ,всички носим ярема еднакво.Кога ще разберете че тези хрантути дето са в парламента,не са финансирани да служат на вас,а на определени финансови среди и олигарси?Това не е футболното първенство да се надпираме кой ще бие,и спечели титлата.И да се делим на Левски и ЦСКА.И е крайно време да го разберете!Какво то и да си мечтаем пари няма от къде да дойдат,след като икономиката е унищожена отдавна,и България се управлява от чужди интереси и чужди фирми.Така че мечтайте си. Ако искаш да живееш добре, трябва да си готов да дадеш всичко за това. Т.е., ако искаш да бъдеш свободен и независим, трябва да си независим не само думи, но и на дела. Не трябва да чакаме някой друг да ни определя съзнанието и битието.Още повече хора които са доказали за 23 години какви са и за кого работят.Трябва смяна на целия модел и изземване на всичко заграбено в полза на държавата.А държава във момента няма.Има феодали,и крепостници.До като самосъзнанието ни го определя друг,докато на инат съсипваме живота си и не можем да погледнем на нещата реално,заслепен и от собствената си простотия и егоизъм нищо добро не ни очаква.Във магазина,и на касата всички плащаме еднакво.Въпроса е че не живеем еднакво.И рано или късно всеки ще плаща за алчността и егоизма си.Колелото на историята се върти и ние няма да измислим топлата вода.Много преди нас са си мислили че ще се скрият зад високи стени и укрития и в крайна сметка са падали в капана на собствената си простотия и арогантност.Така че всичко е въпрос на време и само-осъзнаване.
Къртицата се облиза сладко и внимателно погледна през бинокъла. Нищо не се виждаше. Точно тогава тя заподозря, че може би не е виновен бинокълът. Може би е тъмно, може би е нощ. А може би аз съм сляпа. А да не би случайно да съм къртица? Е, добре, но след като съм къртица, помисли си тя, за какво по дяволите ми е този бинокъл? И защо всъщност се облизвам така сладко, възмути се искрено тя. Защо така внимателно гледам през този тъп бинокъл? Та аз нищо не виждам! А може би съм сляпа? А може би съм къртица. Но това си го знаех и преди да намеря бинокъла. Господи, как безсмислено се повтаря всичко в този живот – въздъхна уморено къртицата и заспа. Сънуваше, че е човек, който спи дълбоко в тихата нощ. Спи и сънува как внимателно взема един бинокъл и гледа през него. НИЩО НЕ СЕ ВИЖДАШЕ……..