Защо тук глупостта да стои най-високо?

В последно време се случиха някои неща в образованието на нашата мила държавица: излезе системата за рейтинг на българските ВУЗ-ове, а деня на Народните будители беше белязан от студентски протести.

Аз, както и всички останали граждани, интересуващи се от висшето образование в България, очаквах системата за оценяване, за да видя на какъв хал са нашите университети по статистика.

Като участник в два от тях съм си изградил поглед върху ситуацията като цяло. Истината е, че бях леко скептичен към обективността на рейтинговата система, но когато тя излезе и успях да й отделя повече внимание, с ръка на сърцето мога да кажа, че някой си е свършил работата.

Какво ни очаква, ако се разровим из рейтингите? Нищо ново - Софийският университет води класацията почти еднолично. От 24 професионални направления той е на първо място в 21. В голяма част от тях има и солидна преднина пред следващите го университети.

Местно състезание

Както и да е. Всеки, който сам иска да изпробва и разгледа рейтинговата система е свободен да го направи тук. Аз обаче ще разгледам един друг въпрос. Въпросът за това дали имаме повод за радост, когато университетите ни могат да се борят помежду си, но не могат да се борят на международната сцена.

Тук трябва да загърбим регионалния си шовинизъм и да погледнем отвъд носовете си. СУ е безспорният лидер в България, а е 777-и в света. Аз съм сигурен, че и в бъдеще ще запази позицията си на местно равнище, но ще пада в международно. Същото се отнася за всички български университети.

Все пак ние сме част от Европейския съюз и би трябвало да гледаме към образованието на останалите държави-членки, като към пример, който трябва да последваме. Но го правим само на думи. Всички знаем, че трябва промяна, но въпросите, свързани с нея, не са малко: към какво точно, как, с какви средства и т.н.

За жалост всички възприемат думата "реформи" като синоним на "нужда от пари". Аз съм сигурен, че това е неправилно. Вярно е, че пари трябват, но без промяна в главите на хората, вложените средства ще бъдат като пръснати в бездънна яма. Не ректори, не министерство, не ЕС са виновни за това ни състояние, а ние - хората.

Статистика за реализацията

Знаете ли какво показва статистиката за реализация по специалността от рейтинговата система? Около 15-30% се реализират в специалността си, след като се дипломират. За какво на останалите 70% им е тази диплома? За обща култура ? Ако е за обща култура, то нека всеки си намери литературата и си чете в къщи.

Не, прави се заради дипломата. Тази диплома вече е нужна, колкото е нужно и кафето рано сутрин. Не мога да приема, че тези проценти са следствие на това, че няма работа в дадена сфера. А ако е така по някаква случайност, то хората, които записват дадена специалност толкова ли не са си направили труда да проучат предварително дали има добър шанс за реализация в същата тази сфера...

Висшето образование по цял свят е привилегия, породена от дадени интереси. Но тук не е като по цял свят - в България всички са готови да бъдат висшисти, дори е наложително, защото иначе не могат да практикуват като... продавачи (примерно).

Няма ги вече идеалистите...

И забравят какво всъщност е висшето образование: то е наука. Науката е най-святото и красиво нещо на този свят. Тя обче има едно главно значение: да произвежда още наука!

Хората, които изучават хуманитарните дисциплини, трябва да го правят с цел да въздействат на обществото в продуктивен план. Но първото условие е да обичат това, което правят, и да го правят с удоволствие.

В България удоволствието от науката се приема за глупост и спада в графата "нерационално мислене". Тук на почит е единствено заплатата, която човек получава. Малко останаха идеалистите, които ще решат да станат преподаватели някъде, вместо да получават по-висока заплата, като продавачи (примерно).

Тогава стигаме до един извод: по нашите географски ширини развитието в морален и интелектуален план е табу. На мода са фитнес салоните, перхидролът и чалга клиповете. Какво виждаме в един фолк клип? Мерцедес, скъпи дрехи, напомпани каки и батковци и хайде от малки си мечтаем да бъдем като тях. В техните клипове човекът с очилата, който чете книга, е "загубеняк".

Хайде след като голяма част от младите следват този стереотип да видим откъде идва проблемът на висшето ни образование. Плачевно е спрямо световното. Какво да бъде, след като хората, които го "практикуват", носят леопардови щампи, слагат си килограми грим и играят кючеци в местните клубове.

Какво може да очакваме, когато не могат да се намерят пари за художествените специалности в България? Кой след това ще произвежда културa? Е, за какво ни е култура, като всяка чалгаджийка кара мерцедес?

Защо, защо...

Някой ще се пита защо да прави по-нерентабилната от двете възможности? Аз ще отговоря: Защото парите купуват всичко, но не и интелектуален прогрес, ако сами не направим опит да го създадем.

Някой ще се запита за какво му е интелектуален прогрес, ако не кара мерцедес? Аз ще отговоря: Защото човечеството има история, която се гради от хора, отдадени на науката. В цял свят тези хора са на пиедестал. Защо България да прави изключение? Защо тук глупостта да стои най-високо?

Духовно кухите индивиди трябва да бъдат изключения, а не тенденция, ако искаме да има работещо висше образование. Всички трябва да осъзнаваме, че когато човек се превръща в специалист в дадено нещо, то той израства и се чувства добре духовно. Чувства разликата в начина си на мислене и в отдадеността си на обществото.

Висшето образование не е просто стъпка след средното. То ни предоставя красотата да опознаваме това, което представлява интерес за нас и ни стимулира.

Нека, не се бутаме там, където паричките са най-много, но ние не се чувстваме добре. Нека погледнем държавите, чиито граждани живеят по-добре от българите за пример. Там няма срамна професия.

Нека не забравяме, че първо човек трябва да се учи и тогава да бъде готов за "големите подвизи". Не като тук - държавата с най-много раздавачи на акъл, чиито първи думи са: "Ако бях на негово/нейно място щях да го свърша по-добре..."

* В днешния си брой вестник "Сега" съобщава, че "след като преди години Гърция отказа да признава автоматично дипломите на български университети и въведе приравнителни изпити, към драстичната мярка прибягна и Турция".

Българските дипломи вече не се признават в Турция и за студентите е въведен много тежък приравнителен изпит, съобщи председателят на Дружеството на турските студенти в България Сердар Къзълдаг, пише авторът на статията Таня Петрова. Според него крайното решение е взето заради случаи на фалшиви дипломи и ниско качество...