Нова версия на "Мърви души", но не по Гогол, а на родния Бродуей се разиграва пред очите на милионите зрители пред телевизионния екран. Само дето те не го разбраха.
Това, което видяха, беше сблъсък между един известен и обичан актьор като Павел Попандов и един известен от куп реклами и телевизионен сериал нов директор на Сатирата Калин Сърменов.
(Попандов е познат на всички поколения - от близо петдесетина филми от соцвремена, сред които култовите "Оркестър без име", "Щурец в ухото", "Матриархат", "Куче в чекмедже" - и не-известен с редките си театрални роли). Кариерата му в киното приключва през 90-те, когато избухна демокрацията и години наред киното ни остана в същински ступор.
Няколко дни във всички сутрешни блокове, а и във вечерните токшоута, няколко уволнени или доброволно напуснали, или пенсионирани (това не се разбра) от мениджъра Сърменов актьори, даваха воля на своите засегнати чувства, честолюбие и накърнена стара (филмова) слава.
Никой обаче не позволи на зрителите да надникнат не просто зад кулисите, а в театралната кухня, където във всеки театър може да видят насядали актьори, някои от които обичат да си казват "наздраве" по-често отколкото да си подават реплики в на сцената. Явлението артист на някаква заплата, който играе 3-4 пъти за няколко години, е често срещано у нас.
Когато попитаха големия режисьор Теди Москов какво мисли за орязаните заплати на няколко актьора от Сатирата и за последвалото им напускане, той само мъдро си замълча и каза: "Когато уволняваха несправедливо Крикор Азарян от НАТФИЗ, тези хора мълчаха. Когато ме уволниха от телевизията, тези хора също мълчаха. Сега нямам какво да кажа."
Москов е болезнено откровен. Гилдията на актьорите никаква я няма, когато би трябвало да защити някой свой колега. Но пък тичат право при министъра на културата - като в случая с Попандов, когато пряко са засегнати интересите им.
Аргументът - легенда в българското кино. Легенда е, факт - и никой не го отрича. Но легенди са и Ванча Дойчева, Марин Янев, Стефан Мавродиев, които горят всяка вечер на сцената и все още пълнят салоните благодарение на таланта си.
Легенда е и Стоянка Мутафова, което не й попречи да пътува за представления из страната и не спира да играе. До последен дъх игра и Наум Шопов, чийто крал Лир изправяше Народния театър на крака.
Само че никой не държи на щат някого само защото някога е бил име, а днес е останала легендата.
Вас, господа, къде може да ви гледат почитателите?
Никъде. Или в частните трупи. Да, няма грешка. Вземате заплати от държавния Сатиричен театър, а играете в частни представления. Тоест водите се на заплата, но духом и телом сте другаде - на снимачната площадка, в частните турнета.
Това ако не са "мъртви души" в ХХI век, здраве му кажи. Въпреки 23-те години преход, пазарна икономика, СЕБРА и две театрални реформи.
Павел Попандов има за два месеца две представления, Мария Статулова също почти не играе, но снима в тв сериали.
Конфликтът с Калин Сърменов показа, че все още има актьори в театрите, които от доста време не играят в нито едно представление на своята трупа (или в едно-две), и си прибират в джоба месечното възнаграждение. Заплата за какво?
Всъщност не за първи път се стига до такъв сблъсък. Същият проблем имаше и бившият директор на Сатирата Рашко Младенов, комуто се наложи да пенсионира имена като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Невена Коканова, Мариана Аламанчева, Васил Попов, Димитър Манчев...
Младенов предложи нещо доста радикално - да уволни всички актьори (както се изрази "да ги освободи от щат") и да им предложи граждански договори - твърда сума срещу играно представление. Така някои се оказват с твърде ниски или почти без доходи (от театъра), а други като Иван Бърнев например - с пари... Само че започват бунтовете. Впрочем, и Сърменов е в трупата, но той има и друг бизнес извън сцената - студио за реклама.
Практиката, която покрай Попандов vs Сърменов стана известна на по-широк кръг хора, не е само в Сатирата. Години наред в щата на армейската трупа се числи Таня Димитрова, която само най-старите и запалени почитатели помнят от сцената, защото тя е от най-известните дублиращи актриси, чиито глас познаваме единствено от сапунките.
В дублажа специализира и Радосвета Василева от същия театър, чието име не откриваме в афиша на представленията на армейците.
Да продължаваме ли? Защо? Нали за това театрите си имат директори? А ние може само да препрочетем "Мъртви души" и философски да обобщим, че времето на Гогол живее у нас и извън сцената.
България трудно се разделя с някои привички на соца, когато актьорите бяха по-силни дори от директора и режисьора и можеха да ги сменят, стига да поискат. А извън това може би е време да се помисли за истинска театрална реформа, не просто административни мерки.
За да може актьорът/режисьорът, ангажиран в най-много представления, да получава действително добри пари, а не да се опитва да изкара необходимите му средства, като снима реклами, тв сериали и всичко, каквото му предложат. А другото, там, на сцената... то е за чест и слава.
