Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Безплатно здравеопазване няма. Да беше по-уредено

Колкото и да се опитва Стефан Константинов да облекчи пациентите от доплащанията в болниците, с административни методи няма как да успее. Снимка: Sofia photo agency
Колкото и да се опитва Стефан Константинов да облекчи пациентите от доплащанията в болниците, с административни методи няма как да успее.

Преди близо 10 години ръководният кадър в тогава управляващото НДСВ Атанас Щерев оповести скандална и еретична за времето си идея - в болниците да се въведе регламентирано доплащане за лечението. Те са недофинансирани, а пациентите така или иначе плащат какво ли не, включително и нерегламентирани рушвети - нека по-добре всичко това да се легализира и да излезе наяве, мотивираше се той.

Естествено, няма партия, която да гласува подобен самоубийствен закон и идеята на Щерев не мина. А и тогава все още имаше достатъчно хора, които вярваха, че лечението в България може да е безплатно.

10 години по-късно вече е ясно, че доплащане в болниците има,

при това съвсем регламентирано, а "безплатното" здравеопазване е носталгичен спомен. Без гласуване на скандални закони, няколко тихи поправки и наредби легализираха кофинансирането на лечението от страна на пациентите. С малки изключения вече никой не иска подкупи от болните по кьошета и коридори, нито пък да внасят съмнителни "дарения".

Всички си плащат най-законно на касата на болницата - за избор на екип, избор на лекар, ВИП стая, собствена медицинска сестра, гледка, телефон, телевизор, психологични консултации и какво ли не. Позволява го наредба на здравното министерство, съществуваща от години.

Законът за здравното осигуряване пък казва, че здравната каса не плаща скъпи лекарства и консумативи, като на всяко лечебно заведение е оставена задачата само да прецени какво е "скъпо". Благодарение на което пациентите си купуват и медикаменти, и медицински изделия. Е, има и късметлии - в зависимост от диагнозата и ако болницата е в по-малък град, има хора, които не плащат нищо.

За останалите обаче това е най-дразнещото нещо в здравната ни система. Всеки досег с болница води до стабилни разходи. Толкова стабилни, че има хора, които не искат да бъдат хоспитализирани, защото нямат нужните пари. Често става дума за сума, която дори не е обявена ясно и постоянно набъбва в хода на лечението. При това за пациентите няма никакво значение, че това е легално - парите са си пари.

Защо болниците искат тези пари?

Най-простото обяснение е - защото могат. Това е напълно законно. И защото са свикнали и от години се обяснява колко са недофинансирани. За държавните и общинските болници обаче никой не може да каже дали са действително недофинансирани или просто са нереформирани и липсата на пари идва от прекалено високата норма на кражба.

В частните клиники пък никой не краде, но те имат право на печалба и е нормално при липса на други източници на пари освен НЗОК собственикът да оправдава инвестицията си и през джоба на пациентите.

Оттук следва и най-сериозният проблем. При положение че от години болниците имат приходите от избор на екип и хотелски услуги, а лекарите - допълнителните доходи от продажба на стави и импланти на пациентите, е почти невъзможно тези плащания да бъдат ограничени. Далеч по-логично е да бъдат компенсирани или поети и контролирани от друг.

Какво обаче прави ГЕРБ и настоящото ръководство на здравното министерство? В опит да натрупа политически дивидент здравният министър Стефан Константинов от няколко месеца обявява как ще облекчи пациентите, като ограничи по административен път различните доплащания и ще сложи ред в толкова болезнена сфера на системата.

И постанови с промени в наредба, че за раждане не може да се иска повече от 350 лв. за избор на екип, а за сърдечна операция - повече от 950 лв. И тъй като има болници, които са определили далеч по-високи цени, те просто вече компенсират разликата с друго - карат да "избираш" стая, гледка, грижа и т.н.

На книга пациентите плащат по-малко, на практика няма нищо подобно. Затова сега ще се регламентират и немедицинските плащания - ще се опише в наредба за какво болниците могат да искат пари, така че да не се измислят всеки месец нови и нови "услуги". Но за да е ефективна тази мярка, МЗ се кани да определи и пределни цени на ВИП стаите и ползването на телевизор.

Което пък вече си е напълно незаконно - няма как държавата да спуска на търговски дружества цени, при положение че не тя ги плаща. Ако беше толкова лесно, земеделският министър Мирослав Найденов отдавна щеше да е постановил, че бананите струват 50 ст., а агнешкото по Великден - 3 лв. килограма.

В този дух са и обещанията, че за ин витро, поето от държавния фонд за асистирана репродукция, няма да се искат допълнително пари, както и особено наглото - че ще има пределни цени на медицинските изделия, които ща спрат досегашната практика за една и съща става в различните болници да се плаща различно, но задължително - ужасно скъпо. Нагло е, защото самите законови поправки на МЗ позволяват това да не се случи.

Всичко това, естествено, е евтин пиар за пред здравите

Болните няма как да бъдат излъгани, защото те си плащат както и преди, независимо какво им обяснява министър Константинов от телевизора.

Ако някой иска да сложи ред в плащанията за услугите извън поетите от здравната каса, трябва да следва същата логика като на здравното осигуряване, а не да спуска некадърни и неработещи решения по административен път.

НЗОК сключва договори с болниците, в които са включени услугите и съответните цени, на които касата ги плаща. Т.е. те не са задължителни - когото не устройват, не сключва договор. Разбира се, не е редно здравната каса да плаща за избор на екип и ВИП стаи.

За тази цел си има доброволно здравно осигуряване. То може спокойно да поеме тези услуги, да налага поне елементарен контрол върху тях и дори - да намали цените им. В закона обаче, противно на всяка логика, пише, че частните здравни дружества поемат услуги както извън платения от НЗОК пакет, така и от него.

Тоест - един и същ гражданин се осигурява два пъти на две различни места за едно и също нещо. Което пък означава, че огромната част от разходите на частните фондове в болниците са за вече платените от НЗОК дейности, а допълнителните услуги извън клиничните пътеки отново - в масовия случай - остават непокрити и за сметка на пациента.

Безплатно здравеопазване няма никъде и никога не е имало. Има обаче уредени и неуредени системи. Ясно е българската към коя част спада.

http://www.segabg.com

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените