Сирийците дълго ще помнят ветото от Русия и Китай на плана на Арабската лига да се предотврати насилието в страната.
По-голямата част от Сирия, която поиска натиск отвън, за да бъде сдържана склонната към насилие династия Асад, вече е наясно какви са позициите на приятелите им; същото важи и за управляващия режим в страната, който получи зелена светлина от Москва и Пекин да "възстанови реда".
Каквито и грозни събития да се развият занапред за нещастните сирийци, за света ще е добре да се запомни този последен неуспех в опитите на Съвета за сигурност на ООН да прояви характер. Не винаги вината е в руснаците или китайците - САЩ също нерядко са се възползвали от правото си на тесногръдо, параноично вето при гласуванията на Съвета, както са го правили и британците и французите.
Но ако светът желае Съвет за сигурност, който действително да функционира, по всичко изглежда, че решаването на проблема ще трябва да бъде поведено от САЩ - и трябва да се случи, преди американското влияние да е ерозирало още повече.
Съветът за сигурност на ООН остава най-очевидно нефункциониращата основна глобална институция в света, отразявайки света от 1945 г. (или в най-добрия случай от 1979 г., когато Китай стават член на Съвета, измествайки Тайван). Опитите да бъде внесен Съветът за сигурност в реалностите на XXI век се провалят основно заради "ветото", предоставено като възможност на пет страни - САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай - които не могат да се споразумеят за набор от нови членки, които да бъдат постоянно представени в този най-висш международен орган.
Проблемът е как сегашните членове да преглътнат промяна на статуквото
Подобно на опитите да бъдат заставени американските конгресмени да понижат собственото си заплащане, стимулите те да сторят това са погрешни, а властта е в погрешни ръце, за да се постигне някакъв напредък. Освен това предложенията за реформи се губят в изблици на национална подозрителност, когато се концентрират върху добавянето на нови постоянни членове, вместо върху корекции в динамичния състав на Съвета, който съществува в момента.
Със сигурност Бразилия, Индия, Япония, Германия и вероятно други страни би трябвало да имат право на глас. Но техният глас няма да промени нищо, ако се прилагат сегашните правила. И добавянето им няма да спаси и един сириец от клането, което ще бъде предизвикано от вчерашния вот.
Решението е очевидно - и като всички добри решения, то ще изисква дългосрочна визия и саможертви от страна на САЩ: елиминиране на концепцията за вето. Идеята, че някаква сила би трябвало да измести мнозинството от най-влиятелните световни сили чрез просто издаване на вето е най-колосалният от всички анахронизми, оцелели в ООН.
Промените в състава на Съвета за сигурност имат смисъл само при отмяна на ветото
Практически всички световни сили, най-вече САЩ, редовно се оказват в неприятни ситуации по въпроси от рода на Израел, които вместо да бъдат решени чрез преговори, остават неразрешени и подлежат във всеки момент на решителното "не" на Вашингтон. Тази сила на ветото - много повече от театъра на абсурда, който е Генералната Асамблея - подкопават авторитета на институцията повече от всеки друг фактор.
След като веднъж ветото бъде премахнато, ще стане възможно добавянето на няколко от изгряващите световни сили и консолидацията на френското и британското представителство в единно представителство на ЕС в съвета. Добавянето като постоянни членове на Япония, Бразилия, Индия, Индонезия, Нигерия, Египет и евентуално Южна Африка би довело до реални преговори по най-важните световни проблеми, превръщайки ООН от странична атракция в център на вниманието.
Без демократизация на Съвета решенията на деликатни глобални въпроси си остават мираж
В такъв форум, способността на големите играчи да сформират коалиции и да посредничат в спорове ще бъде по-голяма - и макар да е сигурно, че ще има разочаровани и изгубени каузи при някои гласувания, тази реформа на Съвета за сигурност би изпъкнала като най-демократизиращия момент за времето, в което Америка реално дирижира съвета.
Тогава тези, които се боят от разрешаването на неудобни прецеденти - като предприемане на действия срещу диктатори, избиващи собствените си граждани - просто няма да имат шанса да налагат позицията си. А тези, които са се изправили срещу танковете на режима в Сирия, няма да са загинали напразно.
Въпреки ООН
Междувременно страните от Европейския съюз обмислят световна среща, на която да се обсъдят начините за сваляне на сирийския президент Башар ал Асад, предаде EUobserver.
Пред депутати в Лондон британският министър Уилям Хейг съобщи, че Великобритания и Франция работят за създаването на т.нар. група на приятелите на Сирия – неформален клуб от страни, които ще търсят начини Асад да прекрати военните действия, да предаде властта на правителство на националното единство и да се проведат свободни избори.
Според дипломат от ЕС контактната група ще може на теория да въоръжава сирийската опозиция, без да нарушава международното право.
Ако приемем хипотезата, че опозиционният Сирийски национален съвет е законно правителство и поиска оръжия или военен съвет, тогава очевидно страните от ЕС и Арабската лига трябва да се чувстват свободни да им ги предоставят, подчерта дипломатът. По думите му това не омаловажава ООН. Можете да направите много неща без резолюция на Съвета за сигурност, но, разбира се, без нея нямате толкова силен политически мандат.
