Адвокатите и инженерите, които живеят в елегантния квартал в Хорсхолм, Дания, нямат проблем с масивния съсед отвъд задната ограда - огромна електроцентрала, която денонощно изгаря хиляди тонове битови и индустриални отпадъци. Доста по-чисти от традиционните, този нов вид централи превръщат местните отпадъци в отопление и електричество. Дузини филтри улавят замърсяващите околната среда вещества - от живак до диоксини, които иначе биха излизали от комина само преди десетилетие.
За изминалото оттогава време подобни "заводи за боклук" са се превърнали едновременно в основно място за унищожаване на отпадъци и в критично важен източник на гориво за Дания - от богати вилни зони като Хорсхолм до центъра на столицата Копенхаген.
Употребата им не само е намалила енергийните разходи на страната - и зависимостта от други енергийни източници като петрола и природния газ, но се е отразила позитивно на околната среда по две причини - все по-малко отпадъци се карат на сметищата и намаляват емисиите на въглероден двуокис. Фабриките запазват такава чистота, че вече много повече диоксин се отделя от домашните камини и барбекютата в задния двор, отколкото от изгарянето на боклука.
С всички тези иновации Дания в момента смята боклука за чисто алтернативно гориво, вместо за мръсен и неугледен проблем. А заводите за преработка на боклука в енергия са си спечелили сериозен престиж до такава степен, че селища като Хорсхолм се конкурират къде по-напред да се изгради такъв.
Дания в момента има 29 такива фабрики, които обслужват 98 общини в страна с население 5.5 милиона души - а още 10 са в планове за реализация, или вече в строеж. Из Европа има около 400 фабрики, като Дания, Германия и Холандия водят в списъка на страните, разширяващи мощностите им и изграждащи нови.
На другата крайност са страни като САЩ, където не се изграждат заводи за боклук, съобщава американската Агенция за защита на околната среда. Въпреки че федералното правителство и 24 американски щата вече определят отпадъците, изгаряни по този начин за получаване на енергия, за възобновяващ се енергиен източник, което в много случаи дава възможност за получаване на субсидии. В САЩ, страна с над 300 милиона население, има само 87 завода за преработка на смет в енергия - при това повечето са изградени преди поне 15 години.
Вместо това американците разчитат на отдалечени сметища, които са крайната точка за по-голямата част от отпадъците. Например само Ню Йорк всеки ден изпраща 10 500 тона битов отпадък в далечни сметища в Охайо и Южна Каролина.
"Европа е набрала скорост с тази най-нова технология," казва Йън Боулс, бивш член на администрацията на Бил Клинтън, който сега отговаря в Масачузетс за политиката по енергийни въпроси. Той все пак признава, че настоящите американски сметища преливат и нараства натискът за понижаване на парниковите газове, поради което Масачузетс и други щати "активно обмислят" нови предложения за изграждане на заводи за изгаряне на отпадъци, а няколко от съществуващите заводи в момента се разширяват. Властите обаче очакват гражданска съпротива - като се има предвид, че дори поставянето на ветрогенератори в щата провокира простести.
Мат Хейл, директор на Службата за запазване и възстановяване на природните ресурси към Агенцията за защита на околната среда на САЩ (EPA) казва, че причините, поради които фабриките за преобразуване на боклука в енергия не са популярни в национален мащаб, са относителното изобилие от евтини сметища в огромната като територия страна, съпротивата от градските власти, които се боят, че фабриките ще конкурират програмите за рециклиране, и "негативното обществено мнение". В САЩ отделните щати сами решават какъв метод да използват за справяне с отпадъците.
Изследване от 2009 г. на EPA и университета в Северна Каролина се изказва категорично в полза на фабриките за преобразуване на отпадъците в енергия вместо сметищата - като най-щадящо околната среда решение за градските отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани. Използването на технологията не само би намалило емисиите на парникови газове и замърсяването в районите, но също така би осигурило много електричество, констатират изследователите. Въпреки това силни екологочини организации оказват сериозна съпротива на идеята. "Инсинераторите са ултимативното зло," казва Лора Хайт, старши съветник за околната среда в New York Public Interest Research Group.
Инвестирането в боклука като зелен източник на енергия е нещо извратено, когато правителствата би трябвало да въвеждат задължително рециклиране, казва тя. "След като изградиш фабрика за превръщане на боклука в енергия, е необходимо да я захранваш. Нашият приоритет е да се стремим към свеждане до нула на боклука." Групата упорито се противопоставя на изграждането на фабрика в Ню Йорк.
Кметът на Голямата ябълка Майкъл Блумбърг, който е сред пионерите в новаторските инициативи, е поставил отоплителната система на Копенхаген, работеща с отпадъци, в списъка си с екологични "най-добри практики". Въпреки това Блумбърг, който управлява Ню Йорк за трети мандат, се въздържа да предложи изграждането на инсинератор.
"В момента не се стремим към това - не заради технологията, която е много напреднала, но заради проблема с избор на места за изграждане на инсинератори," казва Джейсън Пост, заместник-прессекретар на Блумбърг по екологичните въпроси. "Проблемът е, че никой не ги иска в собствения си заден двор. Може да изминат години в обсъждания и преразглеждания на решения."
Никълъс Темелис, професор по инженерни науки в Колумбийския университет и сериозен поддръжник на технологията за получаване на енергия от отпадъци, казва, че съпротивата на Америка срещу изграждането на нови фабрики е икономически и екологично безотговорна: "Това е нещо крайно нерационално. Почти съм се отказал от надеждата да се реализира в Ню Йорк," казва той. "Това е като да бъдеш в село на хотентоти, които гледат нагоре и виждат самолет - когато всички други вече използват самолети - и казват: "Не, няма да го направим, твърде страшно е".
В Дания въпросът е решен просто и позитивно - там фабриките се разполагат в районите, които обслужват, без значение колко луксозни са те, така че топлината от изгарянето на боклука да може ефективно да бъде доставена до домовете. Проектантите предприемат всякакви мерки да разделят движението в града от маршрутите на камионите, доставящи боклука, а някои от най-новите фабрики сe отличават със сложни по дизайн фасади, напомнящи скулптури.
"Новозаселващите се обикновено нямат проблем с фабриките," казва Ханс Раст, председател на асоциацията на притежателите на имоти в Хорсхолм. "Това, което искат, е да погледнат навън и да виждат гората." (Холовете в този жилищен комплекс от къщи от селски тип са с фасада, гледаща към полета и дървета, докато фабриката е на около 350 метра разстояние от задната ограда, заобикаляща автомобилните гаражи на домовете). По-ниските разходи за отопление също са позитивен фактор. 80% от отоплението на Хорсхолм и 20 на сто от електричеството се осигуряват от изгарянето на боклука.
Страни, които разширяват капацитета на инсталациите си за производство на енергия от отпадъци като Дания и Германия обикновено имат и най-високи нива на рециклиране. Само материали, които не могат да бъдат рециклирани, се изгарят. Все пак инсинераторите изискват сериозни предварителни разходи, и кредитирането им може да бъде сериозна пречка. В САЩ град Харисбърг в Пенсилвания е на ръба на фалита след заем от $300 млн., взети за отваряне на реновиран стар обществен инсинератор с новата технология.
Но и извозването на боклук е скъпо. Ню Йорк е платил $307 млн. миналата година за износ на повече от 4 млн. тона боклук, основно до сметища в далечни щати. Въпреки че градът се опитва да пренася по-голямата част от боклука си с влакове или шлепове, голяма част все пак се превозва с камиони, което води до сериозни вредни емисии от горивото, използвано за транспортирането на сметта.
През 2009 г., малка част от боклука на мегаполиса е била преработвана в два стари инсинератора от 1990 г. в Нюарк и Хемпстед, притежавани от частната фирма Covanta. Градът плаща $65 на тон за услугата - най-евтиният възможен начин град с мащабите на Ню Йорк да се справи с боклука си. Изпращането му в сметища е в пъти по-скъпо - най-скъпият в момента метод Голямата ябълка да извозва боклука е с влак до сметище във Вирджиния.
Докато са нови, качествено построените сметища събират метана, който се отделя от гниещия боклук, за производство на електричество - и произвеждат почти два пъти повече парникови газове от инсинераторите за единица енергия, показва изследване от 2009 на EPA. Метанът, основният парников газ, излъчван от сметищата, е около 20 пъти по-силен като затоплящ ефект от въглеродния двуокис - газът, отделян при изгарянето на боклука.
Изследването също така заключава, че инсинераторите водят до по-ниски нива на замърсители от най-добрите сметища - при девет пъти повече отделяна енергия. Въпреки че новите сметища се правят защитени срещу изтичане на токсични субстанции и често улавят метана, процесът е крайно неефективен, твърди EPA.
В Европа законите за защита на околната среда са ускорили разработката на програмите за производство на енергия от отпадъци. Европейският съюз сериозно ограничава създаването на нови сметища. Страните от общността имат ангажименти за намаляване с 20% на емисиите си от въглероден двуокис до 2012 г. по международния договор, известен като Протокола от Киото, който и досега не е ратифициран от САЩ.
Боклукът обаче не може лесно да бъде скрит далеч от погледа в по-малките и гъсто населени европейски страни, както се постъпва по традиция в САЩ. Много от 87-те фабрики за изгаряне на отпадъци в САЩ са в гъстонаселени райони като Лонг Айлънд и Кейп Код. Въпреки че тези фабрики почти без изключение са отпреди почти две десетилетия, много от тях постепенно са модернизирани с новите филтри срещу замърсяване, въпреки че малко от тях осигуряват едновременно отопление и електричество като най-новите датски заводи.
В Хорсхолм само 4% от боклука вече се оказва в сметища, а 1 на сто (химикали, бои и някои електронни компоненти) се прехвърля в "специални хранилища" на места, подобни на надеждни сейфове, като изоставена солна мина в Германия. 61 на сто от боклука на града се рециклира, а 34 процента се изгаря в фабриките за получаване на енергия от отпадъци.
От гледна точка на замърсяването, днешните генериращи енергия инсинератори имат твърде малко общо с бълващите пушек модели от миналото. Те разполагат с многобройни новосъздадени филтри и почистващи механизми, улавящи вредните химикали - хлороводородна киселина, серен двуокис, азотни окиси, диоксини, фурани и тежки метали - както и микроскопични частици. Емисиите от фабриките във всички категории са понижени до само 10-20% от нивата, разрешени от стриктните екологични стандарти на ЕС за замърсяване на въздуха и водите.
В края на процеса на инсинерация, извлечените киселини, тежки метали и гипс се продават за употреба в производството или строителството. Малки количества висококонцентрирани токсични субстанции, които се пастират, се доставят в едното от двете хранилища за опасни материали в норвежките фиорди - и в стара солна мина в Германия. "Опасните елементи се концентрират и с тях се работи внимателно, вместо да се разпръскват, както би станало в сметище," казва Ивар Грийн-Паулсен, директор на фабриката Vestforbraending в Копенхаген, най-голямата в страната.
В Дания местните власти ръководят събирането на боклука, както и инсинераторите и центровете за рециклиране, а законите и финансовите стимули гарантират, че материали, които подлежат на рециклиране, няма да се изгарят. (В САЩ повечето заводи за преобразуване на смет в енергия са частни.) Жилищните райони могат да оставят боклука за рециклиране в предназначените за целта центрове напълно безплатно, но трябва да плащат за изгарянето на сметта им.
В Vestforbraending камионите спират върху теглилки за претегляне и заплащане, преди да изсипят съдържанието си. Боклукът се претърсва на случаен принцип дали не съдържа материали, подлежащи на рециклиране, като за нарушителите са предвидени сериозни глоби.
Асоциацията на притежатели на имоти в Хорсхолм е повдигнала въпроса за нещо, което нейният председател Ханс Раст нарича "незначителни проблеми" с фабриката, от рода на ярка светлина от комина, която свети в някои от спалните, и от време на време шум от пристигащите камиони. Но като цяло той казва, че заводът е уважаван и тих съсед, който не предизвиква и забележим мирис.
Фабриката, притежавана от пет съседни жилищни района, дори е станала популярна в консервативния район с най-висок доход на глава от населението в цяла Дания. Кметът на Хорсхолм - 40-годишният Мортен Слотвед, се опитва да я разшири оше повече. "Местните жители я харесват, защото намалява разходите за отопление и повишава цената на къщите," казва той с усмивка. "Искам да има още една пещ".