Заплатите в здравеопазването не пораснаха

Категорично обещаното от здравния министър Десислава Атанасова, синдикати и работодатели увеличение на минималните заплати в болниците от 1 юли се отлага за неопределено време. За вчера беше обявено тържественото подписване на колективния трудов договор (КТД) в здравеопазването, което регламентираше 10-20% по-високи възнаграждения, но то пропадна заради условие, поставено от болниците в последния момент. "Имахме договорка, но в 12 без 5 работодателите внесоха нов текст, което удължава преговорния процес", обясни зам.-председателят на КНСБ Иван Кокалов на специално свикана пресконференция.

Според неподписания договор началната минимална заплата на лекар трябваше да скочи от 560 лева на 700 лева, на сестрите и лаборантите - от 400 лева на 540 лева, а час нощен труд трябваше да се увеличи от 50 ст. на 1 лев. КТД в здравеопазването се отнася за всички болници, независимо от собствеността им, и бюджетните здравни заведения като "Бърза помощ", ТЕЛК и РЗИ. Той се подписва от синдикати, работодатели и МЗ.

В последния момент работодателите, т.е. болниците, са поискали в договора да се запише, че увеличението на заплатите ще е при гарантиране на финансовата стабилност на лечебните заведения. Това значи да се премахнат лимитите - делегираните бюджети, които здравната каса спуска на болниците, и НЗОК отново да плаща за всеки отчетен случай, обясни председателят на асоциацията на работодателите в здравеопазването и директор на болница "Св. Анна" в София Димитър Димитров.

Лимитите бяха въведени заради сериозните свръхотчети на болниците. "Намираме се във финансова стагнация. Искахме да вдигнем между 10 и 11% заплатите на лекарите и с до 20% - на сестрите и лаборантите, а през 2013 г. да има ново увеличение с 10%, но при условие, че се гарантира финансовата стабилност на лечебните заведения", обясни той. Според Димитров проблем са и недофинансираните клинични пътеки, по които НЗОК плаща на болниците. Той даде пример със своята болница, която е превишила бюджета си за второто полугодие с над 500 000 лв. Обикновено обаче здравната каса плаща т.нар. надлимитна дейност. От НЗОК припомниха и че се обмисля от догодина въвеждане на нов метод за плащане на болниците, който ще премахне лимитите в настоящия им вид.

"Не мога да сложа подписа си на нещо, което може да не бъде изпълнено", допълни Димитров. Според него по-големият проблем за гарантиране на по-високи заплати е в малките общински болници, макар че и в големите лечебни заведения са притеснени от заложените минимални прагове.

От синдикатите се възмутиха от искането на работодателите, което според тях бламира идеята за повишаване на заплатите. Въпреки че колективният договор е задължителен, има болници, които не могат да достигнат дори настоящите нива на заплащане, заложени в него, но "никой не е обесил техните директори", обясни Иван Кокалов. МЗ също е страна по договора, но здравният министър Десислава Атанасова даде да се разбере, че няма нищо против новото предложение на болниците и ще чака профсъюзи и болници да се разберат по него.