Някои от старите страни членки на ЕС ще отворят трудовия си пазар за българи по-рано от 1 януари 2014 година, както се предвижда. Това прогнозира еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева по Нова Тв.
Правилата на ЕС предвиждат седем години, след като една страна се присъедини към него, нейните жители да могат свободно да търсят реализация в рамките на блока. Поради тази причина за българи и румънци трудовите пазари ще се отворят след 1 януари 2014 г.
Според Георгиева обаче възможността българи свободно да работят в страните от ЕС по-рано от предвидената дата ще се наложи от демографските фактори, свързани със застаряването на населението и излизането от кризата, заради които ще се усети недостиг на квалифицирана работна ръка. "При това положение е нормално тези страни да потърсят хора от други страни членки на Европейския съюз", поясни Георгиева.
По думите й не е толкова важна датата, когато старите страни от ЕС ще отворят трудовия си пазар за българите, а тенденцията това да стане.
По повод влизането ни в Шенген Кристалина Георгиева коментира, че не датата е важна, а фактът, че въпросът е решен и от ЕС и от българското правителство. Според еврокомисар Георгиева влизането в Шенгенското пространство почти няма да се отрази на икономиката, а и обикновените хора не се вълнували толкова кога това ще се случи.
На въпрос дали би се включила в президентските избори, тя беше категорична, че има работа за вършене и ще завърши мандата си на еврокомисар.
Десет страни прилагат различни ограничения за българи и румънци
Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Великобритания и Малта прилагат различни ограничения в условията и процедурите за наемане на работа на българи и румънци.
Като цяло се изисква българските и румънските граждани да имат разрешителни за работа. Рестрикциите не се прилагат за самонаети и не засягат правото на българските и румънските граждани да пътуват и живеят в страните от ЕС.
По принцип ограниченията в десетте държави могат да отпаднат още в края на тази година, когато приключва вторият преходен период от разширяването на Евросъюза. След това рестрикциите могат да бъдат удължени най-много с още две години до 31 декември 2013 г., но само след като страните членки уведомят Европейската комисия, че притокът на работна ръка заплашва със сериозни смущения техните трудови пазари.
Решението за отваряне на пазарите зависи от самите страни членки.
Действащите към момента разпоредби за достъп на българи и румънци до трудовия пазар на ЕС
В Белгия има ускорена процедура за издаване на разрешителни за работа в рамките на пет дни. Тя се прилага за работни места по професии, за които в страната има недостиг на специалисти - инженери, фармацевти, архитекти, проектанти, медицински сестри, счетоводители, строителни работници.
В Германия за висшисти и инженери в някои области (като аеронавтика, електротехника, автомобилостроене) се изисква разрешително за работа, но не е необходимо да се прави проучване на пазара на труда преди издаването му.
В Ирландия разрешително може да се издаде само когато работодателят докаже, че не може да наеме на поста гражданин на някоя от другите 25 страни от ЕС (без България и Румъния).
Франция прилага опростена процедура за издаване на разрешителни за 150 професии, без да се взема предвид конкретната ситуация на трудовия пазар. За да се започне работа в някоя от тези професии, работникът трябва да сключи договор с работодател във Франция, който от своя страна трябва да регистрира трудовия договор във френската Агенция по труда.
Италия не изисква разрешително за работа в сектори като земеделие, хотелиерство и туризъм, домашни услуги, строителство, инженерство, сезонна работа, както и управленски и висококвалифицирани професии.
В Люксембург има опростени процедури за наемане в земеделието, лозарството, хотелиерството и кетъринга, както и за специалисти със специфични квалификация във финансовия сектор.
Малта издава разрешителни за позиции, които изискват квалификация и/или служители със стаж, както и за области, в които има недостиг на работна ръка.
В Холандия разрешителните се издават за позиции, за които няма по-подходящи кандидати от Холандия или от другите страни в ЕС и заинтересуваният работодател може да осигури подходящи работни условия и настаняване. Временни изключения се допускат за сектори, в които има недостиг на работна ръка.
Във Великобритания работодателят трябва да кандидатства за издаването на разрешително за работа, а наетият трябва да подаде документи за карта, осигуряваща му достъп до трудовия пазар. Нискоквалифицирани работници могат да бъдат наемани в рамките на фиксирани квоти в земеделието и хранително-вкусовата промишленост, а по-високо квалифицираните могат да си намерят работа, ако получат разрешително или участват в програма за високообразовани имигранти.
Австрия по принцип изисква разрешителни за работа, но за 65 професии, за които има недостиг на работна сила, разрешителни се издават, без да се прави предварително проучване на пазара на труда.
