ДКЕВР погна и американските ТЕЦ-ове

По принцип правилно. И за американските ТЕЦ-ове, и за твърде щедрото държавно спосориране на ВЕИ-тата. Американските централи от дълго време са дразнител за общественото внимание – с това, че хитро си подписаха договорите много отрано. Още по времето, когато енергетиката не беше станала толкова нервна тема, а и още си мислехме, че всичко, което хвърчи, се яде. И с това, че някакси оставаха винаги незасегнати от иначе разгорещения дебат по енергийни теми, продължавайки спокойно да си печелят. Битият – бит, ... Точно заради това впечатление, че са недосегаеми, се породиха и теориите за тяхна връзка с отрано изнесени в Щатите „червени“ капитали. Иначе дори заклетите противници на американското влияние у нас не понечиха да ги разглеждат като стратегически отвъдокеански инвестиции с някакъв специален статут, поради явната несъстоятелност на такава теза. ВЕИ-тата също дразнят – с това, че интензивното им поникване у нас няма нищо общо със съвестното подпомагане на „зелената“ енергия от загриженост за околната среда, а е просто възползване на „наши хора“ от грижливо създадената за тях възможност да смъкват пари от държавния бюджет. Европейските политики бяха само формално оправдание: не беше логично точно България да се хвърли да изпълнява в аванс задълженията си по директива 2009/28/ЕО за тези все още скъпи (т.е. луксозни) начини за добив на електроенергия. Особено като се има предвид незавидното техническо състояние на енергопреносната ни система, както и административният хаос в нея, който само се засили вследствие на масовото присъединяване на фотоволтаици и перки. Така че ревизия в тези две посоки трябваше да има. Същественият въпрос обаче е: ЗАЩО ТОЧНО СЕГА? Същите аргументи, които изтъква ДКЕВР, бяха валидни и преди година, и преди две и повече. Значи този милиард на година можеше да бъде прибран в бюджета и по-рано. Или поне да се направи такъв опит. Идват ми наум три хипотези. Първата е свързана с резултатите от изборите и още по-отслабената след тях позиция на правителството. БСП и ДПС са наясно, че новината за новия 3-милиарден заем ще им навреди още повече, и са се видяли принудени да търсят вътрешни резерви с надеждата да го намалят. Включително чрез ограничаване на течовете от бюджета и там, където преди по различни причини не са искали да разбутват работещите схеми. Втората е отново свързана с изборните резултати. Управляващата коалиция разбира, че дните й са преброени, и иска да създаде колкото може повече проблеми, които Борисов да наследи заедно с властта. Ако сега създадат впечатлението, че са тръгнали решително да действат в полза на бюджета, всякакво отстъпление или дори колебание на следващото правителство по въпроса би се превърнало в удобен повод за атаки. И то по една от най-популистките теми – цената на тока. При третата хипотеза интифата идва отвън. Едва ли някой се съмнява в наличието на силно и активно кремълско лоби в българската политика. Също не вярвам някой да се съмнява в неотслабващия апетит на Путин и Сие за засилване на руското влияние у нас. Ако руското лоби е мотиваторът на тази инициатива, тя има две страни. Първо, показно преследване на всякакви американски интереси в „изконната руска сфера на влияние“ – което Путин прави с нарастваща интензивност. И второ, раздухването на тлеещи конфликти в българската енергетика работи (пряко или непряко) в полза на всички спорни руски проекти в тази сфера у нас. Това е един вид „наследство“, което БСП бърза да остави, преди да бъде лишена от възможността за това. В допълнение, може би ходът е донякъде и лично отмъщение на Станишев срещу Вашингтон и Брюксел заради явното отдръпване на подкрепата за него. Той беше наричан „Мистър Клийн“ отвъд океана и стана председател на ПЕС не защото е особено ценен или перспективен като политик – а срещу ангажимента да опази БСП от прекалена русофилия и да задържи България на все пак прилична дистанция от Москва (защото алтернативата беше Първанов, който би направил точно обратното). Видимо обаче тази сделка приключи. Разбира се, да се смята, че инициативата е на ДКЕВР, е несериозно. В сегашния си вид тази комисия не само че не е независим орган, а си е точно политическа маша – тъй че нейните действия няма как да не са продиктувани от политически интереси и одобрени от действащата в момента власт. С две думи – самите идеи за предоговаряне са разумни (и дори закъснели). Не може да не поражда съмнение обаче моментът, в който се лансират, и това кой точно ги лансира. Timeo Danaos et dona ferentes...

Борката (3): Това, за което става дума в статията – и което коментирам, най-вече в политически контекст – са проблемите с т.нар. американски ТЕЦ-ове (по-конкретно – условията в подписаните с тях договори) и с ВЕИ мощностите (по-конкретно – нормативната уредба за държавното им субсидиране). Никъде не съм казал, че няма и други проблеми, или други аспекти на същите проблеми. Ако искаш да кажеш нещо, което според теб е важно, кажи го. Форумът е за това.

Борка, би ли обяснил накратко, като за човек, който нищо не разбира, защо статията е инвалидна? И какво точно те притесни в коментара на Зелен Бетон? Не влагам ирония, наистина не разбрах какво искаш да кажеш.

Това го разбрах още първия път. С какво това противоречи на статията, където има основно анализи на ДЕКЕВР и с това, което каза Зелен Бетон?

Благодаря за точния и изчерпателен отговор.

Не мисля, че статията трябва винаги да дава готови решения. За мен тази статия съдържа някакви сухи факти, т.е не е нито хубава, нито лоша, а информативна. Анализът на Зелен Бетон (извини ме, че го споменавам пак) ми беше много по-интересен, бидейки, както казах, не съм разбирач. Той засяга политическата страна на въпроса, "защо точно сега", съдържа някои хипотези. Не се сърди, голям процент от нас не се занимават (пряко) с енергетика. Поздрав!