Едва 30% от работещите в България са на позиции, които отговарят на тяхното образование, компетенции и умения. Това показва проучване на БСК сред 1500 фирми, направено в рамките на проекта им за изграждане на система за компетенциите на работното място, финансирана с европари. Тези хора са най-добрите служители, тъй като хем се справят с работата си, хем има накъде да се развиват.
Още толкова от работната сила у нас няма подходящо образование, нужния образователен ценз или пък компетенции за работното си място. Ако работодателите разчитат тези хора да им работят достатъчно и качествено, ще трябва да влагат много повече средства за квалификация и обучение.
Най-често обаче - при 38%, хората са на позиция, за която са свръхквалифицирани. Това е делът на работещите, които са прекалено образовани или притежават по-големи умения и компетенции от изискванията на работодателите. Тези служители обаче също не са добър вариант за мениджърите, тъй като те са недоволни от реализацията си, от заплащането и не са мотивирани да работят добре, твърдят експерти. "Проблемът е, че няма план как да се използват тези допълнителни квалификации и умения на хората как да се развиват те", обясни Томчо Томов, ръководител на центъра за оценка на компетенциите към БСК.
От проучването става ясно, че вече действащ модел за оценка на компетенциите има в 36.4% от участвалите в проучването организации и в 17% предстои да се разработи. Само в 5.7% от фирмите не се предвижда въвеждането на такъв в следващите 1-2 години.
На фона на постоянните критики за слабия капацитет на чиновниците се оказва, че в структурите на държавната администрация подобен модел е най-разпространен - той е внедрен в 50% от учрежденията. Следват финансовите услуги с 47.37% и енергетиката с 40 на сто. В повечето случаи обаче фирмите използват готови системи на компаниите майки, които често нямат голям ефект, тъй като не са пригодени за родната действителност.
