В размяна на недоказани обвинения се превърна шумно рекламираният сблъсък между новоизлюпеният политик Николай Бареков и журналистката Люба Кулезич. Двете страни се надпреварваха да хвърлят „бомби" в ефира на Нова телевизия, като лайтмотивът беше връзката на опонента с олигархията.
Люба Кулезич заяви, че има информация, че наемът на залата в НДК, където беше учредена „България без цензура" е бил платен от БТК (собственост на Корпоративна търговска банка на небезизвестния Цветан Василев-б.р.), но не извади конкретно доказателство за това. За сметка на това, асистентка на Бареков му донесе договора, в който пише, че сумата е преведена от гражданското му движение.
Самият бивш телевизионен водещ не остана по-назад и първо разкри колко пари е получава Люба Кулезич, докато е била водеща в TV7, а след това и заяви следното по отношение на контактите си с добре известен син на издателка, депутат от ДПС, следовател и неуспял шеф на ДАНС: "С Пеевски сме толкова близки, че поиска услуга от мен, когато бях шеф в TV7. Да те назнача на работа. Той ми се обади, честити ми поста и ми каза следното: "Мартин Радославов работи с Кулезич и е добре да я вземете в TV7". По това време той беше много близък с г-н Борисов и не знам това негово желание ли е било или на Борисов".
Очаквано, Люба Кулезич го обвини в лъжа.
Реакциите в социалните мрежи по време и след превърналото се в махленска разправия интервю бяха съвсем еднозначни. „Някой да транскрибира разговора Кулезич - Бареков. Вътре има всичко: пари, любов, височайши контакти, побой, Цветан Василев, народът, лъжа, катарзис... абе направо за поставяне на сцена", написа във Facebook културологът проф. Ивайло Дичев.
Иво Сиромахов обаче постави може би най-важният въпрос за неделната сутрин: „Добре бе, за това ли мряха дедите ни? За да гледаме в неделя помиите на Кулезич и Бареков?"
Понякога дори Кулезич трябва да спре за малко и да се извини за наглите лъжи и просташки инсинуации, които изсипа в ефир за пореден път. Аз не съм сигурен дали Николай Бареков спечели нещо от тоя идиотски разговор с Кулезич сутринта – да, той хубавичко й натри носа със собствените й мръснишки номера, тъй както се натрива с белина и вар войнишки кенеф. От друга страна обаче, той не беше оставен да говори политически за своята нова политическа кариера, за партията, на която се осмели да стане лидер. Именно осмели – колко от нас днес се осмеляват за каквото и да било, камо ли да се осмелят да нагазят в политическото блато, при това с идеята да изградят брод за хората през него.
Е затова аз съм за България С цензура! Цензура за една пача която не знам кой набеди за журналист и за един мухльо, който сам се набеди за политик.
А аз не знам кой е тоя човек с повече от една мозъчна гънка, който би гласувал за тоя смешник Бюреков.
Той не е Бареков, а направо е БарОков тоя. Мутробарок. Произведение на изкуството на прехода. Искрено му се дивя как може да е толкова автентичен. А Кула Любезич напоследък се очертава като върла почитателка на мутробарока във всичките му проявления. Чак невероятно звучи, че едно време беше сред малцината, които се опитваха да правят интелектуална и ерудирана журналистика. Sic transit... Но това е само злободневният скандал. Нито е първият, нито ще е последният. Забележителното в този случай обаче е, че беше ПРЕДВАРИТЕЛНО ОБЯВЕН именно като скандал. И упорито и последователно рекламиран като такъв. Скандалът, уважаеми госпожи и господа, придобива статут на самостоятелна ценност. При това няма кой знае какво значение между кого и кого е, нито на каква тема. Важното да бъде произведен. Медиите вече без свян обявяват, че основната им задача е да произвеждат скандали. И това, че го могат, се превръща в повод за професионална гордост. Някак наивно и старомодно звучи днес класическата дефиниция, че новина е не когато куче ухапе човек, а когато човек ухапе куче. Пред мутробарока класическият барок изглежда като скучноват беден роднина. Жалко за Нова ТВ. Всъщност, открай време има сигнали, че тази телевизия е поела по пътя на медйния мутробарок – например в анонсите на кеворкяновата „Всяка неделя“, които започнаха да стават „пиперливи“ в стил Николета Лозанова. И не само анонсите клонят натам, а и начинът на водене (което именно ме отказа окончателно да гледам това предаване). Един от доайените на телевизионната ни журналистика може спокойно да си позволи да стои извън общата тенденция на изжълтяване; ако не го направи, губи статута си. Както шампион, започнал да взема допинг, губи състезателните си права (а често – и спечелените титли). Но тук не е важна конкретно Нова ТВ или някакви нейни предавания. Основният въпрос, който си зададох, гледайки този кадрил на простотията, е: дали аудиторията наистина очаква със затаен дъх скандалите, или медиите НИ НАСАЖДАТ ПРЕДСТАВАТА, че това е така. Ако е първото, това е повод за съжаление. Ако е второто, е престъпление срещу нацията. И в двата случая е достатъчна причина за втвърдяване на позициите. Писал съм го и преди: простакът трябва да се гледа отвисоко и да му се повтаря, че е простак – непрекъснато, ясно и в очите. И то точно в момента, в който си въобрази, че му се полага уважение. В България простакът не осъзнава, че е такъв – и оттам идва основната част от проблемите ни.