ГЕРБ внесе днес проекторешение в парламента, с което предлага изборите - за президент и местни органи на управление, да са на 23 октомври.
Депутатите от ГЕРБ предлагат парламентът да насрочи президентския вот тогава. Според Изборния кодекс изборите за президент се насрочват от Народното събрание, а тези за местна власт - от държавния глава.
За предложението си днес ГЕРБ получиха - освен подкрепата на "Атака" и Синята коалиция, и на ДПС. Първоначално от Движението за права и свободи стояха зад варианта 30 октомври. Днес обаче зам.-шефът на групата Лютви Местан обясни, че ДПС няма да драматизира този проблем. Датите не печелят изборите, каза Местан. Той прогнозира, че президентът също няма да драматизира въпроса с датата.
Въпреки че преди време датата стана ябълката на раздора в парламента, когато президентът Георги Първанов събра представители на групите на консултации за състава на новата ЦИК. БСП поиска вотът да е на 13 ноември.
Мотивите им бяха, че тогава предизборната кампания ще е през септември, а много от хората почиват тогава. През октомври пък според левицата голяма част от българите са все още на полето, за да прибират реколтата и не им е до избори.
Днес стана ясно, че ГЕРБ не са водили разговори с президента, преди да внесат искането си. Преди това от БСП ги обвиниха, че "прескачат" държавния глава и му отнемат конституционни правомощия.
"Не го прескачаме. Той заяви, че ще изслуша всички парламентарни групи, каза изрично, че ще изчака Народното събрание да се произнесе, след което ще обяви с указ датата за местните избори. Това означава, че ние първи трябва да се произнесем", заяви председателят на правната комисия и заместник-шеф на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова. Тя предложи още парламентът да не работи две седмици преди вота, за да бъдат депутатите по избирателните си райони.
В проекторешението си управляващите са записали, че искат вот на 23 октомври и изброяват всички процедури, през които трябва да минат новоизбраните органи на местна власт. Процесът, според тях, ще завърши през декември. Ако изборите са по-късно, това ще затрудни функционирането на държавата, убедени са от ГЕРБ.
Промени в регистрацията
Хората, които са променили временния си адрес от едно населено място в друго в периода 1 септември 2010 г. - 31 януари 2011 г., ще трябва да се пререгистрират в общинските администрации в срок от 2 месеца. Това реши парламентът, който гласува днес окончателно промените в закона за гражданската регистрация. Двумесечният срок започва да тече от деня на обнародването на промените в "Държавен вестник".
При новата регистрация гражданите ще трябва да представят нотариален акт на имота, в който живеят, договор за наем и декларация за съгласие от собственика. Тези изисквания за регистрация по настоящ адрес бяха въведени с Изборния кодекс, влязъл в сила в края на януари. Те бяха представени от управляващите като мярка срещу т.нар. изборни туристи, които се оказа, че се регистрират над 10 на един адрес без знанието на собственика.
Кодексът предвижда на вота за местна власт наесен избирателите да могат да гласуват за кмет на населеното място, ако са живели в него поне през последните 10 месеца. Принципът на уседналост обаче беше атакуван от БСП и ДПС в Конституционния съд. Все още не е ясно дали КС ще го отмени или сведе до 6 месеца.
В края на миналата година публикации в медиите на справки на ГРАО извадиха на бял свят активно местене на хора чрез смяна на настоящ адрес в последните 3 месеца на 2010 г. По официалната справка на ГРАО поправката засяга над 64 хиляди души, каза днес Фидосова.
Ако хората не се пререгистрират в срок по новите правила, ще им бъде заличена по административен път временната адресна регистрация.
