Бившият енергиен министър Драгомир Стойнев защити кореспонденцията си с руската страна за „Южен поток" и призова „подготвителните" работи по газопровода да продължат, въпреки официалното му замразяване от Европейската комисия.
„В тези документи няма нищо притеснително. Създава се впечатление, че едва ли не някой диктува на България - това не е така", каза социалистът пред Нова телевизия. В края на работната седмица МИЕТ публикува 14 от 60-тина документа на кабинета „Орешарски", свързани с кореспонденцията по проекта „Южен поток".
В един от тях - месец, след като ЕК започна наказателна процедура, а Пламен Орешарски лично обяви спиране на работата по проекта, Стойнев отново пише до Йовчев, че БЕХ може да предприеме действия на корпоративно ниво, ако бъдат съобразени с позицията на ЕК.
На 22 април посолството на Русия изпраща нота с приложено писмо от руския енергиен министър Александър Новак, с което той пита какво става с проекта и „договореностите, постигнати на заседание на Руско-българската работна група по енергетика, проведено на 22 януари". Драгомир Стойнев отговаря, че са внесени поправки в Закона за енергетиката и са приети на първо четене.
„Считам, че не е нормално да се показва кореспонденция между партньори. Не намирам това за нормална практика, защото така се руши доверие", коментира Стойнев.
В крайна сметка се оказа, че БЕХ е дал съгласие за увеличаване на капитала на „Южен поток България"с 382 милиона лева, заради което служебният министър Васил Щонов сезира прокуратурата.
Драгомир Стойнев коментира, че „Южен поток" е „жертва на геополитическата криза между Русия и Украйна", така че когато тя приключи, ще започнат строителните работи по газопровода, с който Москва се опитва да заобиколи именно проблемната Украйна като транзитна страна.
„Богатите държави в Европа си осигуриха доставки на природен газ чрез „Северен поток". В Европа трябва малко повече солидарност и затова е хубаво да имаме „Южен поток", допълни бившият енергиен министър.
