Русия оглави Съвета за сигурност на ООН

Вярно е, че председателството на СС на ООН има по-скоро представителен характер. Смяната е чисто административна процедура (на ротационен принцип), не е някакво отличие или признание. Поемането му от Русия точно в този момент обаче създава по-особена ситуация. Целта на ООН е решаване на глобални проблеми чрез възможно най-широк консенсус. Съветът за сигурност е органът с най-големи правомощия (и единственият, чиито решения са задължителни за страните-членки), като конкретната му задача е да поддържа международния мир и сигурност. В контраст с това, руската политика през последните месеци не само че трудно би могла да бъде предмет на консенсус, а и спокойно може да се определи като конфронтационна: съдейки по действията на руското правителство, за него собствените му геополитически цели явно са с по-висок приоритет както от мира и сигурността, така и от международното право и установените норми в международните отношения. С други думи, Русия в ролята на председател на Съвета за сигурност е все едно социологът-шаман Кольо Колев да застане начело на ЦИК: не че формално няма право, но като се имат предвид последните му „подвизи“, просто не му е там мястото. Сещам се за друга подобна неадекватна ситуация – когато насред многобройните обвинения за нарушаване на човешки права срещу режима на Кадафи, Либия беше избрана през 2003 г. да председателства Комисията по човешките права към ООН. Последиците: генералният секретар Кофи Анан беше принуден в специален доклад през 2005-та да признае, че комисията е компрометирана, което вреди на авторитета на цялата организация (впоследствие въпросната комисия беше заменена от Съвета по човешките права, като правилата за избор на членове бяха променени така, че да се намали възможността за такива конфузни положения). Устройството и функционирането на Съвета за сигурност са дефинирани много по-внимателно и едва ли би станало дума за реформиране. Но поемането на председателството му от държава, която раздухва международни конфликти, със сигурност ще създаде напрежение. Има два варианта: или Кремъл ще трябва да ограничи (поне временно) външнополитическите си изцепки и да заеме по-диалогична и конструктивна позиция по „горещите“ въпроси, или противопоставянето между днешната политическа линия на Москва и останалия свят ще се засили. Във втория случай на необвързаните страни ще им се наложи да изоставят неутралната си позиция и да изразят поне в някаква степен отчетливо одобрение или неодобрение на руските действия. За да стимулират това, най-вероятно постоянните членове на съвета САЩ, Великобритания и Франция (както и Литва – в момента представителят на Източна Европа сред непостояннияте членове) ще се постараят да изострят обстановката в него, поставяйки за обсъждане неудобни за руското правителство теми. Не става дума само за Украйна – сигурно ще се интензифицират разискванията и около Сирия, а може би и около Северна Корея и Иран. Русия от своя страна може да постави на масата Либия, където нещата започват да стават опасни – като основни виновници за това са ЕС и Щатите с учудващата си пасивност към растящия вътрешен хаос след свалянето на Кадафи. Разбира се, в рамките на един месец (колкото трае ротационното председателство на СС) може и да не се случи кой знае какво. За това време обаче могат да се натрупат достатъчно поводи за последващи действия от страна на Обединеното кралство и САЩ, които поемат председателството съответно през август и септември. Накратко, най-вероятно през този месец за работата на СС предстои да се говори повече от обичайното. Мнозина ще наблюдават внимателно действията на Русия като председател на съвета, очаквайки да стане по-ясно дали наистина Кремъл окончателно е поел по пътя на конфронтацията или все още има възможност да се върне към приемлива линия на поведение.

тука се вихрят икономическите лидери на нова българия........ уеъс май фъкин гън