Ниският социално-икономически статус е сред основните определящи фактори за слабите резултати на 15-годишните българчета. Изоставащите ученици в България в много по-ниска степен успяват да се оттласнат от средата си и да постигнат добри академични резултати на международните тестове.
Изводите са записани в съпътстващите доклади на мащабното образователно проучване PISA 2009, което се провежда от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) в над 60 държави и партниращи икономики. Резултатите за пореден път показват, че равният достъп до образование у нас е само на книга.
31% от децата в ниските социални слоеве показват т.нар. устойчивост - въпреки неблагоприятните условия на своята социално-икономическа среда успяват да покажат високи резултати в тестовете. У нас обаче факторите на заобикалящата среда са определящи за резултатите на децата и едва 8 на сто от изоставащите ученици успяват да надхвърлят елементарното ниво на грамотност и да постигнат добри образователни резултати.
Два са факторите, които могат да подбудят учениците да учат повече и да се справят по-добре с материала, коментират авторите на изследванията PISA. Единият е децата да прекарват повече време в училище. Другият фактор, който може да повлияе на будността на изоставащите ученици, е увереността в собствените им способности.
Около 75% от учениците, които преодоляват средата си, вярват, че ще се справят с тестовете по природните науки, докато в групата на изоставащите тази увереност имат само 50%. По-слаба връзка експертите откриват и между вътрешната мотивация и постиженията. Тук се прави разлика между очакванията за външни стимули като заплата и постоянна работа и се говори по-скоро за личен стремеж.
