Европейският парламент прие обща резолюция, в която обвинява Русия за нарастване на напрежението в Украйна и настоява газопроводът „Южен поток" да не се изгражда. Вместо него трябва да бъдат намерени други газови доставчици.
Документът е изготвен от представители на Европейската народна партия, европейските социалисти, либералите, зелените и консерваторите. Самата резолюция е за руския натиск върху Украйна и мерките, които трябва да предприеме Европейският съюз.
В изготвения общ проект на резолюция има и призив за мерки срещу руски фирми, особено в енергийния сектор. Евродепутатите се обявяват още за намаляване на зависимостта от руски петрол и газ, за пълно прилагане на Третия енергиен пакет и за прекратяване на вноса на газ при необходимост.
Заради резервите на левицата към текста за „Южен поток", той беше подложен на отделно гласуване и получи одобрението на огромно мнозинство от евродепутатите. Илияна Йотова от БСП, която е в групата на европейските социалисти, посочи, че все пак става дума за незаконодателна резолюция, която има само препоръчителен характер и вероятно ще бъде използвана предизборно.
Андрей Ковачев от ЕНП, която беше водещата политическа група при оформянето на документа, обърна внимание, че ГЕРБ е „за" „Южен поток", стига проектът да бъде изцяло съобразен с европейското законодателство.
С резолюцията европарламентът призовава за разширяване на индивидуалните санкции към високопоставени руски представители, както и за готовност за незабавно въвеждане на общи икономически санкции. Има и призив за мерки срещу руски компании и техните дъщерни дружества в ЕС, особено в сектор „Енергетика".
Откажем ли се от „Южен поток", спираме да се развиваме, твърди Драгомир Стойнев
Ако Европейската народна партия (ЕНП) спечели еврпейските избори, реално „Южен поток" може да бъде спрян, коментира министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на извънреден брифинг.
По думите му „Южен поток" е важен, стратегически, инвестиционен проект, който позволява сигурност при доставките на природен газ, който е от икономическа полза за страната, с хиляди работни места в най-бедния регион.
„Бъркаме ли, че искаме да имаме сигурност на доставките на природен газ за България? Какъв бе отговорът за "Набуко"? Трябва да се откажем - да не се развиваме. "Южен поток" ще бъде един от основните стимули за икономическия растеж през тази година", каза още министърът. Според него, ако наистина започне изграждането му, може да се очаква икономически растеж над 2%.
„Иначе ние ще се откажем от 5000 работни места, от работа за българските фирми, ще се откажем от сигурни доставки на природен газ за България. Отново ние трябва да треперим, недай си Боже, в някоя държава да не стане конфликт, за да ни се прекъснат доставките на природен газ, докато проектът ТАП бъде изграден, и започнем да получаваме допълнителни количества природен газ от консорциума Шах Дениз 2", допълни Стойнев.
По думите му загубите при спирането на „Южен поток" ще имат конкретни измерения. „Когато се спира работата с основен търговски партньор, сами разбирате, че по никакъв начин няма да се стимулира българската икономика, а ние се отлепихме от дъното. Ние тръгнахме по пътя на икономическия растеж. Трябва с нашите стратегически партньори да се съгласим за конкретни негативни дейстия срещу тях, само защото някои държави са далеч, нямат такива връзки, икономически, и да угодим на едно общо решение", каза Стойнев.
„Да, ние ще спазим това решение, но ще се борим да има солидарност по отношение на тези санкции. Ще се борим и за финансов механизъм и най-пострадалите държави да бъдат компенсирани", каза още Драгомир Стойнев.
Общи санкции, индивидуални последици
Европейската комисия е връчила на всяка страна от ЕС документ, чрез който да се запознае с последиците, които би имало за нея евентуално налагане на по-тежки търговски и финансови санкции на Русия заради действията й в Украйна. Те са се запознали само с рисковете, които ги касаят пряко, но не и с тези, които се отнасят до всички 28 членки на ЕС, за да се избегне изтичане на поверителна информация.
В документите се разглеждат няколко категории санкции в области като енергетика, финанси и търговия, и се описват последиците, които налагането на по-тежки санкции би имало върху двустранните икономически отношения между Русия и съответната страна.
Страните имат срок до 22 април да отговорят на Европейската комисия, която след това ще изготви пакета санкции. Целта е до следващата седмица да се постигне консенсус, за да могат лидерите на ЕС да вземат решение, ако ситуацията в Украйна се влоши.
На среща през март лидерите на ЕС се споразумяха, че ще преминат към т.нар. трета фаза на санкции срещу Русия, но само ако има влошаване на ситуацията в Украйна.
Много зависи и от резултатите на планираната за днес среща в Женева на външните министри на САЩ, Русия и Украйна и върховния представител на ЕС за външната политика. Ако в Украйна настъпи влошаване, тогава лидерите на ЕС може да се съберат на среща на върха следващата седмица и да вземат решение за трета фаза на санкции.
Междувременно вицeпремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев свиква заседание на Националния щаб за мониторинг на обстановката в Украйна. Ръководители на специални служби, представители на министерства, държавни агенции, директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Пожарна безопасност и защита на населението" и "Гранична полиция" и ръководители на други структури ще разгледат развитието на обстановката в Украйна и ще анализират възможни бъдещи решения.
