Европейската комисия очаква БВП на България да нарасне с 1.4% през 2013 г. и с 2% през 2014 г. За двигател на икономическото възстановяване е сочено търсенето на вътрешния пазар. Днес в Брюксел бе представена прогнозата за икономическия ръст в Еврозоната и в Евросъюза като цяло, а за България очакванията не се променят спрямо миналата есен.
Потреблението на домакинствата в България ще нарасне още през 2013 и 2014 г., ако продължи нарастването на реалните доходи и постепенното възстановяване на доверието на домакинствата, предвижда Брюксел.
От една страна, износът ни ще се възползва от очакваното постепенно възстановяване на пазарите в ЕС през 2013-2014 г., но вносът ще нараства още по-бързо заради съживяването на потреблението на домакинствата и инвестициите.
Инвестициите първоначално ще бъдат движени от държавните проекти, финансирани от ЕС. Частният сектор постепенно ще увеличи инвестициите от сравнително ниските им нива след кризата.
Макар положителните тенденции за доходите да продължат през 2013-а, разходите също ще нарастват още по-бързо през текущата година, става ясно още от прогнозата на Брюксел.
Най-значителният разход в бюджет 2013 идва от увеличаване на пенсиите с 9.3% от 1 април 2013, с увеличението на някои други социални разходи, на заплатите в определени професии и на разходите по европейските структурни фондове.
ЕК очаква дефицитът по текущата сметка да намалее до 2% от БВП до 2014 г. Брюксел очаква фискалният дефицит леко да се увеличи до 1.3% от БВП през 2013 спрямо 1% през 2012, а след това да се върне отново на 1% през 2014.
Безработицата у нас се очаква тази година да бъде 12.2 на сто - или с половин процент по-малко от предвижданията от миналата есен. Дълг от 17.1% и дефицит от 1.3 на сто очаква още Европейската комисия за България през 2013-а.
Данни за банковия сектор, публикувани през последните дни, показват продължаване на тенденцията за спад на лихвите, както по депозитите, така и по кредитите. Очаква се това да доведе до слаб растеж на кредитите и да подкрепи инвестициите в управлението.
40% от българите са наясно с правата си като граждани на ЕС
Междувременно Евробарометър съобщи, че 40% от българските граждани се определят като по-скоро запознати с правата си като граждани на ЕС. Според данните само 47% от българите се възприемат като граждани на ЕС.
С началото на 2013 г., Европейската комисия започна инициативата "Европейска година на гражданите". Именно по този повод есенното издание на Евробарометър разглежда степента на запознатост на българските граждани с техните права като граждани на ЕС.
Мнозинството от населението на страната - 58%, смята, че не знае достатъчно за тези си права. Данните са ЕС като цяло са сходни - 45% от всички европейци се определят като запознати с правата си.
Повечето българите над 15-годишна възраст (53%) заявяват, че биха искали да получат повече информация за тези си права. Над една трета (35%) от запитаните в България биха искали да знаят повече какви права имат, за да работят в друга страна от Общността.
Малко под една четвърт от българите биха искали да научат повече за правата си да живеят в друга страна от Европейския съюз, а получаването на медицинска помощ в друга държава членки вълнува 15%.
Малко под половината (47%) от българските граждани се възприемат като граждани на Европейския съюз, което е по-малко от средното за всички граждани на Европейския съюз (63%). Подобни на данните за България са и нагласите в другата най-скоро присъединила се членка на Европейския съюз - Румъния (51%).
Свободното движение на хора, стоки и услуги между държавите членки е най-положителното постижение на Европейския съюз, смятат 45% от българските граждани. Следват мирът между страните от ЕС, посочен от 30% и "икономическата сила на ЕС", посочена от 7% от отговорилите.
