Около 200 000 български емигранти, по неофициални данни, са започнали да се движат към България, съобщи министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, цитиран от БТА.
Именно на тази база министърът прогнозира, че се очаква увеличение на първокласниците в България - и сбърка. Миналата учебна година те са били около 61 000 - с близо 1500 повече в сравнение с 2009 г.
"Първокласниците тази учебна година вероятно ще са повече от миналата, тъй като има леко демографско увеличение", каза Игнатов. Той поясни, че още не се знае точният им брой, но по-голямата бройка е заради прогнозата, че около 200 000 души български емигранти се очаква да се върнат в България.
Оказа се по-късно, че министърът съвършено не е наясно с данните на собственото му министерство - до 30 юли, когато бе краят на кампанията по прием, в първи клас са се записали 61 361 деца. За сравнение м.г. те бяха 63 806. Така че очевидно става дума за намаление, а не за увеличение.
Повече деца има в училищата на София, но това не е заради демографски прираст, а заради преселването на млади семейства в столицата.
Това не е първият път, в който министърът обърква данните. Преди месеци той изкара половината от първолаците, че не говорят майчин български език.
Иначе е оптимист
Министърът изрази оптимизъм, че учебната година ще започне нормално. "Но понеже зная къде живеем, напълно е възможно някой да каже - ама ние не сме довършили, още два пирона ни остават", добави образователният шеф по повод ремонтите в училищата.
Сергей Игнатов обясни, че идеята децата да не носят учебниците си в училище, тъй като там ще има втори комплект, още се обсъждала и бавно щяла да навлезе в практиката. "Естествено че след като има целодневна организация на учебния ден, е напълно нормално да не се носят учебниците в клас", уточни Игнатов.
Министърът на образованието се обяви против закон за българския език. Причината: "езикът е саморегулираща се, динамично развиваща се система".
По думите му България има голям грях "към езика" след 9 септември 1944 г., тъй като били приети изменения в правописа, които са отдалечили страната от българската диаспора.
Той сподели идеята си и у нас да се прилага скандинавската практика: млади български автори, публикуващи стихове и разкази, които желаят да пишат книга, да получават двегодишна стипендия със средна работна заплата, след което да представят ръкописа си.
