Президиумът на окупирания кримски парламент взе решение за провеждане на референдум с цел разширяване автономията на полуострова. Референдумът трябва да се състои на 25 май.
Това заяви шефът на парламента Оксана Корнийчук.
Въпреки че проруски сили завзеха парламента и отказаха всякакви преговори, в сградата бяха допуснати без проблеми членовете на президиума. Това се случи и въпреки че украинската прокуратура окачестви завземането на парламента като терористичен акт.
Освен ръководството на парламента, в окупираната сграда влязоха и кримски депутати, които смятат да проведат извънредно заседание по-късно.
Сградата беше завзета от група от около 30 въоръжени лица, а в нея се помещават Върховната Рада и Съветът на министрите на автономната република на територията на Украйна.
Над сградата е издигнат флагът на Русия, а местен татарски водач е написал в страницата си във Фейсбук, че сградите на парламента и правителството са окупирани от въоръжени мъже в униформи без опознавателни знаци. Това се случва на фона на очакването днес Украйна да одобри новото си правителство.
Колко е важен Крим за Русия
Крим е от стратегическо значение за Русия, затова се появиха опасения, че е възможна военна намеса там. Руският президент Владимир Путин нареди внезапни проверки на бойната готовност вчера близо до украинската граница. Издадени бяха нареждания и да се увеличи охраната на руския флот в Крим.
Междувременно държавният секретар на САЩ Джон Кери предупреди Русия да не предприема подобни действия, като увери, че САЩ не желаят нова Студена война.
Решения в Украйна
Очаква се днес украинският парламент да гласува новото западно ориентирано правителство, което беше одобрено от "Евромайдана". Министър-председател ще е лидерът на опозиционната партия "Отечество" Арсений Яценюк. Той обяви, че Украйна ще остане единна.
Проевропейски настроеният Яценюк ее предложен от Съвета на общоукраинското обединение "Майдан", в който влизат политическите лидери на протестиращите, на гражданското общество и на радикални групи.
За министър по въпросите на евроинтеграцията е предложен бившият външен министър Борис Тарасюк, за министър на външните работи - Андрий Дешчица, за министър на вътрешните работи - Арсен Аваков.
За министър на финансите е предложен Олександър Шлапак, за министър на правосъдието - Павло Петренко, за министър на икономиката - Павло Шеремета, за министър на енергетиката - Юрий Продан, а за министър на социалната политика - Людмила Денисова.
Кримските татари
Преобладаващо в Крим е рускоезичното население, но на там живеят и голяма група татари с мюсюлманско вероизповедание.
Кримските татари и други етнически групи са били насилствено депортирани от сталинския режим от територията на Крим в Узбекистан, Казахстан и далечните райони на Русия. Те са били обвинени в колаборационизъм с фашистка Германия.
След като през 1991 г. Украйна обяви независимост, тя им предостави възможност да се върнат по родните места. За целта властите предприеха редица нормативни актове, за да улеснят процеса на връщането им, като основен акт е "Ратификацията на Протокола към споразумението по въпросите, свързани с възстановяване на правата на депортираните лица, националните малцинства и народите".
В Крим са се върнали 266 000 татари. По различни оценки, извън Украйна живеят от 30 хиляди до 100 000 кримски татари.
Мисля че бяхме отговорили вече: "...звучиш като оплаквачка на гробищата. Което също наподобява експертност, щото като кажеш че след едно лошо идва друго лошо шанса да познаеш често е голям..." Че след бунтовете в западната част на Украйна ще последва суматоха в руската и част може да го предвиди абсолютно всеки и без никакви познания по конкретната страна. Но това на нас какво ни изнася и какво не, не е основание хората там да спрат да искат про-западен начин на живот, а не държава от белоруски тип. Ние естествено сме винаги в режим "Тихо баби, да не стан по-лошо"