Миналата седмица Foo Fighters внезапно загубиха своя вдъхновяващ барабанист Тейлър Хокинс, а лидерът на бандата Дейв Грол беше принуден да изживее още една голяма трагедия в живота си.
Грол знае твърде добре какво е да загубиш незаменим приятел, колега и музикален съюзник - защото му се случи за пръв път още преди 28 години.
Тогава американецът вече беше звезда и част от най-успешната гръндж банда Nirvana, но все още се изявяваше изцяло зад барабаните. Легендарното трио загуби своя предводител Кърт Кобейн по трагичен начин и това за малко да скъса връзката на Дейв с музиката завинаги.
През 1994 г. самоубийството на Кобейн слага край на Nirvana и поставя Грол на кръстопът.
Барабанистът е смазан и не знае дали изобщо иска да продължава да се занимава с музика. Има опасност болката да го съсипе напълно.
Двамата с басиста на Nirvana Крист Новоселич даже се отказват да завършат планирания лайв албум на групата Verse Chorus Verse, защото са емоционално изхабени. След случилото се с Кобейн, Грол губи желание дори да слуша музика. "Загубата му беше разтърсваща и направо ме беше страх от музиката, след като той умря. Ако чуех някаква песен, която поражда каквато и да е емоция у мен, веднага я изключвах", разказва Дейв.
Постепенно идва осъзнаването, че той няма как да избяга от музиката, а и не бива да го прави - точно обратното, именно в музиката е неговото спасение.Така се ражда новият му проект Foo Fighters.
"Усещах, че нямам какво да губя, а и не исках да бъда просто барабанистът на Nirvana през остатъка от живота ми, който щеше да мине без Nirvana. Реших, че трябва да пробвам нещо, което не съм правил досега, а не бях заставал отпред и не знаех какво е да си водещ вокалист - което си беше ужасно плашещо и все още е!", признава той.
В началото Дейв Грол се завръща към музиката съвсем самостоятелно, без да се присъединява към друга банда.
Влиза в студиото и започва да превръща нахвърляните идеи в песни с помощта на своя приятел и музикален продуцент Барет Джоунс.
Дейв сам записва барабаните, басовете и китарите на новите песни, сам пише текстовете и ги изпява - но не го прави с големи амбиции за бъдеща кариера. Музиката е просто неговият начин да се пречисти и да продължи напред.
Записите обаче му харесват, а когато ги пуска и на приятели, те го убеждават да ги издаде. Идва времето материалът да бъде свирен и на живо, а за целта музикантът се нуждае от група около себе си. Това е началото на Foo Fighters, бандата, която Грол превръща в едно от големите рок явления на новия век.
Близо три десетилетия по-късно, след 10 студийни албума, 12 награди "Грами" и спечелено място в Залата на славата на рокендрола, дойде трагедията с Тейлър Хокинс.
Заради трагедията бандата отмени всички концерти от турнето си и призова: "Нека вместо това да използваме времето, за да скърбим, да се изцерим, да придърпаме любимите хора близо до себе си и да оценим всичката музика и всички спомени, които създадохме заедно".
А Дейв Грол и Тейлър Хокинс определено създадоха специални спомени през всички тези години.
Барабанистът се присъединява към Foo Fighters още през 1997 г. и оттогава двамата са неразделни.
В автобиографията си "Разказвачът", Грол споделя как е започнало приятелството им, описва Хокинс като свой "брат от друга майка" и се зарича, че би поел куршум за него.
Още при първата им среща те се сближават и Дейв не се колебае да го определи като "любов от пръв поглед".
"Връзката между нас беше мигновена и ставахме все по-близки всеки ден, с всяка песен и всяка нота, която изсвирвахме заедно. Не ме е страх да кажа, че случайната ни среща си беше един вид любов от пръв поглед и запали един музикален огън, който гори и до днес", пише Грол в книгата си.
"Заедно станахме неудържимо дуо на сцената и извън нея и преследвахме всякакви приключения, каквито успявахме да открием. Било ни е писано да бъдем заедно и съм благодарен, че се намерихме в този живот".
Когато Foo Fighters възниква, Хокинс все още свири по турнета с канадската певица Аланис Морисет и двамата с Грол се засичат по различни концерти.
"Химията между нас беше толкова очевидна, че дори веднъж Аланис го попита "Какво ще правиш, когато Дейв те покани да му бъдеш барабанист", спомня си още Грол.
Нищо чудно, че когато оригиналният барабанист Уилям Голдсмит напуска Foo Fighters по време на записите на втория албум The Colour and the Shape, Дейв няма колебания кого да покани на негово място.
"Когато Тейлър се присъедини към бандата, неговото свирене беше най-маловажният фактор. Аз просто си мислех "Исках да обикалям света с този човек. Искам да скачам по сцената и да пия бири с него". Това ми беше мисълта тогава", уверява фронтменът.
Не че Хокинс не е изумителен барабанист - всъщност той отдавна е спечелил уважението на Грол и със свиренето си. Проблемите на Тейлър с наркотиците обаче проличават няколко години по-късно, когато той влиза в болница след свръхдоза хероин.
Цели две седмици музикантът е в кома, а Грол се моли за него и отново се чувства на ръба.
"Когато Тейлър влезе в болница, аз бях готов да се откажа от музиката. Защото за мен усещането вече беше, че музиката е равносилна на смърт. Започнах да се моля. Не съм влизал в църква през живота си, а ето че докато се връщах всяка вечер от болницата до хотела ни, се молех на глас из лондонските улици".
Тогава Хокинс успява да се възстанови, но на свой ред обмисля да се откаже от Foo Fighters.
"Казах на Дейв, че си тръгвам", разказва той. "Ще си продам къщата, може би мога да си върна работата при Аланис, или ако не, ще разнасям пици и ще продавам трева".
Все пак останалите го убеждават да остане и Foo Fighters се завръщат още по-силни с албума One by One, съдържащ два от най-големите им хитове, All My Life и Times Like These.
Това е и първият албум, в който Грол изобщо не записва барабани, а ги оставя изцяло на приятеля си. "Тогава вече усетих, че бандата наистина се е циментирала", категоричен е Хокинс.
За съжаление, след 25 години във Foo Fighters, неговият музикален и житейски път свърши твърде внезапно.
Изобщо не ни се иска да си представяме какво изпитва Дейв Грол след всичко преживяно.
Но ни остава да се надяваме той да преодолее и този момент, за да продължи да прави музика - в името не само на милионите фенове, но и на изгубените приятели.
