Винаги е болезнено, когато любима група реши по една или друга причина да прекрати съществуването си.
Дали съвсем планирано и по общо съгласие, дали внезапно, скандално и буреносно, групите често стигат до раздяла - дори тези от тях, постигнали завидни успехи и притежаващи многобройни предани фенове.
Само че не са много съставите, успели да поставят края с наистина изключителен албум, който да е сред пиковете в дискографията им.
Просто е трудно да се покоряват върхове, когато съответната формация вече е извървяла пътя си и раздялата е близо.
Затова великите заключителни албуми заслужават особено признание - и сякаш с изминаването на годините биват оценявани все по-високо.
За щастие, специално в тежките стилове има достатъчно примери за групи, приключили в превъзходна форма, както и за албуми, поставили края на кариерите им по подобаващ начин.
Ето 7 такива случая:
Black Sabbath - 13 (2013)
Бяха изминали 18 години, откакто феновете последно бяха зарадвани с нов албум от родоначалниците на хеви метъла.
А албум, истински достоен за името на Sabbath, не се беше появявал още от 1989 г. Но Ози Озбърн, Тони Айоми и Гийзър Бътлър успяха да поднесат истински шедьовър като за последно, макар и без барабаниста Бил Уорд.
Black Sabbath официално приключиха през 2017 г., а "13" се оказа тяхното перфектно сбогуване и едно последно завръщане към златните им времена през 70-те.
Motorhead - Bad Magic (2015)
Албумът излезе броени месеци преди единственият по рода си Леми Килмистър да почине от рак на простатата.
С Bad Magic Леми декларира за един последен път, че ще живее докрай изцяло в традициите на рокендрола и няма да отстъпи и на йота от тях.
А песни като When The Sky Comes Looking For You доказаха и че фронтменът и групата му са способни да създават суров, автентичен и тежък рок, звучащ на нивото на най-добрите попадения в кариерата им.
White Zombie - Astro-Creep: 2000 (1995)
Когато нюйоркската банда влиза в студиото да запише този албум, вече са налице знаците, че краят се задава.
Вокалистът Роб Зомби е прекратил връзката си с басистката Шон Исулт, а им се е наложило да сменят и редица барабанисти.
Въпреки това, хорър ориентираната група удължава още малко съществуването си, за да създаде истинска класика в индъстриъл метъла, която поставя основите на много успешната солова кариера на Роб Зомби.
Death - The Sound Of Perseverance (1998)
Едни от големите пионери в дет метъла не се ограничават само в рамките на този стил.
Чък Шулдинър и компания постоянно изследват нови музикални територии и за последния си албум се насочват повече в прогресив метъл посока.
Много фенове на групата ще ви кажат, че The Sound Of Perseverance e техният магнум опус и е твърде жалко, че се оказва и последният им албум.
След него Шулдинър се отдава на другата си група Control Denied.
За съжаление, лидерът е диагностициран с рак и умира през 2001 г.
Bolt Thrower - Those Once Loyal (2005)
Британската група съществува още от края на 80-те и Those Once Loyal изобщо не е планиран като заключителен албум.
Плановете са изданието просто да отбележи завръщането на вокалиста от класическия състав на Bolt Thrower Карл Уилетс.
Крайният резултат обаче е толкова силен, че групата решава, че няма как да надмине нивото на Those Once Loyal и спира да записва.
Едни от емблемите на британския дет метъл съществуват още 10 години и продължават с турнетата до смъртта на барабаниста Мартин Киймс.
Strapping Young Lad - The New Black (2006)
Групата на Девин Таунсенд отразява напълно същността на канадския музикант с неговото мрачно чувство за хумор, проблеми с психичното здраве и любов към екстремния метъл.
По начало Таунсенд счита пътя на групата си за приключен още при излизането на магнум опуса Alien (2005). Година по-късно обаче се появява The New Black, който съдържа една от най-известните песни на състава Almost Again - редовно свирена и в концертите на Девин от соловата му кариера.
Мащабното и разнообразно звучене на албума напомня защо Strapping Young Lad и до днес толкова много липсва на метъл сцената.
Letlive - If I'm The Devil (2016)
Те определят музиката си като "пънк рок соул" и безкомпромисните им политически послания ги открояват сред пост-хардкор сцената през 2000-те.
Албум след албум, музиката на американците се подобрява и с последния от тях сякаш стига върха си.
Затова внезапната им раздяла през 2017 г. е толкова болезнена. Те я обясняват с "разминаване във възгледите и целите, което се образува в нашия лагер" и оттогава се занимават с отделни проекти.
