ABBA, Led Zeppelin, Rammstein, Genesis, Ramones, Rainbow, Backstreet Boys, Beastie Boys и Селин Дион: това са малка част от артистите, с които е работил легендарният Ленарт Остлунд.
Шведският музикален продуцент и звукозаписен инженер взима дейно участие в създаването на безброй велики албуми, променили музикалната история, а днес неуморно споделя натрупаните знания.
Неговата кариера стартира в емблематичното музикално студио Polar Studios, създадено от ABBA, и там той прекарва цели 44 години. Преди това Ленарт се насочва рано към музиката и 6-годишен подхваща китарата, а на 10 вече е основал своята първа група с братовчед си.
На 13 години за пръв път чува The Beatles и в музикален план вече нищо за него не е същото - както и при толкова много други музиканти, вдъхновението от ливърпулската четворка разпалва въображението му за цял живот.
По време на задължителния престой в казармата кариерата му е прекъсната, но Ленарт развива интерес към музикалното инженерство и навлиза все повече и в техническите аспекти на създаването на музика.
Когато получава шанса да работи с шведската поп сензация ABBA в Polar Studios, Остлунд циментира своето място в музикалната история със звукозаписите и миксовете, които реализира. Именно Ленарт Остлунд поема Polar след ABBA и поддържа студиото допреди няколко години, когато се оттегля от бранша.
Големият български музикален шоукейс Spike доведе Ленарт Остлунд у нас за втора поредна година и той отново беше един от делегатите и специалните гости на събитието. Spike Bulgarian Music Showcase се проведе в Пловдив за трета поредна година и даде възможност на публиката не само да чуе на живо над 220 забележителни музиканти от цял свят, но и да почерпи от знанията на личности като Остлунд.
А малко преди началото на Spike, шведът говори за своя път в музиката специално за Webcafe.bg.
Остлунд подчертава, че свързването между хората на събития като Spike си остава нещо много ценно за музикалната индустрия.
"Така и Швеция се появи на музикалната карта. Направихме един голям световен пробив с ABBA и пътищата ни се отвориха. Получи се ефектът на снежната топка с още наши групи като Roxette, Cardigans, Europe и много други. Но се случи чрез срещи с хора", разказва Остлунд.
А защо точно Швеция, а не някоя друга скандинавска страна се превръща в толкова легендарен музикален център? За него отговорът е в явлението ABBA, в спечелването на конкурса "Евровизия" през 1974 г. и в последвалото създаване на мрежа от контакти в световния музикален бизнес.
По-късно, в средата на 80-те, изгрява и диджеят и композитор Дениз Поп, който е част от компютърната революция в музиката и прави песни за Ace of Base, Backstreet Boys, Бритни Спиърс, N'Sync и много други звезди.
Дениз Поп е човекът, който привлича на работа в студиото си младия Макс Мартин.
От края на 90-те нататък именно Мартин се превръща в един от най-успешните световни създатели на поп хитове.
"Това беше следващата фаза на шведския световен пробив и ни създаде още по-голяма мрежа от контакти", обяснява Остлунд.
Но дали нещо такова е възможно и сега? И възможно ли е и България да се появи на световната карта по подобен начин?
"Сега сме в нова фаза - фазата на изкуствения интелект в музиката. Така че с използването на изкуствен интелект някой български артист би могъл да пробие", смята Ленарт.
Той признава, че изкуственият интелект е нещо едновременно плашещо и вълнуващо за музиката. Но отново остава нуждата от човешката намеса при разграничаването на хубавата от лошата песен - дори тя да е създадена от AI и дори да произлезе чак от 80-ия опит на машината.
"Знаете конкурса "Евровизия". Той има всичко, освен добри мелодии. Там музиката просто не е достатъчно добра. AI може да направи по-добра музика от тази на "Евровизия". Човекът, който ще успее, е човекът, който ще чуе направеното от AI и ще каже - ето тази е добрата песен. А когато имаш хубава песен, вече е лесно да работиш с нея", категоричен е Остлунд.
Шведът се връща назад към активните си дни на записване на артисти в Polar Studios и е категоричен - когато работиш в студиото и трябва да извлечеш най-доброто от музикантите, по-важна е психологията, отколкото инженерните ти умения.
"Работил съм с много талантливи хора, а номер 1 е Бени Андерсон от ABBA. Когато той свири на пианото, спираш и слушаш. С някои хора и някои песни има нещо магическо във въздуха, което не мога да обясня".
"В онези години артистът трябваше да е наистина добър. Трябваше да може да пее и да контролира гласа си без компресор, трябваше да пее вярно без auto-tune. Имаше много адреналин и беше нужна голяма концентрация по време на работата. Днес няма това напрежение, когато правиш музикална продукция, и всъщност е много скучно", казва Остлунд.
Навремето техниката го ограничава само до 8 канала за запис - после стават 16, после 24. Във фазата на миксирането на записите корекциите се правят "на ръка" в реално време от няколко души. Затова Ленарт сравнява вълнението от миксирането с това да бъдеш на сцена - защото е необходим синхрон между всички в определени моменти при оперирането с музикалния пулт.
Говорим за един съвсем различен свят, който логично ражда и съвсем различна музика.
"В Швеция имаше само три радиостанции, две телевизии, две предавания с поп музика, които можеше да слушаш. И хората си купуваха плочи. Концертите имаха различна тежест в сравнение с днес. Сега хората слушат по друг начин, затова и самата музика се променя. По-често се превръща във фон. Качествената музика е за нърдове", отчита Остлунд.
"Рано или късно обаче интернетът ще се срине и ми е интересно какво ще се случи с музиката тогава", смее се той.
Polar Studios е създадено от ABBA с идеята да бъде най-доброто студио в света, с най-добрата технология, с най-добрата акустика на помещенията, най-добрите инженери и аранжори. Предвид успеха на групата, не е изненада и че студиото им става толкова популярно по цял свят.
Но докато записва всички тези легендарни артисти, Остлунд не осъзнава, че пише историята на музиката.
"Тогава не знаехме, че ABBA ще просъществува 50 години и че ще бъде нещо историческо. В онези години даже някои считаха, че е срамно да харесваш ABBA, в някои медии се говореше, че мениджърът Стиг Андерсон просто търси печалба и залъгва аудиторията с глупава, сладникава музика. Имаше толкова много негативизъм към ABBA тогава".
Ленарт Остлунд стартира като рок музикант във времена, когато рокът е нещо ново и жанрът е пълен с неизследвани територии. Днес шведът осъзнава колко по-трудно е да се отличиш на музикалната сцена, но вярва, че талантът е над всички обстоятелства и ще се появят нови големи фигури и в рока.
Макар да се е оттеглил от работата в Polar, той развива собствени проекти и твори със своята ретро поп рок група Lost van Goghs.
Разработва и оперета, която ще бъде поставена на сцена - естествено, с музика на живо.
"Преди като взимах хонорарите за продуциране на музика, можех да живея една година с тези пари. Днес с отчисленията от Spotify мога веднъж да обядвам в ресторант", въздъхва шведът.
"Но мисля, че единственият начин да успееш днес е да не се предаваш. Виждал съм шведски изпълнители, които не бяха толкова добри, но бяха решени да правят именно това. Отне им 15-ина години преди да направят големия си пробив. А понякога, като направиш хит твърде бързо, също толкова бързо залязваш".
"Така че просто не се предавайте. Бъдете на сцена, правете всичко - албуми, видеа, правете музика за телевизии, за видеоигри. И вижте какво ще се случи. Трудно е, но не трябва да се предавате", призовава накрая Остлунд.
