Нищо не сгрява така сърцата на шоубизнеса, както завръщането на сцената - с изключение на завръщане, което се самоопределя като такова. В крайна сметка Мики Рурк се завърна с "Кечистът" - и в него хората видяха как той играе ролята на самия себе си, борейки се със сериозни противници в опит да си върне някогашната слава. Това му донесе "Златен глобус" за най-добър актьор, номинация за "Оскар" в същата категория и присъствие в списъка на мегазвездите на Холивуд, от който той бе позорно изритан преди две десетилетия (ако въобще някога е бил част от него).
Музикалният бизнес също обича завръщанията - дори повече от Холивуд. Така че в неделя вечерта е твърде вероятно това да се потвърди под формата на неочакван триумф на "лошото момче" на бранша - Еминем.
След години на обикновени или посредствени парчета, албумът Recovery на детройтския рапър е сред бестселърите на 2010 г. - и основен претендент в категорията "Албум на годината" за наградите "Грами". Същевременно сътрудничеството му с Риана "Love the Way You Lie" е номинирано едновременно за песен и запис на годината. Първата награда е за автора на песента, докато втората е за изпълнителя и продуцента.
Лошото момче се взе в ръце и пусна най-силния си албум от години
Lady Antebellum също са номинирани за трите награди заради силния им кънтри-кросоувър хит Need You Now, а Лейди Гага, Сий-Ло Грийн, Кейти Пери и дуетът на Джей Зи и Алиша Кийс също са сериозни претенденти в своите категории. Въпреки сериозната конкуренция Еминем изглежда с огромен шанс да стане едва деветият изпълнител в историята на наградите "Грами" (от създаването им през 1959 г.), който може да спечели трите най-значими златни грамофончета.
В някакъв смисъл тези награди ще са последната стъпка от публичната реабилитация на Еминем. След три албума, които го превърнаха в мегазвезда - The Slim Shady LP (1999), The Marshall Mathers LP (2000) и The Eminem Show (2002), рапърът се плъзна изведнъж по наклонената плоскост.
Животът му се превърна в редица от панаирджийски скандали с всички - от собствената му майка, през бившата му жена Ким, за която той успя отново да се ожени и разведе (тя беше обект на брутална фантазия за убийство в албума Marshall Mathers), до ироничните скечове на церемонията на MTV Music Awards, отвличащи вниманието му от музиката.
В крайна сметка албумът му от 2004 г. Encore се оказа доста по-слаб от предшествениците си. През следващата година рапърът влезе в клиника за дезинтоксикация и преодоляване на зависимостта си от приспивателни. Последвалите албуми бяха прибързани и направени небрежно - нещо, което самият Еминем охотно признава в текста на Recovery.
Преди 10 години бойкотиран от гейовете, а сега - защитник на гей-браковете
Перспективите Еминем да отнесе най-големите награди на церемонията по връчване на "Грами" звучат като истинска ирония, като се има предвид, че преди 10 години той се оказа забъркан в един от най-шумните обществени скандали именно покрай номинацията на The Marshall Mathers LP за албум на годината.
Цитирайки негови текстове като "Мразя ли педалите? Отговорът е да!", Съюзът на гейовете и лесбийките срещу клеветите (GLAAD) организира протести пред сградата на "Стейпълс Сентър" в Лос Анджелис по време на церемонията по връчване на "Грами" за 2001 г.
За да укроти масовото негодувание, тогава рапърът изпълни хита си от албума "Stan" в дует с Елтън Джон. В последно време обаче той явно е променил позициите си и се изказва в полза на гей-браковете, като наскоро заяви пред New York Times Magazine: "Смятам, че ако двама души се обичат, какъв е проблемът? Мисля, че всеки трябва да има шанса да бъде еднакво нещастен, ако има такова желание."
Тази съзнателна промяна към новата роля на отговорен възрастен (надали е възможно да си представите по-младия Еминем да пее "Всички елате да хванете моята ръка," както го прави в хита си "Not Afraid" - и наистина да го мисли сериозно) е като магнит за хората, определящите носителите на "Грами".
"Голямата тройка" грамофончета се пада на завърнали се блудни синове
С изключение на Нора Джоунс, успешните пробиви за "Грами" в последните две десетилетия почти без изключение са били истории на завръщане на сцена след срив. И по съвпадение, отнасянето на "голямата тройка" грамофончета не е същото като отнасянето на максимум награди.
Да вземем например Майкъл Джаксън, който спечели осем награди "Грами" през 1984 г. - седем за Thriller и една за съвпадналия с излизането на "Извънземното" албум. И досега той държи рекорда за брой спечелени едновременно грамофончета, наравно със Сантана, който също отнесе осем награди "Грами" през 2000 г. за Supernatural. Но Джаксън не успя да вземе "голямата тройка", тъй като "Every Breath You Take" на The Police измести "Beat It" в категорията за песен на годината - впрочем, напълно заслужено.
Естествено, напълно е възможно нещата да се развият и като миналата година, когато Kings of Leon получиха "Грами" за запис на годината (за "Use Somebody"), Тейлър Суифт отнесе титлата за албум на годината ("Fearless"), а Бионсе бе наградена за песен на годината (за "Single Ladies") - и трите основни награди да се окажат в ръцете на различни изпълнители.
И все пак е трудно да не приемаме Еминем за тазгодишния еквивалент на Мики Рурк. Дори и ако спечели само една или две от големите награди (няма начин да изгуби и трите), в някакъв смисъл сега светлината на прожекторите на наградите "Грами" е изцяло върху него.
Прогнози за вота
Не е необичайно хип-хоп изпълнители да бъдат номинирани за албум на годината, но е рядкост те да печелят тази титла. Това е вече третата номинация на Еминем в тази категория - като досега той губеше от Steely Dan и Нора Джоунс.
Предишни номинирани рапъри също са губели - Кание Уест така и не можа да победи Хърби Хенкок, а Лил Уейн нямаше шанс срещу Робърт Плант и Алисън Краус. Сега обаче конкуренцията на Еминем в лицето на Кейти Пери и Lady Antebellum не е толкова силна, а Arcade Fire остават изцяло в сянка с концептуалния си проект The Suburbs. The Fame Monster на Лейди Гага пък бълваше хит след хит, но със своите само осем песни не попада в категорията за албум.
В надпреварата за запис на годината нещата са по-труднопредсказуеми. Джей-Зи никога не е печелил "Грами" в сериозните категории, а сътрудничеството му с Алиша Кийс за "Empire State of Mind" определено го прави силен претендент - наравно с дуета на Еминем с Риана "Love the Way You Lie". Макар и суперхитове, "[Forget] You" на Сий-Ло Грийн и "Nothin' on You" на Б.о.Б., вероятно ще бъдат пренебрегнати при раздаването на грамофончетата, доколкото минават за "недостатъчно сериозни". "Need You Now" на Lady Antebellum пък обаче е точно типа мудна песен, често харесвана от връчващите тази награда.
За песен на годината гласуването също вероятно ще е в полза на Еминем - както заради сериозната тематика на "Love the Way You Lie", доколкото "Beg Steal or Borrow" на Рей Ламонтан е провлачено акустично парче, а "The House That Built Me" на Миранда Ламбърт ще дели вота на любителите на нешвилското кънтри с "Need You Now" на Lady Antebellum. За може би малко по-сериозен кандидат тук се приема Сий-Ло Грийн за "[Forget] You", но леко оскърбителният чар на парчето може и да не допадне на мнозина.
В категорията за изгряващ изпълнител шансовете са почти поравно за Джъстин Бийбър (любимец на тийнейджърките, но не задължително и на гласуващите), Дрейк и британските рокаджии Mumford & Sons. Florence + the Machine са непредсказуем фактор в надпреварата, но в САЩ популярността на Флорънс Уелч може да не се окаже достатъчно голяма за награда. Младата джаз-сензация Есперанца Сполдинг пък e твърде слабо известна, за да бъде смятана за сериозен претендент. В последните години в тази категория почти винаги са печелили традиционалисти (като Адел, Джон Леджънд и Ейми Уайнхаус), така че Mumford & Sons се смятат за най-вероятният победител.
Надпреварата за рап-албум очевидно е доминирана от Еминем, още повече че той е печелил в тази категория и преди. Ако случайно не бъде обявен за албум на годината, Recovery със сигурност ще му донесе поне тази титла. Б.о.Б. с The Adventures of Bobby Ray е твърде обикновен дебют, за да оглави надпреварата, а The Blueprint 3 на Джей-Зи затвърждава позициите му, но все пак не е от най-силните му албуми. Все пак Thank Me Later на Дрейк е сред добрите албуми за годината, а тропическият джаз-соул на Roots в How I Got Over има известен шанс да донесе на групата "Грами" в тази категория.
При рок-албумите надпреварата е почти изцяло между "стари кучета" като Джеф Бек и Нийл Йънг, Pearl Jam и Tom Petty & the Heartbreakers. Единствените по-съвременни кандидати за златното грамофонче са Muse, които обаче далеч не са аутсайдери. Пети и Йънг неведнъж са били игнорирани, а Йънг има "Грами" само в периферна категория - и вероятно така ще е и тази година. Backspacer на Pearl Jam e завръщането им към по-агресивния саунд, но оркестралният Emotion & Commotion на Бек (с пет "Грами"-та досега, но без награда за цял албум) изглежда по-вероятен победител.
