Мръсната тайна на денс музиката

Ще се чувствате ли измамени, ако научите, че новото електронно парче, което сте харесали, всъщност е направено от напълно непознат за вас човек, останал в анонимност? Ще простите ли лъжата, ако се окаже, че маститият диджей, под чието име излиза парчето, всъщност просто си е платил за него?

Или няма да ви интересува, тъй като това си остава едно страхотно парче и е без значение кой точно го е измислил?

„Електронната музика има развалени зъби, които трябва да бъдат извадени".

Така се изрази британският музикален продуцент Мат Зо в Twitter преди няколко месеца. Тирадата му беше насочена към някои от най-големите имена в електронния денс като Тиесто, Дипло и Маркус Шулц, тъй като те, според обвиненията му, използват продуценти в сянка (ghost producers).

Става въпрос за анонимни създатели на композиции, бийтове и аранжименти, които получават пари, за да правят музиката на известните диджеи зад кулисите и обикновено не притежават никакви права върху крайния продукт.

Едва ли е изненада, че голяма част от топ диджеите не създават лично музиката, която излиза от тяхно име.

Повечето имат под ръка свои подчинени, които обработват, дооформят, а понякога и съвсем сами правят парчетата. Всъщност цяла индустрия от „продуценти призраци" поддържа кариерите на големи диджеи, които от години се радват на световна слава и припечелват милиони.

Естествено, подобни практики съществуват не само в електронната музика. За автори в сянка се говори от години и в рапа. В поп музиката също е често срещано принос в студийната работа и в композицията на дадена песен да остане тайна. А понякога се вписват големи имена на тонрежисьори и музикални продуценти, когато всъщност работата са свършили техни подчинени.

Изригването на електронната денс музика обаче направи сенчестите практики особено разпространени именно в този жанр - а в последните години слуховете и разкритията за задкулисни автори стават все повече.

В различни издания вече се появиха редица истории на музикални продуценти в сянка, които, без да разкриват имената си, разказват как се работи за големите фигури в бизнеса - фигури, които са по върховете в класацията за топ диджеи на сп. Dj Mag.

Давид Гета например е един от тези, за които редовно се говори, че използва диджеи в сянка. Подобни обвинения има и към белгийските братя Димитри Вегас и Лайк Майк - това е и една от причините за масовото недоволство, което избухна, след като двамата бяха обявени за диджеи номер 1 в света в момента.

Всъщност още преди няколко години лондонският диджей Бен Гомори сигнализира в статия за Mixmag, че авторството в сянка е масово разпространено в денс музиката.

„Жалко е", каза той.

„Това е върхът на материалистичното, шарлатанско, позьорско желание на някои да са диджеи суперзвезди, изцяло от любов към статута, а не от любов към музиката".

По-късно електронното дуо PeaceTreaty призна: „Когато навлезеш по-навътре и започнеш да работиш с повече и по-значими хора, просто се налага да имаш автори в сянка. Всеки от големите не пише собствената си музика".

„В началото на века все още беше възможно да си диджей и да направиш име просто като миксираш пачета", обяснява Гомори. „Но сега вече трябва да създаваш и собствена музика, за да успееш".

Твърди се, че големите имена просто не биха издържали на темпото на съвременния музикален бизнес, ако не прибегнат до допълнителна помощ - те просто са в постоянен режим на фестивални участия, развиване на своята марка и сформиране на различни партньорства, а от тях се очаква и редовно да издават нови неща. Повечето нямат времето или желанието да се усъвършенстват в студийната работа и да са в крак с променящите се тенденции.

Авторите в сянка идват на помощ именно за да поддържат бясното темпо в индустрията. Те постоянно захранват с нов материал, излизащ от името на известните, който държи жив интереса на феновете.

Дори да е полезно за бизнеса обаче, явлението ghost producing е и тази зле пазена тайна, поставяща още въпросителни относно автентичността на денс музиката - при положение, че и без това извършваното от диджеите на сцената и нещата, които те правят „на живо" също от години са оспорвани.

Оказва се, че макар никога да не е било по-лесно да се създава музика с професионално качество, повече и повече изпълнители се оказват далеч от творческия процес. Ако се вярва на разказите на авторите в сянка, техните шефове приличат повече на изпълнителни директори на рекламни компании, а не на артисти.

Може би най-болезненият въпрос, който възниква покрай ghost producing-а, е доколко аудиторията изобщо се интересува от истинските автори на песните.

Рейвъри от едно по-друго поколение може и да страдат по загубената идентичност и комерсиализирането на електронната музика, но точно в този жанр превръщането на изкуството в бизнес отдавна се е случило.

Вероятно най-точно го казва Токадиско, един от многото, за които се смята, че прави парчетата на Давид Гета: „На никого не му пука дали е твоя песен или чужда песен, стига партито да е добро".