Да поговорим за една неприятно често срещана история. Имаме си любими музиканти от любими банди, които рано или късно, по различни подбуди, решават да издадат солов албум - често с идеята да започнат самостоятелна кариера далеч от сянката на останалите от своята група.
Този албум обаче не струва.
И не просто не струва, ами ни кара да се чувстваме брутално излъгани във фенщината си, болезнено подведени от идеята задължително да чуем творчеството на човека, който толкова ни е радвал като част от някоя страхотна формация.
Тук дискутираме най-плачевните солови албуми на всички времена, като критерият при тях е, че авторът им в някакъв предишен момент е бил част от успешна и обичана група.
Със сигурност няма как да си спомним всички албуми от тази категория, но ще сметнем това за защитен механизъм. Посочените от нас може да са се продали прилично, даже може да са разтърсили класациите - но това не го прави по-малко скапани. Възможно е и искрено да харесвате някои от тези албуми, но уви, не и ние.
