Старите рок легенди се набръчкват, когато навлизат в шестото си десетилетие, но Fender Stratocaster, най-обичаната от всички електрически китари и превърнала се в синоним на рока от Бъди Холи до Ерик Клептън и Джими Хендрикс до Джак Уайт, Red Hot Chili Peppers и Arctic Monkeys, отказва да остарее. Чествайки своята 60-а годишнина, този многостранен, атрактивен и изключително изглеждащ музикален инструмент не се поддава на възрастта по най-убедителен и елегантен начин.
Ханк Марвин от The Shadows, който някога направи Fender Stratocaster (наричан накратко Strat) моден във Великобритания, е получил своята китара - яркочервена с гриф от клен и прагчета със златно покритие - от Клиф Ричард през 1959.
Наскоро Марвин, чиито умения с китарата са обект на възхвала по цял свят, сподели пред Роджър Нюъл от musicradar.com, че Stratocaster "беше като нещо космическо, наистина, беше невероятно футуристичен като дизайн. А и контурното тяло беше много удобно, не е и тежък инструмент. Така че може малко да го размахваш, за да позираш, и да подскачаш с него. Той много добре се вписваше във визуалния аспект на рокендрола."
Още повече, че Джими Хендрикс се прочу със счупването и запалването на своя '65 Strat на поп-фестивала в Монтерей през 1967. "Тогава, когато изгорих китарата си," е казвал той, "това беше като принасяне в жертва. Принасяш в жертва нещата, които обичаш. А аз обичам китарата си". Пийт Таунсенд от The Who свири на Stratocaster на същия концерт - и в своята блестяща, шумна кариера очевидно е демонстрирал любовта си към тази китара.
Въплъщение на любовта
Днес е твърде малко вероятно така ценените Stratocaster-и да бъдат принесени в жертва. Таунсенд например спечели на търг модел от '57 през 2000 г. в полза на благотворителната организация Oxfam - подарък от Ерик Клептън. Таунсенд го изкупи съвместно с Дейвид Бауи и Мик Джагър и го подари на Тони Блеър (известен Strat фен), който на свой ред пак го предложи на търг, където той бе продаден за около $125 000. Оттогава цените се вдигнаха още повече, като китарата, с която Клептън е записал Layla, се продаде на търг за осезаемо повече само няколко години по-късно - тя струваше $525 000.
Fender продължават да произвеждат стотици Stratocaster-и ежедневно във фабриката си в Корона, Калифорния. „Емблематичните" им модели - кръстени на прочути рокаджии - се продават с огромна надценка. Сред тях са моделите „Ерик Клептън", „Джими Хендрикс" (огнеупорен, надяваме се) и два „Дейвид Гилмор" модела, единият от които отговаря точно като вид на патината на прочутия черен Strat на китариста на Pink Floyd, използван в The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here и The Wall. Гилмор притежава Stratocaster номер 0001; макар и произведен през 1954, той не е първият от вида си, а първият, който е получил сериен номер.
Любопитното е, че Лео Фендер, калифорнийският изобретател, който е създал Stratocaster, заедно с чертожника и виртуоз на стийл китарата Фреди Тавареш и малко помощ от приятели-музиканти, така и никога не се е научил да свири на китара. Но това, което той е разбирал, е че новата вълна от млади музиканти, свирещи в баровете и денсхоловете, желаят звучащ ефектно инструмент, лесен за държане, настройване и свирене. Фендер прави първия си пробив с Telecaster, но Stratocaster привлича вниманието по начин, недостигнат от никоя друга електрическа китара преди или след това.
Изкусителният му вид, макар и да не е възникнал случайно, се дължи на функционалните изисквания. "Двуроговата" форма дава приятна противотежест, като позволява на пръстите на музикантите да се движат свободно по грифа. Трите адаптера предлагат три много различни вида звук, а тремоло ръчката осигурява отличителния вълнообразен звук, популяризиран от Ханк Марвин.
Рекламата
Бъди Холи е една от първите изключително популярни звезди, свирещи на Strat, и много начинаещи музиканти са запленени от външния вид и звученето на шедьовъра на Fender, когато очилатият певец се появява в Шоуто на Ед Съливан през 1958 г. Въпреки че подобни изяви и похвалите от уста на уста носят предостатъчно продажби, Fender инвестират и в запомнящи се рекламни кампании. Те са дело на мениджъра по продажбите Дон Рандъл и са реализирани в партньорство с калифорнийския фотограф Боб Перайн.
„Няма да се разделите с вашия" е слоганът, залепен за стилни черно-бели кадри, показващи привлекателни младежи, практикуващи скайдайвинг, каращи яхта и дори командващи танк - без да изпускат от ръка своя Fender Stratocaster.
Друга кампания от същия екип, „Където и да отидете, ще намерите Fender", включва снимка на младеж с преметната на гърба му китара, катерещ се по задната платформа на двуетажен автобус на London Transport. Интересно е, че яркият, атрактивен и невероятно модерен Stratocaster прави дебюта си в година, когато повечето европейци все още носят книжки с купони по магазините, та дори и по кафе-баровете, където могат да бъдат чути новите китарни звуци.
Fender се заиграват и корените си от Западния бряг, като залагат на реклами, включващи калифорнийски момчета и момичета, слънце, сърф и автомобили Ford Thunderbird.
Логично, когато банди като Beach Boys хващат Stratocaster-а, заразният им звук продава цял един начин на живот, нови форми на музика и хиляди Fender китари.
Опасения за здравословното му състояние принуждават Лео Фендер да продаде компанията си на конгломерата CBS през 1965. Орязването на разходите и други мениджърски стратегии навреждат на блестящата репутация на Fender, но през 1985 компанията е изкупена от група инвеститори и служители, които й връщат някогашната слава.
Сега много от по-скъпите, и особено емблематичните модели Stratocaster, изглежда биват купувани от политици от школата на Тони Блеър, бизнесмени, лекари и медийни звезди, които иначе биха похарчили парите си за Harley-Davidson мотори, опитвайки се да се върнат в младостта, преминала на фона на Smoke on the Water и All Along the Watchtower. Или дори на фона на Strat-а, използван като слайд китара в умелите ръце на Рай Кудър; помните ли поетичния саундрак на "Париж, щата Тексас" на Вим Вендерс?
Stratocaster е инструмент за много музикални стилове и няколко поколения музиканти. Без да е изгубил по никакъв начин блясъка си, той навлиза в седмото си десетилетие, все така яркочервен и примамлив, колкото е бил през 1954, годината, преди Бил Хейли да възпее денонощния рок и три години пред 15-годишният Джими Хендрикс да грабне еднострунно укулеле, вероятно представяйки си как свири, макар и не как потрошава и изгаря блестящ Fender Stratocaster.
