В България вече няма специализирано музикално списание. Не е кой знае колко учудващо предвид, че от години няма и филмово и т.н. Легендарното "Ролинг стоун" проговори на български през есента на 2009-а, за да ни помаха за сбогом само двайсетина броя по-късно.
Само преди три месеца списанието, в което имаше превес на преводните материали (но все пак значително по-малко, отколкото в други лицензни издания като "Ел" и "Космополитън"), се осмели за пръв път да сложи българи на българската си корица. Това дори не бяха музиканти, а актьори - братята Явор и Захари Бахарови.
"Ролинг стоун" следва съдбата на погребания през 2007 г. "Ритъм". Българското списание за музика почина точно по 20-ия си рожден ден. То имаше превратна съдба през годините - по едно време беше вестник на евтина рециклирана хартия, после изживя възход, накрая пък се опитаха да го реанимират като притурка на вече съсипания "Егоист".
Но съдбата му беше предизвестена. Кризата на пазара на печатния издания и свиването на рекламните постъпления беше в апогея си, когато никому неизвестната - и 22-годишна! - Анелия Илиева обяви, че ще издава на български "Ролинг стоун". Дори на Ян Уенър, култовия създател и издател на оригинала, това се видя смело. "Възхищаваме се на оптимизма и ентусиазма на българския екип в неблагоприятния икономически климат", заяви той. Явно оптимизмът е бил неоправдан.
Липсата на опит и медийно портфолио у издателите "Сивир публикейшънс" вероятно е изиграла известна роля за спирането на последното голямо издание в нишата "музика". Но разлиствайки списанието, по-скоро бях доволна от липсата на някои браншови обременености. Въпреки че основните български автори бяха от екипа на "Ритъм", "Ролинг стоун" имаше различно звучене.
Подобно на американския си голям брат, и тукашното издание се стремеше да включва теми, различни от музиката. Дори преводни борсови анализи, което го открояваше от едноцветния лайфстайл рециклаж по сергиите.
Може дълго да се теоретизира по темата "Появи се интернет и хората спряха да четат печатни издания", но причините ми се струват по-дълбоки. Спомнете си обществения интерес в златните времена на "Ритъм" (тогава излизаха и други музикални вестници и списания, дори органът на БСП имаше музикална притурка!), тиражите на албумите - дори пиратски, и влиянието на музиката изобщо в живота ни. Не е, да кажеш, хората да са спрели да се интересуват от рок - то и списание за чалга няма.
Каквито и кусури да е имал българският "Ролинг стоун", той бе единствен представител на ниша - и най-доброто възможно нещо, което да я запълни. Нишата за момента изглежда запечатана завинаги. След провала на едно лицензно списание икона, представете си каква безразсъдна смелост се изисква, за да се появи някога оригинално българско издание за музика.
Изглежда, че българският читател и рекламодател желае само "всеядни", магазинни издания за плаж, без стилова и идейно-тематична насоченост. Пазарът в момента не търпи фенство, изразен вкус или позиция.
"Надяваме се скоро да настъпят по-добри времена за целия медиен пазар в страната ни", казват издателите на "Ролинг стоун" в прощалното си изявление. Ха дано, ама надали в страната, където "Камъните падат" винаги е била по-популярна от "Ролинг стоунс".
