След концертa на WhiteSnake в "Арена Армеец" (24 ноември) стана ясно едно: колкото и пъти рок легендите да идват в България, залите и стадионите ще са препълнени до краен предел, а емоцията няма да може да се сравни с нищо друго.
Проливният дъжд, който се изсипа привечер в София, не уплаши феновете на рока, дошли да чуят любимците си.
Градския транспорт се движеше с големи закъснения заради лошото време и задръстванията, но нито едно от двете не успя да помрачи настроението на меломаните, които дори в дъжда, стояха пред залата и припяваха някои от най-големите хитове на "Whitesnake".
Всеки чакаше момента, в който най-накрая отново ще може да се докосне до истинската музика, пък дори и за 2 часа.
До музиката, която руши окови, събаря режими, казва истината и ти отваря очите.
Вратите на "Арена Армеец" отвориха още в 18 чaса, но хората продължаваха да влизат поне до 20:30 часа.
Малко преди 20 часа на сцената излязоха THE DEAD DAISIES, които за около 40 мин. подгряха атмосферата с няколко хард рок парчета, акробатични номера с палки за барабани и подготвиха феновете за това, което предстоеше да се случи.
Точно три минути след 21 часа, дългоочакваният момент настъпи - рок динозаврите от "Whitesnake" излязоха на сцената.
Още с първите акорди на парчето, с което откриха - Burn на Deep Purple се разбра, че залата ще ГОРИ от вълнение, а емоциите ще се нажежат до ЛИЛАВО.
За първи път, освен класическите хитове на Whitesnake, феновете имаха възможност да чуят и повече хитове от албумите на Deep Purple, в които пее Дейвид Ковърдейл.
Продължиха с хита "Bad Boys" (репертоара на Whitesnake) и с невероятната си енергия при изпълнението доказаха, че все още са "лошите момчета" на рок музиката, независимо колко време е минало от създаването на песента.
Публиката изпадна в екстаз по време на изпълнението на класиката Love Ain't No Stranger, а Дейвид Ковърдейл прикани зрителите да вземат главната роля при изпълнението на "Give me All Your Love".
Реакцията на закъсня - 15 000 души пляскаха, куфееха и пееха с цяло гърло вечния хит.
Едно от най-завладяващите парчета беше "You Keep on Moving" (от репертоара на Deep Purple), написана от Дейвид Ковърдейл и Глен Хюз. Ковърдейл не пропусна да спомене, че тя е посветена на Джон Лорд и Томи Боулин (и двамата са били членове на Deep Purple, но вече са покойници).
Дейвид Ковърдейл и компания посветиха една от най-известните си песни "Ain't No Love In the Heart of the City" на българската публика, а възторгът в залата беше неописуем. Ковърдейл отново подкани феновете да пеят с него и ги остави сами да изпълнят последните припеви.
Класиките на Purple - Mistreated и You Fool No One също разтресоха Арена Армеец.
Както може да се предположи, сред най-емоционалните моменти на вечерта беше изпълнението на баладите "Soldier of Fortune" и "Is This Love". Публиката пееше с насълзени очи, а Дейвид Ковърдейл доказа, че един от най-красивите, лирични и едновременно мощни гласове на рок музиката.
Феновете изригнаха и по време на "Fool For Your Loving" и показаха, че евъргрийнът "Here I Go Again", който вероятно е химна на Whitesnakе, никога няма да им омръзне. Че ще продължават да вървят по същия път, макар и сами. И че концерт на Whitesnake без него, не е истински концерт.
Великият концерт завърши с бис на "Still Of the Night", а положението в залата онази нощ беше всичко друго, но не и тихо и спокойно.
Освен с невероятния си глас и топлото си сценично поведение, Дейвид Ковърдейл трогна публиката и с друго - станалата му запазена марка бяла риза, снощи беше по-различна.
Българското знаме красеше емблемата на "The Purple Tour", която беше принтирана на ризата му. 64-годишният рок изпълнител не се поколеба да изрази и гражданската си позиция (за зачестилите терористични атаки по света) и в края на концерта пред пълната зала заяви - "Благодаря ви, че поехте риска и имахте куража да сте тук тази вечер. Пазете се, бъдете щастливи и не позволявайте на никой да ви накара да се страхувате", а феновете реагираха с бурни аплодисменти на думите му - на смелостта и загрижеността му.
На човека Ковърдейл. С което и сякаш обещаха, че ще го послушат.
И как да те е страх, като току-що ти се е случило чудо. Какво повече да искаме? До следващия път, Whitesnake! Here we go again!
