Винилът прави музиката неустоима

През 90-те години редовно тичах до магазина за плочи след училище, за да видя новите неща по щандовете. После носех CD-та у дома, алчно разкъсвах опаковката, слагах го в бумбокса и слушах, преструвайки се, че си пиша домашното.

Това прекрасно изживяване обаче няма никаква ценност сега.

То е отживелица

Слушането на музика е все още страхотно изживяване, просто бихте били луди да си купувате CD. Не го казвам аз: казва го целият свят. Продажбите на CD намаляват всяка година от повече от десетилетие, защото компактдисковете на практика са безполезни в свят, където цифровите музикални файлове са толкова лесни за възпроизвеждане и прехвърляне - както законно, така и недотам.

Това не означава, че няма смислен и оправдан начин да си купите реален, физически албум. Въпреки че звукозаписната индустрия закъсва все повече, винилът се завръща с гръм и трясък. Може би сте забелязали това възраждане в холовете на претенциозните ви приятели, които пазят някоя щайга с опърпани обложки на грамофонни плочи до стар грамофон Technics.

Най-малкото - определено сте попадали на малка селекция от опаковани във фолио плочи в луксозни градски бутици, а ако случайно не сте, в случай че потърсите в Google текстове на Тейлър Суифт, ще откриете реклама на Amazon за най-новия й албум - „Red", достъпен на 140-грамов винил.

Ренесансът на дългосвирещите плочи не е просто някаква забавна тенденция. Въпреки че продажбите на физически копия на албуми намаляват, хората сега купуват повече винил, отколкото са купували в продължение на десетилетия.

През 2013 г. продажбите са се увеличили с 31 на сто - до около 6 млн. винилови плочи, в сравнение с предната година. И това не е скок в рамките само на една година. Продажбите са нараснали до 6 млн. от около 1 милион през 2007 г.

Надали сме първите, които изтъкваме, че винилът е във възход, след като беше обявен за мъртъв. Отговорът на въпроса "защо" обаче е по-труден. Хората не се налага да си купуват винил, но те все пак избират да го правят.

Изглежда, че в свят, където CD-тата са отживелица, а цифровите файлове са недостижими по популярност, виниловата плоча все още има физическа ценност, оправдаваща разхода за нея. И ако музикалната индустрия иска да оцелее, тя трябва да обърне внимание защо хората купуват плочи.

Защо изобщо да купувате музика?

През 2014 г. няма смислена причина за повечето хора да купуват музика. Има морални аргументи, че трябва да подкрепяме изпълнителите и пр., че те имат семейства, които да хранят, но реалността е, че никога не можете да накарате хората да харчат пари, ако не е необходимо. А сега просто няма практически начин да заставите хората да си купуват музика, освен ако сте Бионсе, например.

Не говорим само за пиратство. За известно време хората купуваха цифрова музика, защото за някои от тях удобството на онлайн магазините като iTunes надделяваше над неудобството и риска от проблеми със закона, свързани със споделянето на файлове. Но абонаментните музикални услуги като Spotify, Rdio, Beats Music и т.н, са толкова лесни и достъпни, че "притежаването на музика" е по-сложно, отколкото просто да слушате каквото желаете, на което и да е устройство, което използвате в момента.

Да, Spotify не включва всичко, но е доста близо до всичко - и за повечето хора е един малък месечен разход, който удовлетворява напълно повечето им нужди от музика. Естествено, има и меломани, които обичат да купуват творения на по-слабоизвестни изпълнители. За тях покупката на CD означава да дадат пари на изпълнителя.

Но дори тези заблудени души признават, че в най-добрия случай, CD-то се извлича и се прехвърля на някакъв цифров носител. Или, още по-зле, не се слуша никога. И просто съдържанието му се слуша в Spotify, докато дискът не се окаже на боклука.

Удобство срещу качество на звука

Огромен процент от цифровите музикални файлове осигуряват много по-ниско качество на звука от CD. И въпреки това, хората избират некачествената цифрова версия. Възможно е да се извлече и некомпресирана версия на музиката върху CD, но когато повечето хора рипват дисковете си в iTunes, те избират някой от многото формати на компресия "със загуби", защото CD качеството отнема 7.5 пъти повече място от висококачествен MP3.

Абонаментните музикални услуги предлагат горе-долу еквивалентно качество на добър MP3. Повечето потребители не се вълнуват достатъчно от разликата, за да преодолеят факта, че компресирането позволява разнасяне на 7.5 пъти повече музика и слушането й по удобен начин.

За такива клиенти онлайн магазини предлагат сваляне на музика с качество за аудиофили. Но миналата година продажбите на цифрова музика за първи път намаляха, откакто iTunes започна да продава отделни песни преди десетилетие.

Не би трябвало да сте изненадани, че през 2013 г. потреблението на поточна музика е нараснало с 32%, и сега носи 16% от доходите на звукозаписната индустрия. Което потвърждава факта, че потребителите, които искат цифров звук, реално не се вълнуват от качеството на звука.

Ако погледнем към винила, аргументът, че този формат се възражда, защото хората смятат, че той звучи по-добре, е неубедителен. Има непрекъснат дебат сред аудиофилите и учените за качеството на звука на цифровите и аналоговите музикални носители. Аудиофилите твърдят, че аналоговият звук е по-добър, въпреки че е научно доказано, че не е така.

Според науката, CD и виниловият запис, взети от един и същ оригинален материал, са математически идентични. Без да навлизаме в детайли, просто да кажем, че 44.1 kHz/16-битовото CD качество по спецификации не е случайно - то е базирано на теорията на семплирането, доказваща, че най-високата доловима за човешкото ухо честота е 20 000 Hz, и употребата на по-висока честота на семплиране е без значение от математическа гледна точка.

Някои хора избират да спорят с науката и вместо това вярват на лесно податливите на заблуда възприятия, или просто харесват повече звука на иглата, драскаща по повърхността на плочата. Което само доказва, че хората се обръщат към винила, защото им носи повече удоволствие.

Защо винилът печели хората

Малцината, които наистина се вълнуват от усещането за притежание, все повече се обръщат към винила, защото им дава физическо изживяване на собственост. Това носи по-голямо удовлетворение от простата покупка на CD. Има няколко причини, поради които това се случва, но всичко се свежда до усещането - топлещо, носещо удоволствие усещане, което изпитвате от покупката и възпроизвеждането на плочи, което никой друг източник не носи.

Винилът някак си винаги е предлагал по-интимно изживяване. Големият формат изглежда по-реален, превръща дизайна на обложката, плика и други елементи в самостоятелно изкуство по начин, който CD не би могъл. Има нещо прекрасно интерактивно в поставянето на плочата върху грамофон, изслушването на една страна, после обръщането й, за да чуете другата страна. Това прави изживяването при слушане нещо, с което постоянно сте физически и емоционално ангажирани. То е нещо социално, забавно, чуждо на пасивното изживяване на CD-тата или цифровите файлове.

Що се отнася до звука на винила, да се върнем към звука на иглата върху плоча. Ранните фенове на CD се възхищаваха на това, че компактдисковете премахват звука от дращене. Но звукът от иглата не е нещо негативно; той добавя текстура и топлота. Някои музиканти дори стигат дотам да го добавят към цифрови записи, за да им придадат "индивидуалност".

Винилът е крехък, без съмнение, което е само едно от многото му несъвършенства. Но те са и част от неговия чар. По-старите плочи се огъват, иглите потрепват по повърхността им и прескачат през драскотините. Това прави плочите фабрики за носталгия.

Какво може да се сравни с усещането да получите кръстника си един от ранните екземпляри на Sticky Fingers на плоча? Какво ще дадете на вашите деца, когато дойде моментът? Флашка? Паролата за вашия Dropbox?

Фаталният недостатък на винила - и причината, поради която той изгуби надпреварата с касетите и впоследствие със CD-тата, е че не можете да го носите с вас. Непрактично е.

Но пък в наши дни не се налага да е само едното или другото. В днешно време виниловите плочи обикновено се доставят с код, който позволява да изтеглите цифрови версии на музиката в тях. Почти няма такива, които да не предлагат тази цифрова версия напълно безплатно при покупката на плочата. Нещо повече, има дори услуги за рипване в MP3 на винили - така че наистина да ги носите със себе си.

Бъдещето на музиката е в продажбата на изживяване

Мениджърите на музикални лейбъли искрено мразят цифровата дистрибуция. Някога те можеха да ви продават парче пластмаса с безумно висока надценка. И потребителите охотно плащаха. Естествено, че ще плащат!

Хората не могат да живеят без музика. Те се влюбват в песни и искат да ги слушат отново, отново и отново, и най-удобният начин да го правят дълго време е да си купят музиката. Определено можеше да се копират касети, по-късно CD, но нищо реално не отряза така продажбите на музика, както MP3 и високоскоростната Интернет връзка, освободила хората от нуждата да ходят до музикалния магазин.

Сега, когато покупката на музика е личен избор, хората от цялата музикална индустрия е крайно време да обърнат внимание на тези, които избират да купуват, дори и да не са задължени да го правят. Как те могат да създадат продукт, за който хората да искат да похарчат парите си? Не е достатъчно да кажете, че музикантите "заслужават" да печелят пари.

Трябва да дадете наистина силен, необорим аргумент. Винилът донякъде го прави, но дори и ако продажбите на винил продължават да нарастват, те никога няма да бъдат достатъчни.

Не твърдя, че знам отговора, но изглежда ясно, че ако бизнесът със записа и продажбата на музика иска да оцелее, той трябва да измисли начин как да насърчи хората да плащат, защото обичат нещо, защото то ги прави щастливи - което е и реално основната причина, поради която хората въобще се вълнуват от музиката.

Винилът не е само музика. Той е преживяване. И то такова, за което да си заслужава да плащаш.