Със светещи рога на Sade

От концерта на Шаде очакваме да получим позитивната емоция, за която сме отделили известна част от времето и доходите си или дори сме взели някой друг и заем. Само и само да се докоснем до магията на жената, която твърди: „записвам, когато чувствам, че имам да кажа нещо".

За два часа с невероятен магнетизъм, певчески талант и естественост тя успя да каже на публиката кои са наистина съществените и непреходни неща: любовта, борбата за оцеляване и по принцип, както и да се наслаждаваме и ценим сегашния момент като стъпка за преодоляване на миналото и прогресивно изграждане на бъдещето.

Още с излизането си на сцената в столичната зала Арена Армеец цялата й визия и отношение към публиката и съпътстващите я музиканти доказват максимата, „какъвто си отвътре, такъв си и отвън".

В унисон с прецизно подбраните и подредени песни са и сценичните одежди - семпли, но изключително ясно подсказващи на публиката възхода в човешкото битие, отразен в творчеството й. В началото те са чисто черни, последвани от съчетание на бяло и черно, отразяващи наличието на проблясъците на просветлението.

В предпоследната част на шоуто изпълнителката е на сцената боса и в бяла рокля с тънък червен кант на деколтето, което е в пълно съответствие с изпълнението на вечния й хит "No Ordinary Love". Бялото, отразяващо чистотата на душата и намеренията, отстъпват на червеното, абсолютната зрялост, в края на категорично заслужаващата си двучасова еуфория и изпълнението на биса, а именно "Cherish The Day".

Негативите в живота не заслужават голямо внимание, но трябва да се преодоляват, затова ще ги очертая, пък дано допринеса за постепенното им изчезване от цялостната житейска сцена.

Разбираемо е, че паркингът не може да побере автомобилите на всички желаещи да се насладят на медния глас на Sade, но нужно ли беше хората, отговарящи за паркирането, да позволяват поместването на един автомобил на мястото на три? В подробности няма да изпадам, защото са друга тема. И нужно ли е вместо да се сложат ограждения тип „змия" всички да се мачкат един друг като попаднали в камион за отпадъци, за да стигнат до входа? А охраната да вика само „Давай, давай!"

Попаднали веднъж в рамките на залата, възпитаните хора чинно се редят на опашка за напитки и повишаващи холестерола боклучави снаксове преди началото на събитието, докато разни силно изразени почитателки на перхидрола и одеянията на животински щампи се предреждаха и бяха обслужвани без проблем. Малкото от възпитаните възмутили се бяха порязани от продавачката с репликата: „Възпитание, к'во да праиш?" Да не ги обслужваш, например, но всичко това дълбоко подчертава наличието на поговорка, характерна само за нашия народ - „преклонена глава сабя не я сече" - никой не прави каквото трябва, всеки прави каквото ще, но важното е, че всички участват.

Аз лично не обичам анцуга като одежда, знам, че на някои им е удобен, ама чак пък за концерт... А и празният поглед издава, че не са там по свое желание или просто утре искат да кажеш къде са били, но главата им ще си остане аналог на кратуна.

Като цяло имам чувството, че само малка част от публиката наистина се забавляваше. Другите просто гледаха като облъчени. Най-яркият пример за това бяха хората, населяващи за два часа ВИП зоната.

Те изпитваха неистов ужас от ръкопляскане и показването на каквато и да било друга позитивна емоция все едно ръцете им ще се изтъркат и няма да могат да гласуват на следващия ден. Една от представителките на това съсловие, придружаваща чуждоземен господин, който явно беше истинският ВИП и чиито места се дублираха, беше се окичила със светещи рогца, намерили израз на местна почва на концерта на AC/DC. Тази проява ми се видя малко като да отида на нудистки плаж със скафандър, ама хайде - нали всеки сам разбира живота по своему.

Голяма част от випаджиите се изнесоха преди края на концерта, явно шампанското им свърши, а празните чаши останаха безславно да се търкалят навред.

Важното е ценителите да запомнят какво са видели и как това им се е отразило на цялостното развитие, а на неценителите - поне маааааалко да им се е отворило поне едното око.

Но едно е сигурно - невероятното изпълнение на Sade със сигурност ще ви накара да мислите за човека, който истински обичате, а ако все още не сте го намерили, когато това ви се случи, със сигурност ще се сетите за съдържанието на песните й. А сега .... живи и здрави и cherish the day!