2017-а е - не се излагай.
Днешните потребители не са като вчерашните. Пътуваме повече, задържаме се на едно място по-малко, искаме разнообразие, имаме мнение и искаме да го споделим. На висок глас. Разликите в навиците, ценностите, източниците на информация и начина на потребление между различните поколения са огромни.
Затова съвместно с Mtel решихме да се срещнем на четири очи с представители на четири различни възрасти, с които да поговорим за технологии, социални медии и онлайн пазаруване.
Поводът е онлайн магазинът на мобилния оператор и тяхната реклама, която звучи така: "2017-а е - не се излагай! Ела на mtel.bg и вземи нов телефон с тарифен план бързо и лесно онлайн. Защото mtel.bg е магазин."
Драго Симеонов е на 41 години и е в интернет от времето, когато за това се изискваше да имаш стационарен телефон, компютър и модем, и надеждата, че няма някой да те търси спешно по телефона, докато разглеждаш сайтове правени в час по "трудово".
Практиката на Драго по онлайн пазаруване включва 6 месеца чакане за ръчно правена самурайска броня за Lego човече от Макао. За собствено удоволствие, а не за подарък на 12-годишния му син.
Първият сайт, в който е прекарвал повечко време е cracked.com, а откакто се помни професионално (което повярвайте е дълъг период) все използва интернет:
"В моята журналистическа младост по Дарик радио имаше една рубрика, която се казваше "Интернет история" (обърнете внимание). В нея описвахме някакъв сайт, на който бяхме попаднали. Сайтовете тогава бяха толкова малко, толкова ограничени, че разказвахме на аудиторията за интересни места, които да посетят. По радиото говорех за навигацията: "много е лесно, от тук нататък виждате. после се отваря". И си спомням, че имаше един, който беше много ранна версия на хумористичните сайтове, които после стигнаха до големи висоти.
В началото се опитваше да прави нещо като мемета, а навигацията му беше абсурдно глупава. Сайтът се наричаше Cracked и беше продължението на едно американско книжно издание. Той все още съществува и даже доста се е развил, но мисля, че апогеят му поотмина. В този сайт откривах доста неща и виждах как можеш да разговаряш с аудиторията без да си глътнал бастуна. В началото на века все още не знаехме какво може и какво не може в ефир. Тогава все още не съществуваше тази освободеност, разпуснатост даже бих казал."
Драго е от поколението mIRC - първия чат, далеч преди Facebook Messenger, който свързваше познати и непознати. Ако си мислите, че Zdr. kak si? е продукт на Зукърбърг, лъжете се. И все пак mIRK ще остане в аналите на онлайн комуникацията с култовото "ASL" - age, sex, location?
Драго не признава (пред публика) да е използвал mIRK за лични цели, но ни разказва как, докато е работел в "Полет над нощта" по БНТ, зрители са му задавали въпроси през чата.
Идеята била на Хачо Бояджиев, който много обичал всякакви напредничави неща. За Драго обаче това било само разсейване от нормалния ритъм - вместо докато говори с някого да го гледа в очите, трябвало да обръща внимание на един екран, в който разни юзъри със странни никнеймове задавали въпроси.
Днес Драго си гледа в телефона дори когато пазарува в супера.
Дефинира смартфона си като "инструмент", но не признава зависимост от него: „Не ме е страх да кажа, че ми е удобен".
Питаме го обаче, когато ходи до магазина дали не му се иска да не ходи до магазина, а той ни говори за баба си.
"Сега, има неща, за които онлайн търговията е много смислена и такива, които е хубаво "ръка да види, око да пипне". По наследство знам от баба си, че зарзават или хранителни продукти онлайн не се купуват. Предпочитам да ги видя. Иначе всичко останало, включително лего фигурки и други неща за хобитата ми - купувам. Също книги, дрехи. Играчки, когато синът ми беше по-малък."
- Вече не му ли купуваш играчки?
- Той вече сам си пазарува играчките онлайн.
„Има неща, за които си се доверявам онлайн и такива, за които не се", продължава Драго Сименов.
Самоопределя се като един от пионерите на онлайн пазаруването в България, а за доказателство ни препраща към охраната на „Дарик радио", които доста време са приемали пакетчета със странни лепенки от къде ли не. Това е свързано с поредица негови "идиотски хобита":
"Най-странното от които беше различни лего фигурки, които имат колекционерска стойност. Те нямаше как да се намерят в България, само онлайн. Включително съм наддавал и съм печелил търг в ebay на един доста ранен етап на интернет. Пазарувах от Amazon още когато каквото и да купиш трябваше да го освободиш горе на митницата при автогарата. Сега това е само при определени неща.
Риск си беше в началото. Защото, докато му хвана триковете на пазаруването онлайн си имах своите притеснения. Освен това, вече знам как се процедира, когато закъснява пратката, знам си правата - знам при загубени или повредени стоки как се случват нещата. Знам как да водя кореспонденция с други онлайн търговци или с големия търговец. Общо взето, доста съм напред в това вече. "
Синът му - Павел, който също е при нас и слуша разговора се смее, когато научава какво точно е чакал баща му в продължение на половин година, да преплува от Макао, през Китай после през Япония, Щатите и чак тогава, след 6-7 месеца да пристигне в Европа. Както Драго казва - пратката е минала по някакъв много дълъг колумбовски маршрут, вместо по-директно по пътя на Марко Поло. „Беше ръчно направена самурайска броня за човече от лего. Много специализиран предмет."
Пазарува онлайн по-две основни причини - от една страна спестява време и усилия, а от друга има неща, за които онлайн е единственият и най-добър възможен начин. Когато пазарува гледа да оптимизира нещата и не се бута онлайн за нещо, което е много по-лесно да отиде и физически да го вземе от магазин.
Но, онлайн пазаруването ти помага да имаш неща, които иначе не би имал. Освен това е един тип приятна неизвестност, защото когато не е бързо и се изисква чакане, дори да ти кажат какъв точно е периода за доставка - на точната дата продуктът не винаги е там.
„Така, че ако си правиш сам подарък никога не си сигурен кога точно ще дойде. И можеш да се изненадваш сам"
Най-често срещаните рискове в неговата практика е описанието на артикула да е подвеждащо и вторият е - да не дойде нещо.
„Защото системата за следене на пратките в България не е чак толкова развита и много неща се губят в пощите, където все още пишат в една тетрадка. Онлайн пазаруването рязко се срива, когато стигне до българските пощи. Но в общи линии се свеждат до все по-малко и по-малко и когато човек е наясно с правилата на тази игра, почти няма къде да сбърка.„
За да се върнем в света на високите технологии рязко обръщаме внимание на пералнята в тях и питаме дали си говори с нея.
Драго казва, че с новата се разбира без думи, но със старата си комуникирали често. Тя нещо тракала, а той я питал какъв и е проблемът. Докато един нещо не се прекършило в нея и не е наводнила целия коридор. Тогава той ѝ казал, че ако иска така да се държи трябва да си хване пътя нанякъде и се разделили. Що се отнася за хладилника, ни интересува дали би приел той да си поръчва нещата сам, без да го занимава.
„Стига да ме слуша и да не прекалява - ок. Но да не вземе да развие някакъв собствен усет към онлайн пазаруването и да не започне да пазарува неща, от които нямам нужда, тогава ще се разправяме. Но то не само с хладилника, той и сина ми ако така почне и твърде много ще се разправяме."
За пионер в онлайн пазаруването, както сам се нарича, Драго обаче признава, че е пазарувал и онвлак - ходил е до друг град, за да си взема неща хобито си с лего фигурите си. Все пак казва, че онлайн често нещата са по-евтини.
„С цел да се поддържа тази голяма клиентска маса има непрекъснато отстъпки, трикове, които те карат да останеш там. Особено ако добре калкулираш доставката, опаковката и други такива неща можеш много изгодно да си пазаруваш неща - стига да хванеш точния момент"
Лично той е опитвал да продава Facebook статуси, защото това прави - произвежда думи, подрежда ги, прави съдържание - това е неговото Lego. Предлагал е не един и два пъти, но засега вървяло слабо.
За финал го питаме коя технология през 2017 година е просто невъзможно остаряла и неадекватна. Той се връща отново към онази вещ, за която твърди, че не е пристрастен, но пък му удобна:
„Една от остарелите технологии е зареждането на телефона през електрическата мрежа. Един от основните проблеми на електронните ни устройства е, че батерията не може да държи толкова дълго. Те са неадекватни. Те са като съвършен атлет, който обаче се уморява само след 200 метра бягане. Задължително трябва да включиш едно зарядно."