Замисляли ли сте се, че по филмите почти няма котки?
Е, не съвсем - има ги - Крукшанкс в "Хари Потър", Крънч от "Гробище за домашни любимци", Гууз от "Капитан Марвел" и, естествено, Лъки от "Алф". Както и още редица писани в други филми, но все пак в киното и телевизията те са далеч по-малко от кучетата. И определено рядко им дават централните роли.
Причината е ясна - тези своенравни животни трудно се поддават на дресировка.
И не че не разбират какво се иска от тях - просто за разлика от кучетата те просто не виждат причина да го изпълняват. Освен това са непредвидими, което може да обърка целия снимачен процес.
Пример за това наскоро даде телевизионният сценарист и продуцент Майкъл Джеймин, който разказа в TikTok личния си опит с котка-актьор в снимките на ситкома Maron.
Изпълнителят на главната роля Марк Марон е любител на котки и притежава няколко, затова хората от шоуто решили да включат писана и в сцена от сериала.
За целта продуцентите наели "обучена в Холувид котка" за сцена, в която Марон яде сьомга сам вкъщи. Идеята била сцената да приключи с това, което би станало и в реалния живот - котката да скочи на масата, привлечена от рибата.
Само че когато започват да снимат, "обучената" котка замръзва на едно място и - според Джеймин - е напълно объркана от настаналата тишина. Затова ѝ отнема цял час, докато благоволи да скочи на масата.
"И това за 5 секунди екранно време", допълва продуцентът. С други думи, просто не си струва чакането.
Другият вариант е бил просто да пуснат котката да се разхожда свободно, докато снимат. Проблемът при него обаче е, че ако се налагат дубли, във финалния вариант котката ще е на различни места по едно и също екранно време.
"В този момент разбрах защо толкова много шоута не работят с котки", заключва Джеймин.
Но какво правят все пак тези, които решават да снимат капризните животни?
"Котките са най-трудни за обучение и дресировка", признават и Мелиса Милет и Кърк Джарет - едни от най-търсените дресьори на животни за филми. Те са работили и с кучета, птици и дори бивол, а последният им опит с котка е от "Гробище за домашни любимци" по Стивън Кинг от 2019 г. При това котката - Чърч, е в главната роля.
За обучението Мелиса използва кликър - устройство, което издава звук при натискане, и лакомства. За начало учи котката да докосва обект с носа си, водена от лакомството, а след това и да се движи към определена цел в близост. Когато животното стигне целта, Мелиса клика с устройството и подава лакомството. Следва обект, поставен по-далеч и т.н., докато котката може да бъде накарана да ходи в определена посока, да знае къде да спре, да тича или да се обърне.
Кликането се използва за окуражаване, с него се казва на животното, че се справя добре и скоро ще има храна.
Уредът и методът са в действие и на снимачната площадка - например между две реплики, което може да бъде влудяващо за актьорите. Кликър и лакомства използва и Шарлот Уайлд, дресьор от Великобритания с огромен опит при снимането на котки. Последният филм с неин възпитаник е The Electrircal Life of Loius Wain (2021 г.) с Бенедикт Къмбърбач.
Другият вариант е котката да не се примамва и води с храна, а търпеливо да се чака тя сама да отиде при предмета. Ако го направи - получава храната. "Така те си мислят, че дресират мен", обяснява във видео за "Инсайдър" Мелиса Милет за котките си.
Когато вече се стигне до снимки, се намесва и нейният колега Кърк Джарет, чиято работа е да се увери, че животните се чувстват добре на площадката. Което при котки е важно, защото те трудно се настройват и приемат нова среда. И съответно, за да се отпуснат и да са способни за "работа" се вземат предвид всякакви - от температурата на въздуха, до бъбренето в екипа.
Осигурено им е всичко - разходки на каишка в горите наблизо след снимки, пространство, играчки - всякакви глезотии, за да се чувстват добре.
Защото за да "играят", котките трябва да се забавляват - това е и една от тайните на дресировката им.
"Трябва да им помогнеш да са уверени, за да се наслаждават на работата си, и да го направиш забавно за тях, за да изпълняват номерата", обяснява Мелиса.
И, както често става, когато се снимат животни, Чърч в хоръра "Гробище за домашни любимци" не е изигран от една котка. За целта Мелиса и Кърк прибягват до нетрадиционен метод - вземат пет животни от приют за ролята, макар че основно използват само две от тях. Останалите три са за сцени, в които животното се вижда само от далеч.
Освен това във филма самият герой има две версии - обикновена, жива котка, и немъртва. Първата се играе от 10-месечно животно - Тоник, което е по-активно, игриво и още има сладката муцунка на малко коте.
Злата версия е поверена на 4-годишния котарак Лео, който е по-спокоен, съгласява се да сяда, да стои и просто да гледа. Той е и този, които понася целия грим, който му слагат, за да изглежда зъл, окървавен и сякаш през него е минал камион.
И тъй като двете котки в "Гробище за домашни любимци" трябва да изглеждат еднакво, по-малката също получава грим и допълнителна окраска, която всъщност е ядивна и служи за лакомство, когато котката се ближе.
Двете котки изтърпяват и най-омразното им - ежедневна баня, която е нужна, за да се премахва грима. За целта са специално приучвани цели два месеца да търпят водата.
Първо се започва с коча билка - тревата, която котките обожават. Тя се оставя във ваната, така че те да свикнат с нея, обяснява Мелиса. После се добавят най-любимите им лакомства и едва след това започва леко поръсване с вода. Първо с две капки, после четири, после тънка струя.
Във филма Чърч трябва често да съска. "Актьорите" са приучени с награда, когато започнат да съскат от само себе си. Ако не го правят, им се показва нещо, което в природата би предизвикало такава реакция - например змия-играчка.
В резултат - и въпреки че тези животни никога преди това не са били пред камера - на екипа се налага да ползва много малко специални ефекти, тъй като истинските животни се справят много добре и се допълват едно друго. Малкият Тоник не спира да си движи, докато Лео не може да бъде накаран да се помръдне.
Шарлот Уайлд има друг подход. Тя има собствени животни, които обучава от много малки, така че когато се стигне до снимки да не се налага тепърва да се започва от А и Б.
Така и избира сред характерите на своите котки за съответните роли. За ролята на котката Питър в The Electrircal Life of Loius Wain тя избира своя котарак Феликс, тъй като точно той отговаря на характера, който си изисква за ролята. "Той е чаровен и обича да е център на вниманието", обяснява тя пред специализирания сайт за котки Cheshire and Wain.
Освен това е изключително лаком и трудно се засища, което значи, че е може да изпълнява много сцени, воден и примамван с лакомство.
Да подготвиш котки за филмови или телевизионни роли дори и на думи не звучи просто, да не говорим да реално обучение. Така че тези дресьори или имат свръхспособности, или не ни казват всичко.
Или техните животни не са котки.
