Когато през 2001 г. се появява "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена", филмът на Питър Джаксън по фентъзи романа на Дж.Р.Р. Толкин, в съзнанието на милиони зрители по света ликът на актьора Иън Маккелън и името на магьосника Гандалф се спояват в едно неделимо цяло.
Цели 13 години преди това Маккелън все още дори не се е доказал като филмов актьор. През 1988 г. тогава 48-годишният британец има зад гърба си солидна театрална кариера, но пробивът на голям екран - който ще дойде през 1995 г. с филма "Ричард III" - все още не се е случил.
Маккелън обаче ще привлече погледите върху себе си не с роля, а с признание, което прави в радиоефира на BBC Radio 3. Едно признание, което хваща дори някои от близките му неподготвени.
По онова време правителството на Маргарет Тачър във Великобритания подготвя законопроект, който забранява "промотирането на хомосексуалността". Или както Маккелън го описва, този "много лош" закон има за цел да забрани на децата в училище да се говори позитивно за хомосексуалните хора. Общественият дебат по темата се превръща и в такъв в радиото, като в края на януари 1988 г. актьорът се оказва в студиото с вестникарския редактор Перегрин Уортсторн.
Докато Маккелън оспорва логиката и целите на законопроекта, Уортсторн ги защитава. В един момент актьорът не издържа.
"[Казах му] "Ще спреш ли да говориш за гейовете, защото аз съм един от тях?". Това го накара да млъкне. Това беше най-добрият аргумент, с който можеш да излезеш в дебата", спомния си Маккелън в подкаста The Awards Chatter.
В онзи миг той за пръв път публично обявява, че е хомосексуален. Нещо, което по думите му вече са знаели приятелите му, както и всичките му колеги. Само някои членове на семейството му не са били наясно.
Според официалния архив на Би Би Си, където записът от радиопредаването може да бъде открит и днес, Маккелън е разбрал едва след записа на предаването, че е говорил открито за сексуалността си, без да го е обсъдил с роднините си.
Въпреки закона - който остава в сила години наред, разкритието на актьора не се отразява зле на кариерата му, а напротив - според него дори помага. В подкаста той отправя послание към всички свои колеги, които си мислят, че трябва да прикриват сексуалността си, за да са успешни във филмите - "Аз не го направих".
"Искаш ли да си успешна филмова звезда, която има любовни сцени с дами, а в личния си живот е един нещастен гей? Няма избор. Забрави кариерата, скъпи. Иди и прави нещо друго", казва Маккелън.
Да прикриваш сексуалността си според него е неприятен начин за живот. Всеки трябва да отвори вратата на своя собствен "килер" и "да бъде себе си". Години по-късно той не само се появява с широка усмивка на гей прайдове, но дори се шегува със свои колеги мъже по време на интервюта.
Радиоинтервюто от 1988 г. не е първият ключов момент по пътя на Маккелън в актьорския свят. Всъщност най-важен е един ден от живота му, когато е едва 3-годишен, а родителите му го водят на театър, за да гледа "Питър Пан". Именно тогава е запленен от актьорството.
"Бях малко разочарован, защото можех да видя жиците, виждах, че не летят наистина", разказва британецът за изпълнителите на сцената. Въпреки това именно в онзи миг е запленен от актьорството.
"Когато бях малък и хората ме питаха "Какъв ще станеш като пораснеш?", им казвах "Ще бъда актьор" не защото го мислех, а просто за да млъкнат", продължава той. Едва в колежа идеята се развива по-сериозно.
Това води до кариера на театралната сцена, където играе Хамлет, Ромео, крал Лир, Ричард III... И макар да си мисли, че е щастлив от тези възможности, според приятелите му се е питал "Защо аз да не се снимам във филм?". Успехът в киното идва с игрална версия на "Ричард III" (1995 г.), по сценария на която дори работи.
Преди чисто холивудската слава да го застигне с ролите на мутанта Магнито в супергеройския "X-Мен" от 2000 г. и на Гандалф от трилогията "Властелинът на пръстените", Маккелън обира аплодисментите на критиката с ролята си в "Богове и чудовища" (1998 г.).
В биографичната драма той играе именно хомосексуален мъж - холивудският режисьор Джеймс Уейл, създал класики от 30-те като "Франкенщайн" и "Булката на Франкенщайн". За изпълнението си Маккелън е номиниран за "Оскар" - първата му номинация за отличието, а това отваря вратата към нови роли.
Така се стига до повратен момент в кариерата му, който можеше много сериозно да промени пътя му напред - получава предложение от Том Круз за участие в "Мисията: невъзможна 2".
Проблемът? Круз и продуцентите не му дават да прочете сценария. Показват му само текста за една сцена с неговия персонаж. За Маккелън винаги е било важно да се запознае с текста за продукциите, в които може да участва. Никога не е искал да бъде актьор, който на екран или на сцената е един и същ. Търсил е различните роли.
"Това е тестът - какъв е този сценарий; добър ли е; нещо ли е, което аз бих искал да гледам. Няма значение дали е комедия, трагедия, огромен бюджет или с малък бюджет. Важно е качеството", разказва британецът.
Продуцентите на "Мисията: невъзможна 2" го убеждават, че филмът ще е успех, но той отказва да се ангажира точно защото не е виждал целия сценарий. Защото, както сам казва, "не знаех историята".
"Ако бях заснел този филм, който беше отлаган и отлаган, щях да пропусна [възможността] да направя първия "X-Мен" и щях да изпусна "Властелинът на пръстените", казва Маккелън.
Така Маккелън, по онова време вече гони 60-те, взима съдбоносно решение, което ще го изкара напълно от образа на успешен театрален актьор, за да го превърне в разпознаваемо лице на холивудската филмова сцена. Ще му спечели фенове сред почитателите на комиксите, за които той е господар на магнетичните сили, както и сред милионите читатели на творчеството на Толкин, за които магьосникът Гандалф най-накрая се сдобива с лице и глас.
Всичко това заради една отказана роля във филм, който - между другото - е считан за най-слабия от поредицата "Мисията: невъзможна".
"Младите актьори питат "Каква е тайната?". Късмет. Но бъди готов за него", обяснява Маккелън.
