Не съществуват много думи, които да опишат таланта на Джак Никълсън.
Дори да съберем накуп "страхотен", "уникален", "грандиозен", "невероятен", "жесток", "неповторим", "мега-гига-хипер добър" и още 20 такива прилагателни, да ги повдигнем на степен и да ги умножим по 100, пак няма да поберем таланта на Никълсън в слово. Защото някои неща са отвъд думите.
Вероятно на същото мнение е и Мат Деймън, който преди време разказа супер смешна история "от кухнята" на снимачния процес на култовия филм "От другата страна", която само може да разкрие как се простира талантът на Никълсън.
Деймън гостува в радио шоуто Netflix is a Joke Radio в ефира на Sirius FX и измежду другите въпроси разказва за случката.
Случката се върти около сцената, в която героят на Никълсън, мафиотът Франк Костело, екзекутира една жена, която пада върху вече убит от него мъж.
В оригиналния си вариант сцената не заема и една четвърт от страницата на сцернария. Вътре просто пишело, че Костело трябва сам да убие един мъж с пистолет. Сценарият гласи просто: "Костело екзекутира мъж, коленичил в блатата".
Но просто да убие коленичил мъж не стига на Никълсън, който иска нещо повече от това, нещо, което да разкрие какъв злодей точно е героят му.
"Добре, мога да направя това, но мисля, че мога да го направя малко по-добро. Идвам от училището Роджър Корман, така че няма да добавям излишно време, няма да добавям разходи към бюджета", казва Никълсън и голямото креативно шоу започва.
Той на практика взима сцената и с няколко промени и допълнителни реплики създава към нея съвсем ново усещане. Първата промяна е в пола на жертвата, която според визията на актьора трябвало да е жена. След това той добавя и един мъж, разстрелян секунда преди това, а до себе си поставя верния си бодигард Рей.
Идеята на Никълсън е да направи сцената от няколко секунди толкова въздействаща, че още от самото начало зрителите да знаят с какво животно си имат работа. А за това помагат присъствието на брадва и малко некрофилски хумор.
"Сега, ако искаш сцената може да приключи с това как я убивам, но ако оставиш камерата да поработи още малко, бих се обърнал към Рей и бих казал: "Ехееее, я как смешно падна!". Това е много гадно нещо, защото се подигравам на жертвата, нали разбирате?", обяснява актьорът и продължава:
"Сега, ако искаш, може сцената да приключи така. Но ако оставиш камерата да поработи още малко, Рей би пристъпил напред и би се видяло, че носи брадва. С която би я накълцал. Сега, ако искаш, може сцената да приключи така. Но ако оставиш камерата да поработи още малко, бих се обърнал към Рей и бих казал: "Чакай малко, мисля, че искам да я изчукам още веднъж. Нали разбирате: това е много зловещо, защото така излиза, че вече съм я изнасилвал."
Но въпреки кимането и странните погледи от страна на Мат Деймън, той продължава да доизгражда в главата си най-зловещата и мрачна сцена, подадена му от няколкото реплики на сценаристите.
"Сега, ако искаш сцената може да спре дотук, но ако оставиш камерата да поработи още малко, Рей ще спре, ще ме погледне, ще има хубава, дълга пауза, след което аз ще се изсмея гръмко. Това е много зловещо, защото, нали разбирате, правим си шега с убийството", разказва още той, цитиран от Деймън.
И добавя за финал: "Сега, ако искаш, сцената може да приключи така, но ако оставиш камерата да работи още малко, Рей ще се обърне към мен и ще каже: "Франсис, наистина трябва да отидеш на психиатър".
В крайна сметка, Скорсезе решава да остави няколко от предложенията на Джак Никълсън: двете жертви, присъствието на Рей, репликата на Франк, че е паднала смешно и отговора на Рей, че Костело трябва да отиде на психиатър. А, да - и брадвата.
Това е да работиш с гений. От съвместната работа на Джак Никълсън, Мартин Скорсезе, Леонардо ДиКаприо и Мат Деймън се раждат шедьоври като "От другата страна". Но това не е единственият път, когато Джак Никълсън обживява роля по начин, по който образът излиза от страниците на сценаристи по-реален, пълнокръвен и интересен от истински човек.
"Сиянието" едва ли щеше да е същия кино феномен, какъвто е (въпреки неприязънта на Кинг към филма), ако именно Джак Никълсън не размахваше брадвата като Джак Торънс. Неговият принос към образа на Жокера от вселената на Батман е безспорен, а Джеймс Брукс от "Колкото толкова" е най-симпатичният герой с обсесивно-компулсивно разстройство в киното.
Изобщо няма какво да говорим за Макмърфи от "Полет над кукувиче гнездо" , Едуард Коул в "Ритни камбаната с финес" и Джордж Хансън от "Волният ездач": велики роли във велики филми.
Ако се чудите какво да правите в априлските уикенд вечери, в които навън вали, той винаги е на клик разстояние. Високото качество е гарантирано.
