Насилието по пътищата български е магистрална тема с много тревожни отбивки и превишена емоционална скорост. При нас осмислянето на ескалиращата асфалтова агресия борави с иконографията на бандитизма и битовата мизерия - мутри, батки, бой, пияни шофьори, младежи без книжка, избиване на провинциални комплекси върху педала на газта.
През 1996-а година мрачният кино гений от уредената и просперираща Канада Дейвид Кроненбърг предложи радикално различен ракурс към темата за автомобилните колизии в своя екстремен шедьовър „Катастрофа".
Тази година легендарното вече произведение на „Херцога на кръвта" Кроненбърг става на две десетилетия, което е само една от 69-те причини, за да си припомните това вълнуващо, извратено и прекрасно филмово бижу.
Ако ще го гледате за пръв път, се чувствайте късметлии, защото ви предстои среща с едно от най-необикновените и внушителни кинематографични изследвания на по-тъмните участъци от човешката психика, доминирани от страстното танго на Ерос и Танатос.
Филмът е британско-канадска екранизация по едноименната книга от 1973-а на прочутия майстор на катастрофичните истории и пейзажи Дж. Г. Балард.
„Катастрофа" разказва за група от хора, които получават сексуално удовлетворение, гледайки и участвайки в автомобилни инциденти. Те преследват своите травматични оргазми с цената не просто на глоба за превишена скорост, а в постоянна опасност от осакатяване, обезобразяване и смърт.
Парафилията* на персонажите мотивира някои от най-крайните картини, запечатвани на целулоид.
Кроненбърг поставя странни сексуални ситуации, в една от сцените мъж прави секс с рана с формата на вулва, намираща се на задното бедро на жена, пострадала умишлено в катастрофа. Освен с телесни деградации в най-добрите традиции на Дейвид Кроненбърг, филмът е зареден с авангарден анти-еротизъм.
За да сработи смелата концепция, „Поквареният Дейв" е събрал безупречен актьорски ансамбъл в лицата и телата на Джеймс Спейдър, Елиас Котеас, Дебора Кара Ънгър, Холи Хънтър и Розана Аркет.
Котеас играе може би най-болният от всички персонажи - Вон. Той фетишизира автомобилната смърт и може да получи истинска сексуална възбуда само ако участва в екстремно ПТП.
Вон обяснява философията си така: „Интересувам се от преобразуването на човешкото тяло чрез модерната технология. Катастрофата не е акт на разрушение, а е съзидателно и оплождащо събитие, посредничещо на човешката сексуалност с интензивност, която е невъзможна под друга форма".
„Катастрофа" в никакъв случай не трябва да се бърка със „Сблъсъци" на Пол Хагис - един от най-надценените носители на „Оскар" за най-добър филм, излязъл през 2004-а.
И двете творби имат едно и също заглавие на английски - Crash. Филмът на Кроненбръг обаче е хардкор кино мастърклас, а този на Хагис - банална социална мозайка със скучни образи и пешеходни конфликти.
„Катастрофа" е аморален, студен, клиничен и дистанциран поглед върху възбуждащото авто-разрушение, а „Сблъсъци" е дидактичен, болезнено нравоучителен опит за пласиране на „правилни" политически коректни послания.
„Катастрофа" е опасен филм във всяко отношение. Все пак може да го гледате и без колан.
Притеснителното визуално обвързване на сексуалния нагон с акта на насилие и разрушение е в основата на грандиозните международни скандали, които съпътстват разпространението на кроненбъровия опус през 1996-а година.
Във Великобритания „Катастрофа" получава сертификат „18" и е забранен в Уестминстър в Лондон, което означава, че не е можело да бъде прожектиран никъде в Уест Енд.
В САЩ филмът е разпространяван в два варианта - със силно ограничаващия сертификат NC-17, слаган често на порно филми и с по-щадящата категоризация R, забраняваща на лица до 17 да гледат филма на кино.
Рекламните стратези използват скандалната слава, за да засилят нишовия маркетинг и измислят слогана: "Най-противоречивия филм от години насам".
„Катастрофа" „се радва" и на силно лимитирано разпространение в Австралия, а дори орязаната версия е брандирана с тежката категоризация „R18 +". В Долната земя справедливостта възтържествува малко по-късно, когато филмът на Кроненбърг излиза нецензуриран на видеокасета. Днес може да бъде намерен и на DVD, разбира се.
В Италия филмът е подложен на систематични медийни атаки от „Ла Република" и „Кориере дела Сера". Критици от второто издание публично призовават върнат наградите си в Кан на журито. Филмът е осъден от общината в Неапол като вреден и опасен, но в крайна сметка получава разпространение.
„Катастрофа" силно поляризира критиците и фестивалните журита. Филмът е номиниран за топ отличието на фестивала в Кан „Златна палма", но печели Специалната награда на журито като форма на компромис след противоречивия фурор, предизвикан от премиерата на Лазурния бряг. В едно интервю години по-късно Кроненбърт с диаболична усмивка си спомня как половината зала в киното в Кан се изнесла възмутена преди края на филма.
„Катастрофа" държи неофициалния рекорд за най-много излезли си хора от официална премиера в Кан преди постижението да бъде подобрено от печално известната прожекция на шок-провокацията на Гаспар Ное „Необратимо" през 2002-а.
Филмът е високо оценен от критиката в родната си Канада и печели шест от наградите на местната кино и телевизионна академия, включително призовете за режисура и сценарий, отишли при маестро Дейвид Кроненбърг.
Порнографската индустрия го припознава като „свое произведение" и през 1998-а „Катастрофа" печели в категорията за „Най-добър алтернативен филм за възрастни" на наградите на хард журнала Adult Video News, който през 90-те е описван като „Билборд" за света на порното".
Най-популярният критик по това време Роджър Ибърт дава резервирано положителна оценка на и пише, че филмът е „като порно, създадено от компютър, съчетал огромно количество информация за секса с любовта на хората към колите в някакъв погрешен алгоритъм." Ибърт завършва ревюто си с думите: „Резултатът е предизвикателен, смел и оригинален - дисекция на механиката на порнографията. Възхитих му се, но не мога да кажа, че го „харесах".
През 2000-а година в анкета на The Village Voice сред критици „Катастрофa" е обявен за 35-ия най-добър филм на 90-те години на миналия век. Подобна класация на елитарното френско списание „Кайе Дьо Синема" отрежда на шедьовъра осмо място, което не учудва никого, защото изданието още през 1996-а обявява „Катастрофа" за филма на годината.
Днес „Катастрофа" се смята за един от най-съвършените и качествени филми за последните 30 години с огромно влияние върху арт киното и независимите режисьори.
Но може би най-важната оценка за Кроненбърг не идва от критици, а с думите на колега. Мартин Скорсезе класира „Катастрофа" на осмо място в личния си топ 10 за най-добрите филми от 90-те години.
* парафилия (от гръцки: para [παρά] - с отклонение и -philia [φιλία] - приятелство, означаващо любов; още:девиация, парапатия, парерозия, сексуална парастезия, перверзитет) е биомедицински термин, използван впсихиатрията, сексологията и психологията, за да означи сексуалната възбуда, фантазии и поведение, постигани чрез и включващи основно неадекватни обекти, ситуации или индивиди.
