Ранните анимации с принцеси на Disney предлагат героини, които смайващо си приличат: меки, нежни, неземно красиви и готови стоически да понесат беди и унижения.
Днес светът е различен, обществените нагласи също, и това няма как да не се отрази на принцесите на Disney. Те са все по-дръзки и решителни, по-равнопоставени на мъжете във филмите и като цяло по-пълнокръвни персонажи.
Но едно ново изследване е открило изненадваща тенденция:
Дори когато са в главната роля, модерните женски персонажи на Disney говорят много по-малко от мъжете - и много по-малко от принцесите в анимациите на 30-те и 50-те години.
А мъжките персонажи, които имат реплики, все още са доста повече от женските във всеки един филм.
Откритието принадлежи на лингвистите Кармен Фот и Карън Айзенхауер, които анализират всяка една реплика от анимационните филми на Disney с принцеси между 1937 и 2013 г. Оказва се, че в класическите ленти „Пепеляшка", „Спящата красавица" и „Снежанка и седемте джуджета" жени изговарят между 50 и 70% от репликите, докато в по-късните филми (от „Малката русалка" /1989/ нататък) рядко получават дори една трета от диалога.
Проектът на Фот и Айзенхауер все още не е завършил, но те направиха предварително представяне на събраните данни по време на конференция на лингвистите, отразена от Washington Post.
В някои от филмите малкото женски релпики имат съвсем логично обяснение.
В „Малката русалка" те са само 32% от диалога, но все пак там сюжетът се гради върху това, че главната героиня се е отказала от гласа си. В „Аладин" са само 10%, тъй като принцеса Жасмин е по-скоро второстепенна героиня в историята за самия Аладин и духа.
При други от анимациите обаче разкритието е неочаквано. В „Мулан" главната героиня се превръща в спасител на Китай, но репликите на жени са само 23%.
Дори „Замръзналото кралство" - блокбъстърът от 2013 г., разказващ за две сестри принцеси, дава само 41% от репликите на жени. Тук уловката е, че изследването събира данни само за изговорените реплики, а не за песните, затова Let It Go например не се брои.
Двете изключения от тенденцията са „Рапунцел и разбойникът" и „Храбро сърце", където женските персонажи изговарят съответно 52% и 74% от репликите.
Като позитивна промяна във филмите на Disney се отчита нещо, което е може би по-важно от разпределението на репликите.
В старите анимации през повечето време жените получават комплименти за външния си вид, докато в модерните са хвалени предимно за своите способности и постижения.
Всъщност разпределението на диалога между мъже и жени при Disney изглежда отразява статуквото и в игралното кино, поне в Щатите. Например кинокритикът Кевин Б. Лий анализира данни на Cinemetrics преди раздаването на „Оскарите" през 2014 г. и откри: номинираните за най-добър актьор са прекарали средно по 85 минути на екран в своите филми, докато жените, номинирани за най-добра актриса - 57 минути в своите. Предишната година екранното време на мъжете е било двойно повече от това на жените - 100 срещу 49 минути.
Що се отнася до оскъдния женски диалог в анимациите, мнението на авторите на изследването е, че той се дължи по-скоро на недоглеждане.
Както и на тенденцията забавният бъбрив герой и почти всички останали поддържащи персонажи да са от мъжки пол.
„Свикнали сме мъжкото да е стандартът", коментира Карън Айзенхауер. „Затова като ти трябва герой продавач, го правиш мъж. Ако сложиш пазач, той също е мъж. Мисля, че това е просто вкоренено в нашата култура".
