Бъдете честни: Очаквате ли с нетърпение The Intern с Робърт Де Ниро (преведен като „Обратно в играта")?
Представете си сюжета на „Дяволът носи Прада", само че този път Ан Хатауей е в ролята на Мерил Стрийп, а Де Ниро е на стажантската позиция вместо самата Хатауей.
Героят на Де Ниро е пенсионирал се бизнесмен, решил да се върне в играта и да кандидатства за работа като стажант в голяма и престижна модна компания, управлявана от героинята на Хатауей. На 70 години той е твърде стар в очите на своите колеги. Но естествено... "тези младежи в днешно време"... „мислят си, че всичко им е ясно"... „обаче старото куче все още владее някои трикове"... Сещате се накъде отиват нещата, нали?
Разбира се, че се сещате: отиват към поредния филм от тези, в които Де Ниро се снима в последните години и които не са никак блестяща част от актьорската му визитка.
Да вземем „Тежка сватба", „Коза Ностра", „Опасен гост", „Бойни старчета", „Последният пенсионерски запой"... и всички те са само през последните три години. Ако се върнем още 15 назад, филмите, в които Де Ниро е пародия на самия себе си, стават двуцифрен брой.
Трудно е да се каже защо го прави, но е очевидно и че актьорът е обидчив по темата.
Последно той напусна интервю на „Радио Таймс", направено именно по повод The Intern, тъй като усетил негативно отношение от страна на журналистката Ема Брокс.
Де Ниро се разстроил от предположението, че „Трайбека", нюйоркският филмов фестивал, на който той е съосновател, е бил окупиран от банкери, както и от въпрос за това как се предпазва от влизането в режим на „автопилот" пред камерата. Актьорът помолил Брокс да спре диктофона, станал от стола, закрачил нервно и казал, че прекратява интервюто заради критичните нотки във въпросите й.
„Защо, заради банкерите ли?", попитала го тя.
Де Ниро отговорил: „Заради отношението ви по време на цялото интервю".
След това Брукс го попитала какво друго визира, а той отвърнал: „Всичко досега. Няма да го направя. Просто няма да го направя, скъпа".
А имаше един невероятен двайсетинагодишен период в кариерата на Робърт Де Ниро, когато отново се снимаше в множество филми, но почти всичките му участия си заслужаваха и се чакаха със затаен дъх.
Той беше водеща фигура през ренесанса на Холивуд и си остава най-големият актьор за цяло поколение киномани.
Проблемът е, че оттогава минаха поне две десетилетия. Той не е станал по-лош актьор, но филмите, които избира, не отговарят на онова негово реноме.
А вижте например Шон Конъри или Джийн Хекман, които може и повече да не се появят в нов филм. Един ден те са погледнали направеното от тях и някъде около „Лигата на необикновените" (за Конъри) и „Добре дошли в Музпорт" (за Хекман) са предпочели да спрат.
Да, даже и в Холивуд съществува такова нещо като пенсиониране.
Откога някакви недорасли, завършили онзи ден журналистика решиха, че евтините манипулации са едва ли не природни закони, с които всички трябва да се съобразяват. Аман от търговци на влияние, които се самозабравят, а също и от 20 годишни с памперси, които смятат, че всичко над 35 трябва да се пенсионира или по-добре да изчезне, понеже не могат да си представят какъв ще бъде живота им на тази възраст