Когато на зрителя се предлага да гледа нова, при това 4-часова версия на филм, появил се по кината през 2017 г., логичният въпрос е "Струва ли си?". Такъв е случаят и с "Лигата на справедливостта: Режисьорска версия на Зак Снайдър" (Zack Snyder's Justice League), който отново разказва за събирането на екран на най-известните герои на DC - Батман, Супермен, Жената чудо, Аквамен, Светкавицата и Киборг.
И няма защо да бавим отговорът: той е едно звучно "да", сякаш Жената чудо (Гал Гадот) е ударила гривните си една о друга.
Дали ще ви хареса? Спорен въпрос, свързан с индивидуалния вкус - дали сте редови зрител, търсещ поредния филм за запълване на 1-2 вечери; или фен на комиксовите филми, без значение дали са с логото на DC или Marvel; а може би запален комиксов читател, който 4 часа ще следи за тайни препратки и ще търси кусури защо еди-кое-си не е като в еди-кой-си комикс отпреди 52 години.
Фактите обаче са два. Първо, "Лигата..." на Снайдър, както ще я наричаме накратко, в голяма степен е нов филм в сравнение с версията на режисьора-заместник Джос Уедън от 2017 г. Ситуацията е малко "Same, same but different".
Второ, самото му съществуване е прецедент, далеч преди да се стигне до премиерата в HBO GО. Новата версия стана реалност заради онлайн кампания на гласовити фенове, убедени, че филмът, който Снайдър е имал в главата си, е по-добър от осакатената преработка на Уедън и трябва да види бял свят.*
И разбира се, заради желанието на Warner Bros. да спечели точки пред тях и едновременно с това да привлече внимание към платформата си HBO Max (у нас все още HBO GO).
Оказва се, че тези звучни фенове са имали право.
Историята на филма...
...в основата си остава непроменена. Супермен (Хенри Кавил) е мъртъв след сблъсък с Дуумсдей (в края на "Батман срещу Супермен"). Предсмъртния му вик буквално отеква из планетата и събужда три древни артефакта, които призовават извънземни завоеватели към вече уж незащитената Земя.
Батман (Бен Афлек) очаква нападение и изпитващ вина за конфликта си със Супермен се опитва да издири и събере всички хора със специални способности в екип, готов да защити малката синя планета.
Голяма част от филма е посветена на представянето на тези герои и тяхната предистория (трябва да се има предвид, че към момента на заснемането му само Батман, Супермен и Жената чудо са показвани на зрителите), както и на нежеланието на някои от тях да се присъединят към каузата.
Кое е новото?
"Лигата..." на Снайдър може да дели обща сюжетна основа с филма, сглобен от Уедън през 2017 г., но разликите са осезаеми. Като се започне от това как непроменените сценарно сцени са монтирани и озвучени и се стигне до по-сериозното пренареждане на някои от събитията, както и добавянето на невиждан до момента материал.
А накрая и чисто визуално, тъй като цветово е много по-мрачен, напълно в тон с визията на другите филми на Снайдър.
Всички добавени (по-скоро върнати) сцени спомагат в по-голяма дълбочина да се разкаже предисторията на персонажите, които зрителите трябваше за пръв път да видят на екран през 2017 г.
Разбираме защо Светкавицата (Езра Милър) може на пръв поглед да е притеснителен и бърборещ неудачник, но всъщност носи сърце на герой. Стават ясни и причините Аквамен (Джейсън Момоа) да страни както от хора, така и от атланти, което го спира да бъде част и от група защитници на планетата.
Но най-вече - кой, по дяволите, е Киборг (Рей Фишър). "Лигата..." на Снайдър представя миналото на Виктор Стоун, отношенията му с баща му, инцидентът, който принуждава същия този баща да проведе експеримент със сина си, както и търсенето на себе си, през което Виктор/Киборг преминава.
В крайна сметка, въпреки че на всеки персонаж е обърнато внимание, именно Киборг и Светкавицата са истинските герои на тази история. Логичен акцент с оглед на това, че всички останали имат своите самостоятелни филми.
"For Darksaid!"
Злодеите - така важни за жанра - са едно от нещата, в които "Лигата..." на Снайдър превъзхожда предната версия.
Едно от странните решения на Джос Уедън беше да промени дизайна на злодея Степенулф - извънземен завоевател, който изпълнява заръките на своя господар Дарксайд. Степенулф от филма на Уедън беше безличен, губещ се в масата антагонисти от супергеройски филми, които сме виждали през последните 13 години.
Степенулф от версията на Снайдър е подобрение и то не само заради новия дизайн, включващ изградена от хиляди мърдащи се шипове броня, която му носи по-респектираща аура и го кара да се усеща като истинска заплаха.
По-важното е мотивацията - вече е ясно, че Степенулф се опитва да поправи стари свои грешки и да си спечели отново благоразположението на Дарксайд. А когато знаеш каква е мотивацията на злодея, цялата история добива по-голям смисъл.
Снайдър не се свени да представи и самия Дарксайд на екран. И преди да направите аналогиите с Танос и да обвините DC в плагиатство, знайте, че що се отнася до комиксовите оригинали Дарксайд е измислен почти 3 години преди лилавокожия завоевател, който така затрудни Отмъстителите.
Проблемите започват от листа хартия
"Лигата на справедливостта" обаче няма как да бъде перфектен филм, просто защото работи със същия сценарий. Вината трябва да се търси не толкова в Снайдър, колкото в работата на сценариста Крис Терио, който ни "дари" и с "Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър", и който след "Оскар"-а си за "Арго" сякаш взе да пише по-зле.
И в новата си версия филмът има проблеми - както по отношение на времетраенето си и темпото, усещащи се още по-силно заради желанието на Снайдър често да прибягва до сцени на забавен каданс, така и в цялостното развитие и представянето на някои персонажи.
Светкавицата е все така идиотът на групата - опит да се вкара хумористичен елемент, който обаче в повечето елементи води само до неловки и за гледащия ситуации. Киборг се държи като разглезен тийнейджър - първо сърдит на татко си, а в следващия миг - крайно арогантен спрямо всички около себе си.
Но въпреки тези слабости "Лигата..." на Снайдър ни спестява много по-гротескните "поправки", направени от Джос Уедън през 2017 г.
Няма ги насилените смешки в най-драматичните моменти (Светкавицата да се озове върху Жената чудо или Батман да пъшка от болка след битка). Няма ги излишните сцени, които с нищо не помагат на историята (като руското семейство, измислено от Уедън, решило да живее в района на ядрена авария).
Няма я и ужасната дигитална горна устна на Супермен, която се превърна в един от поводите филма от 2017 г. да бъде осмиван.
А наистина сериозно подобрение е краят на задължителната епична битка на финала, който (най-накрая!) се фокусира върху значението на отборната игра.
Очевидно има и правило в Холивуд, че ако един филм е над три часа, той трябва да има 5-6 финални сцени.
"Лигата..." на Снайдър не е изключение. Краят идва бавно, а ако не сте запознати с предисторията на някои персонажи, можете да останете объркани от случващото се на екрана. Всички тези сцени сякаш полагат основите не само за самостоятелния филм за Светкавицата, но и за продължение на самата "Лига на справедливостта" на Снайдър, което вероятно някога да видим.
Но с оглед на това, че не се предполагаше да видим и тази версия, знае ли някой...
Justice is served.
Връщайки се на въпроса от началото - да, струва да си да гледате "Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър".
Посредством вътрешни надписи филмът е удобно разделен на 6 части плюс епилог, така че ако 4 часа накуп ви се струват много, спокойно може да го изгледате под формата на сериал в няколко поредни вечери.
А гледането му със сигурност си струва повече, отколкото да си причините срещата с много по-лошата версия на Джос Уедън от 2017 г., чието съществуване вече спокойно можем да забравим.
"Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър" е достъпна за гледане в стрийминг услугата HBO GO от 18 март.
---
* Историята около замяната на Снайдър с Уедън сме ви разказвали преди:
