Има нещо почти вдъхновяващо в провалите на могъщите майстори на подвижния образ, сянката и светлината. Значи все пак не са безпогрешни гении, а? Подобно комплексарско успокоение може да изпълни черната киноманска душичка на всеки свидетел на падението на голям и признат режисьор.
Но в много случаи професионалното дъно на велик визионер е с класи над върховете в кариерата на стотици посредственяци, които никога не е трябвало да си мислят, че могат да композират кадри, моделират сюжети и насочват актьорски изпълнения.
fallback
С други думи - има смисъл да се гледат лоши филми на добри режисьори.
Предлагаме ви десет от най-известните провали на значими имена от света на киното, които обикновено асоциираме с шедьоври и грандиозен успех.
За Дюн сте се объркали много, за времето си е прекрасен, дори и сега е приятен за гледане! И е почти точен по-книгата, така че тези клишета който сте ги преписали от някъде не струват.
Тотално не съм съгласен за "Деветата порта" и "The Zero Theorem". "Деветата порта" имаше неповторима атмосфера, имаше някак си европейско излъчване, а "The Zero Theorem" не виждам защо изобщо трябва да се сравнява с "12 маймуни" или "Бразилия"? Та той си е съвсем самостоятелен филм и не разбирам как точно автора видя в него продължение на горните 2 филма?!?
За "Деветата порта" на Полански е просто абсурд - филмът си е чудесен! "Carnage" е неговото дъно във всякакъв смисъл! А за Тери Гилиъм провалът е "Земя на приливи" - но му е простено на фона на останалите му филми
Nukem | 21.03.201509:32 За Дюн сте се объркали много, за времето си е прекрасен, дори и сега е приятен за гледане! И е почти точен по-книгата, така че тези клишета който сте ги преписали от някъде не струват. ================= Разликата е,че ако не се бяха намесили продуцентите и хората с големите пари в студията филма щеше да е класика в стил Стар Уорс.
За мен Терминалът е един от най-добрите филми! Любовната история въобще не е основната линия. Филмът фигурира като драма и комедия - никъде не е определен за "романтичен". Това всъщност е маркер за още един аспект на ограничеността на човека. Филмът е по действителен случай, но разкрива драматизма в много пластове - на емигранта, на работника, на неуспелия емигрант, на мечтаещия за по-добър свят, на отлетялото време. На мен определено ми беше доста тъжен филма и много от нещата в него трябва да ги изживееш, за да ги разбереш. Надявам се никой да не изпада в ситуацията на главния герой. Аз съм изпадал за малко и е много тежко човекът, когото обичаш или мечтата ти да са от другата страна на стъклото и да не можеш да ги достигнеш.