Филм "по романа на..." почти винаги гарантира пълни кинозали, дори и ако пълнометражният филм съкращава и променя обичана от мнозина история.
Рядко се случва филм да бъде обявен за "верен" на книгата. (вижте в галерията примери за филми, верни на книгата)
Ако се вярва на слуховете от предварителните прожекции на "Аз преди теб" обаче, адаптацията на едноименната книга на Джоджо Мойс, продадена в 8-милионен тираж, е почти едно към едно. Романът е толкова сълзлив, изпълнен със сантиментални срещи на сродни души и нещастна, невъзможна любов, че би могъл да бъде написан от Никълъс Спаркс ("Тетрадката", "Незабравимата"), но с приятна доза британски хумор.
Това е празнично четиво; забавно, тъжно и завладяващо. Филмът с участието на самата Майка на драконите - Емилия Кларк, наравно със Сам Клафлин от "Игрите на глада", улавя духа на книгата и (благодарение на сценария от Мойс) е по структура и диалог толкова близо до книжния си еквивалент, с изключение на две прескачания на елементи от сюжета, че що се отнася до съвременни адаптации, прави почти всичко както трябва.
Наскоро видяхме серия от киноверсии на бестселъри, които оплескаха нещата
Справка: невероятно несекси "50 нюанса сиво", екранизация, която (според слуховете) е станала жертва на творчески различия между авторката Е.Л.Джеймс и режисьора Сам Тейлър-Джонсън, която впоследствие се е отказала от режисирането на оставащите филми от поредицата. Един от най-големите провали в последно време беше филмовата адаптазция на фундаменталната книга на Мартин Еймис "Лондонски поля", която въпреки участието на Кара Делевин, Джони Деп и Амбър Хърд, беше посрещната зле от критиката и се провали в боксофиса - доказвайки, че не само романтичната художествена литература губи цялата си химия на големия екран.
Можете буквално да преброите на пръстите на едната си ръка филмите, които не са били обвинявани, че са пропуснали жизненоважни елементи от популярни книги, на които са базирани. "Не казвай сбогом?" Нашумелият роман на Джилиън Флин, със сложния си стил с двама разказвачи, просто не можеше да поддържа съспенса по същия начин и в кинематографския си вид.
Чест проблем в киното е, че когато се представя несъвършен разказвач, е твърде лесно да се проникне през изкривения сюжет, или действията са демонстрирани твърде грубо, както е в сходно сложната адаптация на "Трябва да говорим за Кевин" на Лайънъл Шрайвър, която твърде често падаше в клопката на абстракцията, за да бъде на нивото на завладяващия, подривен текст.
Дори филмите за Хари Потър бяха подлагани на жестока критика на моменти, заради липсващи герои или зле обяснени сюжетни линии. Къде по дяволите например е полтъргайстът Пийвс? Защо Хари и Хърмаяни се натискат? Да не говорим, че никой режисьор (дори с цялата машина на Warner Bros на разположение) не би могъл да побере 800-странични романи в двучасов пълнометражен филм.
Краят е особено разтеглив в Холивуд
Прочути примери на престъпно променен завършек са "Портокал с часовников механизъм", който в преразказа на Стенли Кубрик на скандалния роман на Антъни Бърджис пропуска реабилитацията на психотичния Алекс, до сълзливия тийн филм "Споделен живот", базиран на романа на Джоди Пику, който убива неправилната сестра.
Любимецът на семейната аудитория "Форест Гъмп" е бил толкова мразен от автора Уинстън Грум заради крайните промени, през които преминава при адаптацията (освен другото, Джени не умира и се жени за друг мъж в романа), че дори пише продължение - "Гъмп и компания", което започва със следните думи на Форест към читателите: "Не позволявайте никой да прави филм от историята на вашия живот."
Филми по романи, за които се счита, че като цяло са запазили духа на изходния материал, са разнообразни (и вероятно ще предизвикат разногласия сред читателите), но сред тях са "Дневникът на Бриджит Джоунс", трилогията "Властелинът на пръстените", "Боен клуб", "Вината в нашите звезди" и "Никога не ме оставяй".
"Аз преди теб" е в някакъв смисъл лесна победа, тъй като е писан толкова кинематографски, че екранизиращите просто е трябвало да следват ориентирите на Мойс
Историята се фокусира върху Луиза Кларк (Кларк), ексцентрична, харизматична 26-годишна жена, живееща в живописен, но лишен от възможности английски град, която си намира работа на бавачка на заможен 30-годишен мъж, Уил Трейнър (Клафлин), парализиран след катастрофа с мотоциклет.
В странна кръстоска между "Недосегаемите" и "Хубава жена", двамата се влюбват. Но (спойлери!), любовта им не е достатъчна да убеди Уил, че животът му си заслужава да бъде изживян и драмата приключва със предизвикваща сълзи у зрителите клиника за самоубийства Dignities в Швейцария.
Основна критика срещу книгата беше, че "насърчава" и в някакъв смисъл - отстоява тезата, че хората с увреждания трябва да се самоубият. Логично беше филмовата адаптация да е опетнена от протести и от борци за правата на хората с увреждания, особено на премиерата, и обсъждането й в социалните медии с хаштага #MeBeforeEuthanasia.
Дали този шум ще попречи на резултатите на "Аз преди теб" в боксофиса, тепърва предстои да разберем. Но след сериозната негативна реакция срещу романа, режисьорката Теа Шарок и Мойс са били достатъчно смели да не използват филмовата адаптация като начин да осигурят на героите щастлив завършек.
