2017-а ни донесе нещо, което изглежда като върховна точка в неоновата носталгия по 80-те години на миналия век. От известно време съвременната поп-култура е доминирана от естетиката на десетилетието на Рейгън, Тачър, края на СССР и Студената война, синт-попа, ярките цветове, аркадните игри, крещящите прически, младежките хоръри, футуристичните техно мечти и кошмари за възхода на виртуалната реалност, роботиката и генетиката, и фетишизацията на определени форми на консуматорски крайности и весел кич.
Преди две години почти аматьорският филм и напълно откровено любовно писмо към епохата със заглавие Kung Fury капитализира върху нарастващата осемдесетарска носталгия и възвести времето на пълно потапяне в онова покрито от мъглата на сценичния пушек минало. Това време е сега.
В киното, телевизията, музиката, модата и политиката - естетиката на 80-те владее въображението и влияе на съвременната поп иконография.
Да погледнем само какво се случва с най-сензорно стимулиращите културни продукти - филмите и сериалите. „Тор 3", който връхлита кината и е възможно най-актуалният мегахит, е издържан в цветния стил на осемдесетарските фентъзи приключения. Ярки наситени цветове, синт-поп саундтрак, първосигнален хумор, бутафорни диалози и динамики.
Цялата рекламна кампания на филма сякаш крещеше „Тук правим „Флаш Гордън" за милениали и с повече пари". „Тор 3" капитализира и върху успеха на друг гигантски марвелски комиксов хит от 2017-а, решен в режим на ритуално ретро преклонение към спомените от 80-те - „Пазители на галактиката 2".
Един от най-масивните бокс-офис кино мастодонти на годината е „То" по Стивън Кинг. Филмът беше наблъскан с осемдесетарски поп-културни референции и функционираше като професионално пипнат носталгия трип.
„Блейд Рънър 2049" не успя да възбуди и възпламени масовата публика, но екзалтира критиците и ядрото от жанрови фенове с един достоен опит да продължи митологията на легендарния оригинал от 1982-а, който със своя елегантен бленд от нео ноар, киберпънк и дистопична екзистенциална тревога е могъщ символ на изконно осемдесетарската среща между висока арт естетика и тренди развлечение.
Светът на сериалите в момента е покорен от втория сезон на Stranger things на Netflix - може би най-ярката и значима модерна екранна сублимация на митологията и естетиката на 80-те.
Свръхестествената младежка поредица е безсрамен, но талантлив грабеж на идеи и образи от творчеството на Стивън Спилбърг, Стивън Кинг, Джон Карпентър и други внушителни фигури, култивирали иконичния sci-fi и хорър канон на 80-те.
Едно от очевидните обяснения за вълната от носталгични произведения е демографско. Представителите на поколението X, израснали през 80-те и мариновани в естетиката на епохата, сега са професионалисти, които създават културни продукти, водени от спомените за своето детство. Те са абсорбирали образите и идеите на периода и ги предлагат на публиката.
В музиката ретро тръпката се поддържа от възхода на синт-попа, застанал в авангарда на новата електронна мания, обърната към пионерското минало на този тип музика.
В модата се забелязва завръщане на якетата тип бомбъри, пухкавите и бравурни кожени палта, аксесоарите за глава, осемдесетарските модели слънчеви очила, високите талии, прическите buzzcut...
Безобразно интересно е рециклирането на епохата през политическия процес. На дневен ред отново са големите теми от Студената война като заплахата от ядрена война - този път със Северна Корея - и противопоставянето на САЩ и Русия. Филмът „Атомната блондинка" се опита да възроди атмосферата на двуполюсния свят и да я смеси със секси неонова образност.
Фигурата на президента на САЩ Доналд Тръмп е изработена от материята и митологията на 80-те. Той става световна знаменитост и започва да говори за политика именно през този период. И Тръмп като най-внушителния лидер на 80-те - Роналд Рейгън - е републиканец с корени в света на знаменитостите, който е осмиван и приеман за несериозен и нестабилен политически играч.
Геният на The Donald за примитивно, но ефективно брандиране произведе слогана Make America Great Again.
Това е едно дълбоко носталгично заклинание, което препраща към капиталистическия бум и фетиша по излишък на 80-те.
Неоновата носталгия по това десетилетие засега изглежда здравословно културно упражнение. 80-те имат незаслужено лоша репутация и се нуждаеха от реабилитация.
