Истинското екшън кино умря

"Хищникът", "Командо", "Универсален войник", "Умирай трудно", "Белязан да умре", "Смъртоносно оръжие", "Първа кръв", "Кървав спорт", "Бягство от Ню Йорк", "Борба за справедливост"," "Конфликт в Малко Токио", "Големи неприятности в Малък Китай",  "Един луд кучи син", "Танго и Кеш", "Десперадо", "Пасажер 57", "Въздушен конвой", "Скалата", "Скорост", "Доберман"....

Тези и още десетки други великолепни, висококонцептуални парчета първичен арт заслужават своето място в "Музея на екшъна". Къде е той? В сърцето на всеки хлапак, израснал с второразредните класики от 80-те и 90-те години на ХХ век.

Чистият, първосигнален, брутален, дърварски екшън

вече официално принадлежи към миналото. Най-презираният от критици, сноби и псевдоинтелектуалци поджанр умря. След време избрани реплики от расовите представители на това изчезнало изкуство ще звучат като мъдрости на латински. Като например откосите словесно злато "Ще се върна!" и  "Щом кърви, значи можем да го убием!", които Арнолд Швраценегер произнася съответно в шедьоврите "Терминатор" и "Хищникът".

Екшън киното обаче няма да се върне и след години на обилно кървене вече лежи убито, а върху мускулестия му труп тържествува  лигавата, инфантилизирана машина за огладена и безопасна посредственост, наречена младежки вкус.

Силвестър Сталуон се опита да призове екшън киното от Царството на Хадес с носталгичната ансамблова екстраваганца "Непобедимите" през  2010-а. Умереният успех на първия филм провокира продължение, а после и трета част. "Непобедимите 3" обаче катастрофира финансово, естетически, морално и както се сетите още.

Обяснението в любов към осемдесетарските тупалки не донесе възкресение, а се превърна в непохватна епитафия на жанра

Сталоун се огъна под корпоративния натиск за младежко забавление и кастрира и без това не чак толкова качествения екшън бранд "Непобедимите". Третата част пристигна без натуралистични сцени на насилие с пръскаща кръв и откъснати човешки крайници (нещо, което фенбазата на жанра никога няма да прости), за да се хареса на семейните аудитории и несвикналите с епично екранно клане, моделирани от стерилната естетика на "Здрач" и Marvel филмите, тийн тълпи.

Върху раната Слай прибави и обида като наблъска екранното време на филма с ненужни млади анонимници, които изместиха в ъгъла на кадъра титани на осемдесетарските и деведесетарски дърварски пиршества като Долф Лундгрен, например.  Стана болезнено очевидно, че днешните младежи, поколението на "Игрите на глада" и "Бързи и яростни 6", нямат никакъв емоционален ангажимент към вулгарния екшън от едно време. Не помогна и творческата импотентност на "Непобедимите 3".

Ясно е, че съвременните младежки съзнания не могат да обработят мейнстрийм филм с лош език и много насилие в кадър. Объркват се и реагират с враждебност или безразличие.

Екшън киното вече няма широка публика. Еволюирал от мутациите на пиратското приключение, военната драма, уестърните, кримките, полицейския трилър и експплоитейшън филмите, този славен жанр оттук нататък ще бъде за своите почитатели сантиментален ресурс на носталгия по едно турбулентно съзряване.

Платинената епоха на екшъна е ерата на американския президент Роналд Рейгън

Осемдесетте години. Време на крайности и кич.

Жанрът свети в цялото си експлозивно великолепие. Лошият вкус властва. Америка потъва в консуматорско блато - дрехите са ужасни, прическите - кошмарни, диското още не е изчезнало, юпитата шмъркат кокаин и се гаврят с лесно достъпни миски в нощни клубове като "Студио 54".

Гетата ухаят на евтин крек и горещи запалени кофи, а студената война предлага изобилие от геополитическа драматургия. Заплахата от сърпа и чука на СССР се издига пред Свободния свят като импозантна резиденция в стила на Сталинисткия класицизъм.

Покварата и моралната разруха са навсякъде. Америка се нуждае от герои. Тестостеронени супермени, които да сритат задника на злото, дъвчейки дебела пура... С няколко инжекции стероиди огромната ръка на екшън киното се сгъва и върхът на жанровия бицепс изпъква като планината от логото на филмовото студио "Парамаунт".

На сцената излизат  Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер - ръбати харизматици с трудности при изговарянето на определени английски думи. Слай е постигнал сериозен критически и зрителски успех още през 70-те с "Роки". Но физиката и славата му хипертрофират за  "Рамбо". По същото време жадният за реализация културист с трудно за произнасяне име и ужасяващ австрийски акцент пробива през платното, за да стане по-голям от живота.

Австрийския дъб, Терминатора, Губернатора, Конан Републиканеца, бате Арни

Известен е под всякакви псевдоними. В средата на 80-те Арнолд изби собственоръчно един остров хора в абсолютния и непреходен шедьовър "Командо". Този тотален аудиовизуален диамант заключва в себе си есенцията на жанра. Дълги бойни сцени и кратки забавни реплики. Насилие в изобилие, мускулест шовинизъм, сексизъм, (не)осъзната хомоеротична сугестия, вулгарна анти-интелектуална манифестация на милитаризирана мъжественост.

Персонажът на Шварци се казва Джон Матрикс и е бивш елитен войник от специалните части. Дъщеря му е отвлечена и той тръгва на наситена със сеч, леш и шеги мисия. "Командо" е неповторимо екшън откровение. Преди и след зрелищно убийство масивният Матрикс пуска къса хумористична реплика, така наречения one-liner - фундамента на жанра.

В един епизод той държи малък негодник на име Съли (изигран от Дейвид Патрик Кели) над пропаст и му казва - "Помниш ли, Съли, че обещах да те очистя последен?". -"Да, Матрикс, обеща!" - отговаря онзи с треперещ глас. "Излъгах" - срича героят на Арнолд и хвърля мижавия несретник в бездната. После някаква мадама пита Матрикс какво е направил със Съли, а той изстрелва - "Ами, пуснах го".

Екшън филмите са невъзможни без страхотния първосигнален хумор. Както когато персонажът на Лундгрен в "Универсален войник" си беше сложил огърлица от отрязани уши и каза на поредния клетник, който нещо му се обясняваше - "Целият съм в слух!" (I'm all ears).

Дори и изчезнало, киното на зрелищния брутализъм продължава да вдъхновява. Никой заблуден сноб не е способен да отнеме славните мигове от могъщия и аморален екшън пантеон. И кой знае, някой ден, когато свърши корпоративното иго на безопасни, загладени забавления, може да започне истинския ренесанс на жанра. С експлозия, димяща пура, плискаща кръв и тържествуващ тестостерон.