Какво стана с филмовите постери?
Спомнете си „Белязаният", „Криминале", „Закуска в Тифани", „Трейнспотинг", „Китайски квартал" - мигновени класики. И не става въпрос за самите филми (не, че те не са), а за постерите им, с уникален, силен, запомнящ се дизайн, които не елементаризират филма и не му правят подвеждаща реклама.
А какво да кажем за „2001: Космическа одисея", чийто постери и допълнителен арт добавят нюанси и послания към цялостното художествено произведение.
Някога уважавани като арт форма и красящи стените на безброй стаи по света, днес постерите са се превърнали във функционален продукт.
Те са бездушно обработени с Photoshop и най-често са сведени до някой от обичайните стереотипи като: главните герои на фона на експлозия, тъмна фигура в гръб, око в едър план, и други подобни, повтарящи се даже и като цветови гами. На твърде заден план са оставени връзката с филма, креативността и каквато и да е артистична амбиция.
Само помислете, след 20 години кой би си държал на стената постера на „Момичето от Дания" или „Стажантът"? Едва ли и режисьорите на тези филми биха го направили.
Безинтересните постери не са нещо ново като тенденция, но се набиват на очи по особено неприятен начин през последните 12 месеца.
Оригиналните дизайни извън шаблона стават все по-голяма рядкост и това си има своите обяснения: модерният постер е сложен микс от договорни задължения (името на главния актьор трябва да е изписано с определена големина на шрифта и/или в определено съотношение с останалите имена), комерсиални нужди (доколко е атрактивен постерът за целевата аудитория на филма) и понякога ограничени опции за фотографиране на звездите в ролите им.
„Задачата да се сведе цял филм до едно изображение и без това е сложна, но допълнително се усложнява от различните интереси на всички замесени", обяснява дизайнерът Алекс Грийндлинг, работил по официалните постери на „Ангели и демони", „Пазителите" и други филми.
„Режисьорите искат нещо, което изразява работата им както те я виждат, маркетинг отделите искат нещо, което ще привлече аудитория, продуцентът често е някъде между тези две страни, а дизайнерът се опитва да съгласува техните мнения и да ги изрази по свой начин", казва още Грийндлинг. „Както при всяко нещо, замислено от комисия, непреодолимите гледни точки често насочват крайния продукт към най-безопасното решение".
Като виновна за скучните плакати Грийндлинг посочва цялата индустрия.
„Мисля, че се дължи на споменатите различия между отделните страни, както и на изискванията по договор, залегнали над филмовите постери".
Надеждата е от една страна в увеличаващия се брой независими дизайнери - които създават алтернативен арт за филмите, популяризират го онлайн и често продават физически копия от него. Това е бързо развиващ се пазар, а някои студиа са достатъчно далновидни да си сътрудничат с такива хора.
Другата позитивна тенденция е навлизането на дигиталните постери. Те позволяват все повече постери да бъдат всъщност кратки трейлъри и анимации, а не статични изображения. Неизбежно е промененият формат също да донесе своите клишета, но би трябвало да отвори и нови възможности за визуална изобретателност.
В галерията можете да видите няколко от най-добрите и най-лошите филмови постери, както и колекция от най-честите стереотипи в техния дизайн.
"Плакатът е предимно реклама, а не самостоятелна творба. Целта му е да продава, а не да седи в галерията." - цитат от коментара по-долу. Ок! Съгласен съм, че плаката е предимно реклама, но защо да не "седи" (по-лош термин не можа ли да подбереш?) и в галериите? Фактът, че само за последната година в България имаше две изложби на плакати, показва, че си на грешен път. Пак повтарям, това е само на територията на България, където плаката не се радва на голяма почит. Плакатът е форма на изкуство, която е сериозно подценявана в наши дни. Хората учат тази специалност, харчат пари за семестри и после няк'ъв некадърник им взема хляба. Една от причините за това е, че е доста по-скъпо да платиш на някой художник, който да ти направи плаката, вместо да седне някой и да го нацвъка набързо на Фотошопа. Това е нещо, което дори аз, мога да направя за 10-15 минути време. Да не говорим, че някои от тях са направо изрязани кадри от самия филм. Плакатите не са еднакви през годините. Напротив. Тези от ерата на поп арта се различават драстично от безумните плакати на екшъни от 80 и още повече се различават от съвременните дигитални плакати. Да, през 70-те, 80-те и 90-те, се е наблягало на плаката и той е имал колекционерска стойност най-вече, защото не е имало интернет. Сега се разчита много повече на онлайн рекламата, на тейзъри и трейлъри в "youtube". Просто не необходимо да се влагат толкова усиля и пари, като има по-бърз, по-лесен и по-ефективен начин на привличане на аудитория. Това не означава, че сега не се правят арт постери. На такива заложиха Тарантино и Иняриту за последните си филми. Правят се и галерии и изложби на творци в тази сфера. Факт е обаче, че вече подобни плакати са все по-голяма рядкост, а голяма част от тях са дело на безименни творци от мрежата отдали се на фен ата.
e-mil "Ако си от тях може да сравниш моето мнение с това на един от най-големите ни плакатисти - Димитър Тасев" Сериозно ли мислиш, че като прибягваш до авторитети, ще повлияеш на нечия трезва преценка? Така най-много да ме накараш да мисля, че нямаш свое мнение отвъд търсачката. Запознат съм с експеримента на Милграм и не се прекланям пред авторитети, а пред идеи. Просто се обоснови, пич! Както ти казах, аз съм съгласен с целта, но не съм съгласен, че нямат място в галерията, защото освен средство за реклама, все паке е и някаква форма на изкуство. Чети по-внимателно. Много ясно, че за филмите се правят фотосесии, но има такива, който се изрижат и се обработват или с програма или с помощта на художник. Да не говорим, че през 70-те художници са работили и по самата лентата на филмите. Първите светлинни мечове са правени именно по този начин. Както и да е! Все тая.! Не мисля да си губя времето с някой, който не е способен да възприеме друга гледна точка освен своята. Казваш на хората да си отворят очите, но май и ти трябва да го направиш. Аре! Много ти здраве.
е-mil, плакатите на Алфонс Муха например, освен че са произведения на изкуството, на кой от изброените от теб критерии не отговарят? Плакатът може да бъде произведение на изкуството и да изпълнява функциите, за които е създаден, дори е добре да е така.
Благодаря ти за приведените примери от последните 15 години, повечето от тях са много добри, с идея, извън стереотипите. Но ето каква според мен е тезата на автора: "Безинтересните постери не са нещо ново като тенденция, но се набиват на очи по особено неприятен начин през последните 12 месеца." И това се отнася за филми с претенции за някои от най-добрите филми за годината. За мен статията не е толкова безсмислена, и аз се дразня от лошите, безидейни постери. Поздрав!