Една от целите на стереотипите при филмовите постери е да подготвят зрителя за типа филм, който го очаква
Дори не сме се замисляли колко пъти сме виждали на постера главните герои с опрени гърбове
Хубави и не толкова хубави филми споделят една и съща концепция на постер - а повечето биха спечелили от нещо по-открояващо се
Надписите върху лицето на актьорите са един от най-неприятните шаблони
Даже и цветовите гами на постерите често се повтарят
Лошите примери от последно време започват с "Младост" на Паоло Сорентино, един от най-изтъкнатите филми на 2015 г. Той обаче никак не печели от този постер с неговото лишено от контекст подреждане на основните действащи лица
Нищо от енергията и хумора, заложен от Дейвид О. Ръсел в "Джой", не проличава в този лишен от вдъхновение постер
Постерът на номинирания за три "Оскара" "Бруклин" прилича на корица на списание, което ще намерите при зъболекаря си
Добрите примери започват от класиката на Роман Полански "Бебето на Розмари"
Постерът на "Нещото" на Джон Карпентър (1982). Отказва да тръгне по лесния път и да изобрази извънземните от филма, а вместо това предпочита само да загатне ужасите, с които се сблъскват героите
Един от най-разпознаваемите постери в киното въобще е този на "Белязаният"
Чрез допълнителния арт Стенли Кубрик доизгражда посланията и контекста на "2001: Космическа одисея"
"Парфюмът: Историята на един убиец" може да се похвали с постер, който няма да забравите лесно, независимо дали сте гледали филма или не