В периода 2001-2015-а година в кината удобно паркираха 7 филма от автомобилния франчайз „Бързи и яростни". По един на всеки две години. Последните няколко са особено успешни финансово и твърде неприятни творчески. Тази седмица към салоните вече „пили гуми" „Бързи и яростни 8" с обещанието да се превърне в един от най-масивните хитове на годината и да затвърди усещането, че тази поредица е потенциално безкрайна.
Какво е „Бързи и яростни"? Банални извинения за екшън, които сервират в чинията на публиката някакъв радикално вреден фаст фууд микс от филмови транс мазнини и прости въглехидрати - абсурдно преувеличени и измислени преследвания с коли, сапунена сантименталност, персонажи с дълбочината и плътността на картонени изрезки плюс диалог, произведен сякаш в лаборатория за химически оръжия.
В добавка към стерилното съдържание на серийната екранна продукция с бранда „Бързи и яростни", звездата и носеща колона на поредицата Вин Дизел забърка някакъв псевдо-религиозен култ около бензиновата какафония. Дизел периодично продава почти езотерична представа за поредицата на огромния океан от хора, който го следва в социалните мрежи. Само във Facebook феновете на Вин са малко над 101 милиона.
Последните пет години са страшно плодоносни за „Бързи и яростни", франчайзът доминира световния бокс-офис и е една от най-разпознаваемите марки на развлекателната индустрия. Петото, шестото и седмото продължение донесоха общо близо три милиарда долара от продадени билети в в глобален мащаб и превърнаха сагата в комерсиален студиен мастодонт, с който всички в бизнеса се съобразяват.
Смъртта на една от звездите на поредицата Пол Уокър добави трагичен пласт и силно емоционален ореол над „Бързи и яростни", чийто създатели и без това вече се бяха устремили да капитализират върху всевъзможни видове патетика.
Не е случайно, че периoдът на най-брутален успех за бранда на бързите и яростните съвпада с времето, в което ставаме свидетели на драматично разложение на киното и регрес в качеството на продукцията за голям екран.
„Бързи и яростни" се превърна в симптом, сигнал и символ на тежката естетическа ситуация, в която се озова киното в епохата на интернет, социалните медии, стрийминг платформите и възхода на телевизионните сериали.
Парадоксът е, че колкото повече тв продукциите се опитват да приличат на кино, толкова повече филмите копират модела на сериалите. Всичко е продължение, римейк, рибуут или екранизация по комикс. „Малките екрани" вече приютяват сексът, насилието и сериозните теми за възрастни докато голямото платно изпадна до територия за инфантилни и безопасни корпоративни продукти.
Амбицията на „Бързи и яростни" да предложи едновременно сериозно, емоционално съдържание и авангарден стил катастрофира. Естетиката на поредицата е подигравка с историята на екшън киното, неосъзната пародия на мачизма и тестостерона от ерата на Рейгън, Арнолд и Сталоун. Тъжно е, че автентичен модерен ешкън шедьовър като „Лудият Макс: Пътят на яростта" не може дори да се доближи до приходите и популярността на последните няколко епизода на толкова инфантилен и визуално невдъхновен франчайз.
„Бързи и яростни", заедно с другите големи поредици, маркира мястото, където киното отива да умре.
