Прожекторите светят почти изцяло върху него и заглавията са изпълнени с неговото име. Така и трябва да бъде.
Последният танц на Лионел Меси на световни първенства се оказа триумфален. От петия опит той спечели турнира и зарадва не само 47 милиона аржентинци, но и още безброй запалянковци по целия свят, копнеещи да го видят с купата в ръце.
Но това нямаше да се случи без другия Лионел. Златното правило във футбола е, че звездите блестят най-силно, когато е налице колективният баланс в един отбор.
Именно затова Аржентина стана световен шампион, а Лионел Скалони е човекът, отговорен за изграждането на най-завършения и стабилен отбор през дългата кариера на Меси в националния тим.
44-годишният селекционер е начинаещ в треньорската професия, преди не беше водил отбор и в началото беше назначен единствено като временен вариант за закърпване на положението след разочарованието на Мондиал 2018.
Оттогава той взе куп верни решения и още веднъж направи правилните неща в неделя в големия финал, определен от мнозина като най-зрелищния в историята на световните първенства.
Дотогава медиите в Аржентина успяваха точно да предвидят неговите титулярни състави, но срещу Франция Скалони изненада дори тях. Очакваше се той да започне с Лисандро Мартинес като трети централен защитник, а доскоро контузеният Анхел Ди Мария да остане на пейката. Треньорът предпочете точно обратния вариант.
Скалони изпитваше огромно уважение към Франция, но подходи без страх. На миналото Световно първенство задачата му като помощник в щаба на Хорхе Сампаоли беше да разучава бъдещите съперници и той беше особено впечатлен именно от французите.
Тогава отборът на Дидие Дешан отстрани Аржентина на осминафинала и по-късно грабна титлата, а когато Скалони застана начело на "гаучосите", на първо време тръгна да копира именно Франция на Дешан.
Нищо чудно, че когато дойде време да се изправи срещу този противник на финала в Катар, наставникът беше твърде добре запознат със светкавичното прегрупиране, на което са способни французите. Наясно беше колко важно е за тях да печелят топката в опасни зони и да стрелят към вратата до 3-4 секунди след отнемането на кълбото.
Затова изглеждаше логично да се предвиди негов състав с трима централни защитници за повече сигурност, но Скалони явно беше стигнал до различно заключение.
Ако беше подходил към финала със страх от Франция, това щеше да е признание, че за него е по-важен съперникът, отколкото собствения му отбор. Но ако се основаваше на разбирането, че най-важна е Аржентина, тогава трябваше да измисли начин тимът му да наложи волята си и да води играта.
Отговорът беше в запазването на защитната четворка и връщането на Ди Мария в стартовите 11. Но ключовите треньорски решения не свършват дотам.
Когато съставите бяха оповестени, предвижданията бяха, че Ди Мария ще застане на любимия си десен фланг в схема 4-4-2 и заедно с Меси ще опита да се възползва от проблемната лява част на френската защита.
Там бекът Тео Ернандес изпитваше известни проблеми по време на първенството и приоритетът на Аржентина щяха да бъдат атаките през зоната му, нали така? Нищо подобно.
Скалони изненада с пускането на Ди Мария отляво в нападателно трио с Меси и с Хулиан Алварес, който пък работеше неуморно, тичаше и пресираше в центъра на атаката.
Така на "петлите" им беше по-трудно да изграждат атаките си още от защитата и се чувстваха некомфортно от първите минути, когато сгрешиха поредица от пасове. Вътрешните им халфове Орелиен Чуамени и Адриен Рабио пък трябваше да покриват по-голям периметър и с това затрудниха задачата и на Антоан Гризман.
През целия турнир Гризман имаше голям успех в ролята на атакуващия халф от триото в полузащитата, но Аржентина успя да превърне тази негова роля в проблем за Франция.
Изведнъж една от големите звезди на Дешан беше принуден да мисли твърде много за дефанзивните си функции и да се връща твърде назад, за да покрива пространства, вместо да връзва играта в по-предни позиции.
В същото време, Ди Мария беше зашеметяващ по лявото крило и беше решаващият играч на терена през първия един час. Аржентина показа, че излиза на терена, за да спечели, а не за да изчаква, да дебне и просто да се надява на добро развитие на мача.
Ди Мария предизвика дузпа и отбеляза гол още през първото полувреме, в което французите бяха напълно неузнаваеми и изиграха може би най-слабите си 45 минути под ръководството на Дешан.
Мачът започна да се променя, когато Ди Мария беше заменен в 64-тата минута. Този ход е сочен като голямата грешка на Скалони, позволила на Франция да разгърне играта си и да се върне в мача, но 34-годишният ветеран вече беше изчерпал силите си и повече не можеше да влияе така, както в началото.
Когато головете на Килиан Мбапе направиха резултата 2:2, двубоят внезапно започна да се изплъзва от аржентинците, също както осминафиналът срещу Австралия и четвъртфиналът срещу Нидерландия.
Изглеждаше, че тактическите промени на Скалони само са влошили нещата, но всъщност в изтощителните и до голяма степен хаотични минути в продълженията, Аржентина показа огромен отборен дух, за да успее да поведе още веднъж и да създаде още серия от положения - а треньорът няма как да не обере част от заслугите и за това.
В големите турнири се случва нещо особено, когато мачовете най-сетне стартират.
Сякаш времето започва да тече по-бързо и всичко преди шампионата губи значение, а подготвителните контроли и срещите от квалификациите са безкрайно далеч и случилото се в тях вече няма никаква тежест.
Появяват се нови проблеми, разкриват се нови истини, пред треньорите се отварят непознати казуси и се изискват светкавични решения. Лионел Скалони се справи невероятно с посрещането на турнирните предизвикателства и прояви смелостта да размества и нагажда според ситуацията, без да се притеснява да изостави предварителните планове.
Аржентина тръгна по шокиращ начин със загубата от Саудитска Арабия, но почти всички решения на селекционера оттам нататък помогнаха на тима.
Заменянето на Лаутаро Мартинес с Хулиан Алварес в атака беше един от най-значимите ходове, донесъл световната титла. Другото най-важно решение беше преструктурирането на халфовата линия и предоставянето на водещи роли на Алексис Макалистър и Енцо Фернандес.
Млади и пълни с енергия, те дадоха нужната експлозивност на състава и позволиха на Меси да бъде по-скоро спорадична фигура с отделни изригвания, които решават мачовете. В минутите, когато суперзвездата си почиваше, около него беше пълно със съотборници, вършещи черната работа.
Загубата в откриващия двубой изправи Аржентина пред опасността да отпадне още в групите и да запише немислим провал. Фалстартът означаваше, че всеки следващ мач е финал и всяко следващо решение на Скалони можеше да бъде фатално.
Преминаването към трима в защита срещу Нидерландия, насищането на центъра срещу Хърватия, тактическите промени във финала - всичко това изигра своята роля за успеха.
Но разбира се, оформянето на шампионския отбор започна доста отдавна и можем да проследим процеса от три години и половина назад, когато се проведе Копа Америка 2019.
Там Аржентина отпадна от домакина Бразилия на полуфинал, Скалони се сблъска с реалността и бързо изостави идеята да имитира Франция. Той реши да наложи по-друг стил, базиран на притежанието на топката, и след турнира беше сглобена основата на сегашния отбор - с обграждането на Меси с млади играчи, готови на всичко за идола си.
От онази загуба от Бразилия до днес, единственото поражение на "гаучосите" остава това срещу Саудитска Арабия в първия им мач в Катар.
Копа Америка 2021 беше спечелена и такава първата голяма титла от 28 години насам накара Аржентина да повярва в себе си.
Напрежението падна, а настроението се подобри. В Катар съставът беше задружен и целеустремен, така че шокът срещу саудитите не го пречупи.
Затова и качествата на Скалони се оказаха толкова важни за триумфа. Той намери подхода, за да сплоти и мотивира играчите си, намери и правилните тактически решения, без които световната купа нямаше да замине за Буенос Айрес.
Това определено беше първенството на двамата Лионел. И симбиозата между тях ще остане завинаги в историята.
