Еми Мартинес все още пази фланелката и ръкавиците си от финала на Мондиал 2022. Идеята му е да ги окачи на стената в офиса си, точно над бюрото с компютъра.
"Ето точно тук ще окача фланелката, а до нея - медала и ръкавиците - разкрива аржентинският вратар, който бе в основата на спечелването на световната титла в Катар, пред Goal.com. - Това е последното парче от пъзела!"
В изключителния финал, за който ще се говори с десетилетия напред, Аржентина, водена от Лионел Меси, детронира Франция на Килиан Мбапе. Въпреки че френският нападател наниза хеттрик - два гола в редовното време и един в продълженията, Мартинес отново бе блестящ при дузпите и направи достатъчно, за да могат аржентинците да добавят трета звезда на фланелките си.
След Марио Кемпес през 1978-а и Диего Марадона осем години по-късно, през 2022-ра, най-накрая, дойде моментът, в който и Лионел Меси да се качи на световния връх, за да циментира образа си на истински божество за аржентинския народ.
За разлика от последните участия на Аржентина на световни финали, "албиселесте" далеч не разчиташе изцяло на гения на Меси. "Гаучосите" играха като истински отбор, сглобен от Лионел Скалони и ръководен изкусно от голлинията от Мартинес.
"Това е сбъдната мечта - разказва още 30-годишният страж на английския Астън Вила. - Знам, че сте го чували и преди, но знайте, че мечтите наистина се сбъдват. След финала си казах: "Това е, превъртях футбола!"
Емоционалният първи двубой на Аржентина пред собствена публика след спечелването на световната титла
Трудно може да се спори с Еми Мартинес. За вратар, който разцъфна сравнително късно, в последните години му се струпаха много радости. След триумфа за ФА Къп с Арсенал през 2020-а, Мартинес бе продаден на Астън Вила. Точно тогава обаче започнаха успехите с националния отбор.
Последва триумф на Копа Америка след победа над домакина и най-голям съперник - Бразилия, не къде да е, а насред "Маракана" в Рио де Жанейро. Малко след това дойдоха щастливите моменти и на "Уембли" след победата над Италия във "Финалисима" - импровизирания междуконтинентален финал между шампионите на Южна Америка и Европа.
"Спомням си как си говорихме с Лео по време на Световното първенство. Казах му: "Спечелихме Копа Америка в Бразилия след 28 години (предишната победа на Аржентина на континенталния турнири датираше от 1993 г. - бел. ред.), спечелихме и "Финалисима" на "Уембли" срещу европейския шампион." И той отвърна: "За да превъртим футбола, трябва да спечелим и Световното първенство срещу световния шампион!" И го направихме!"
Именно тази задружност в тима, която вече изтъкнахме, бе основният коз на аржентинците. Отборът на Скалони тръгна с шокираща загуба от Саудитска Арабия в Катар, но с напредване на турнира южноамериканците играеха все по-добре и по-добре. Може и да се нуждаеше от преминаване през дузпи на четвъртфинала и на финала, но едва ли има човек, който да определи титлата на Аржентина като незаслужена.
"Беше истински хаос - спомня си за атмосферата в отбора след първия мач Мартинес три месеца след спечелването на световната титла. - Бяхме толкова близо до отпадането, че не успях да се насладя истински на успеха.
След победата над Хърватия имахме три или четири дни почивка преди финала. Тренирах, но не си давах много зор, защото ме беше страх да не претоваря рамото. Страхувах се да не се контузя.
В деня преди финала помолих треньора на вратарите просто да поиграем малко текбол (тенис на маса с футболна топка - бел. ред.). Исках да не мисля за мача, не исках да тренирам статични положения. Исках да правя нещо, което да не ме кара да мисля за утрешния ден."
Каквото и да е правил Мартинес, свърши работа. Аржентинският страж бе блестящ в деня на финала. Мбапе може и да го преодоля на три пъти, но Мартинес се намеси в най-важния момент - спасявайки удара на Рандал Коло Муани в добавеното време на продълженията.
"Да, това беше добро спасяване", казва с палавата си усмивка Мартинес, който ако не беше протегнал крака си по този хандбалски начин, световната купа щеше да продължи да бъде несбъдната мечта за Аржентина и поколението на Меси.
След това дойдоха и дузпите, където с песни и танци и малко "магия" Мартинес спаси една от дузпите на французите и "помогна" на Орелиен Чуамени да изпрати своята в аут. Поведението му по време и след наказателните удари стана обект на критики, но аржентинският страж обясни поведението си преди толкова важната заключителна част от финала.
"Дузпите са "друга бира" - обяснява Еми. - Тогава сме аз срещу нападателя или аз срещу другия вратар. Някои никога няма да ме разберат, защото те искат вратарят просто да стои на линията, да се хвърли в единия от двата ъгъла и толкова. Докато играчите могат да подскачат, да забавят движението си, да се радват в лицето ти, да се плъзгат на колене, да танцуват. А ние можем само да вадим топката от мрежата и да им я връщаме? Не го разбирам.
Представете си, че на четвъртфинал или на финал на Световното водим с две дузпи. Следващият изпълнител веднага усеща напрежението. Като вратар, аз се опитвам просто да увелича напрежението върху него или да отнема от него за нашите футболисти. Ако противниковият вратар спаси дузпа и започне да танцува след това, това ще ви разконцентрира малко, нали? Точно това е и моята цел.
Разбира се, не можеш да го правиш срещу всеки. Срещу Мбапе не направих нищо и той вкара три дузпи на финала. Срещу Ван Дайк пак не казах нищо, но му я спасих.
Но когато усетиш малко страх, когато го видиш в очите им, че има шанс да изпуснат, или когато евентуален пропуск ще ти донесе победата, тогава започва хаосът! Надъхвам тълпата и започвам с номерата.
Моята работа е да спася дузпата. Затова допринасям за напрежението. При дузпата на Чуамени на финала знаех, че ще стреля вдясно. Те пропуснаха предишната дузпа, затова знаех, че той ще се цели възможно най в ъгъла. Той изпусна, но ако беше във вратата, щях да я спася. Празнувах като след гол, защото знаех, че той усеща напрежението, знаех, че той ще стреля долу вдясно и че ще мога да я спася. За мен това си беше като спасяване."
На прибиране в Аржентина световните шампиони бяха посрещнати от масови празненства по улиците. "Кацнахме в Буенос Айрес в 4 сутринта и между летището и тренировъчното ни игрище имаше около два милиона души. В 4 сутринта!
На следващия ден беше големият парад в Буенос Айрес. Отне ни пет часа да стигнем от тренировъчното игрище, което е на 2 км от летището, до центъра на столицата. По принцип взимаме това разстояние за час. Беше невероятно."
Връщайки се към финала срещу Франция, аржентинският вратар си призна, че има едно нещо, с което не се гордее - жеста, който направи с наградата за най-добър вратар на турнира. Мартинес обясни, че негов приятел го е предизвикал да го повтори, след като, първо, направи същото след победата над Бразилия на Копа Америка, и той се е хванал.
"След всички критики по мой адрес и реакциите на жеста, осъзнах, че не е трябвало да го правя. Това е единственото нещо, с което не се гордея от Световното първенство."
Въпреки че вече е световен шампион, Мартинес има една несбъдната мечта - да спечели Шампионската лига. "Най-добрите ми години са пред мен. Обичам да казвам, че съм превъртял футбола, но май не съм."
