Само едно "К" й липсва, за да бъде кралица

"Когато ми се обадиха, че съм одобрена за ролята на принцеса Арабела и ще играя редом до холивудския актьор Доминик Пърсел  в "В името на краля 3", излязох на терасата и изкрещях от радост. След това се замислих, че най-вероятно не съм единствената актриса получила подобна роля. Ентусиазмът ми стихна и си казах: Ралица, няма да се самозабравяш сега. Пести си силите и радостта за по-големи роли", разказва актрисата Ралица Паскалева.

Тя и екранният й партньор Доминик Пърсел имат и още нещо общо освен филма. Това е, че и двамата правят своя пробив в хитови сериали. Той - като големия, лош брат Линкълн от "Бягство от затвора". Тя като д-р Галя Стилянова от "Откраднат живот, която е ролята, заслужила по-продължително пищене на терасата.

Едно е ясно - докторката е много по-популярна от затворника. Поне у нас.

Всички обичат д-р Стилянова

Феновете на "Откраднат живот" я нареждат сред фаворитите си -  д-р Галя Стилянова е фаталната дама, която доведе със себе си редица обрати в съдбата на останалите участници в сериала. То не бяха аборт, катастрофа, убийства, изневери. Истински драматичен образ, който е дал своето отражение върху чувствителната до краен предел Ралица.

"В живота Галя Стилянова, няма нищо общо с мен. На нея й се случиха ужасяващи неща, сценаристите написаха доста емоционални сцени, които й позволиха да се развие като образ. Това, което ме плаши в Галя Стилянова е, че нейният живот може да се случи в реалността", споделя Ралица. Всъщност всички тези драматични обрати в живота на стажантката от "Откраднат живот" Ралица преживява като истински.

"Най-тежко преживях една от сцените, по време на заснемането на която всички плакахме. Имаше жена, чието дете - още неродено, се оказва, че няма очи. Та тя моли докторите да го убият, защото няма да има добър живот. А тя като майка няма да го понесе. Покъртителна сцена. С екипа плакахме, защото знаехме, че всички истории, които играем в сериала са истински. Медицински случаи"

Ралица Паскалева е убедена, че никога няма да бъде доктор в живия живот. Става й лошо от кръв, мрази болници и дори пресича на другия тротоар, минавайки покрай тях. На лекар ходи само в краен случай.

"Трябва да е нещо кардинално, за да ида на лекар. Усещам болката на хората толкова силно, че няма как, когато някой страда, да не страдам и аз. Чуждата болка би ме съсипала", казва Ралица.

След тези думи инстинктивно поглеждам към шофьорското място до мен. А оттам Ралица ме гледа с големите си, плътни и зелени очи, които променят цветовете си почти толкова често, колкото настроенията й.

Не е със снежно бялата престилка, както сме свикнали да я виждаме в сериала.  Няма и прашинка от силния грим за фотосесията, която снимахме преди минути. Няма грам театралност или превземки в това, което казва. Думите на Ралица Паскалева не са високопарни, но успяват да жегнат. Сега разбирам, защо я познават дори в тъмното, докато минаваме покрай кварталните магазинчета. Оказва се, че Ралица Паскалева е успяла да докосне хората пред малкия екран.

Отнейде се чува за пореден път женски глас "Вие сте любимка на майка ми. Гледаме ви всяка вечер".

Допускам, че сигурно понякога й досажда цялото това прекомерно внимание и забитите погледи в личния й живот. Защото в късните си 20 години Ралица вече е добре позната в България.

Спира се за 5 минути, за да докара до екзалтация догонилата ни фенка, напук на умората. Въпреки осемчасовите снимки от 6 сутринта. Въпреки 3-часовата фотосесия, където буквално я опушихме с дим, облъчвахме я с прожектори и я крихме в храсти.

На всичко това тя реагира с ентусиазма на вечно любопитно и готово за приключения дете, което винаги казва истината.

"Красавицата дойде"

И от дума на дума разбрах тайната за успеха на Ралица Паскалева. Нестихващата енергия и любопитсво и един медальон с лика на Нефертити. Подарък от баба й Райна, който бил купен много преди раждането на внучка й.

"Не е ли някаква съдбовност? Тя има това бижу преди аз да се родя на бял свят. А от малка съм луда по Египет, Арабския свят и дори мечтаех да стана археолог един ден".

И макар да не сбъдва тази своя мечта, не се отказва от страстта си към Ориента и изучава арабски. Вече може да се похвали и с успешно защитено първо ниво в знанията си по езика - може да чете и пише и смята да продължава да учи.

Всъщност тайната на този медальон е заложена в името на египетската царица. Казват, че то означава "Красавицата дойде" и носи на притежателя си великолепие и разкош. Неслучайно украсява врата на Ралица Паскалева. В комбинация с вътрешна сила и свой талисман, актрисата е и носител на най-зашеметяващата и безупречна 24-каратова усмивка, която съм виждала на живо - най-доброто оръжие за екшън момичето на българското кино, както се прочува в гилдията.

"Аз, майка ми и баба ми сме просто еднакви в усмивката. И благодаря за този ген на баба ми Райна. На нея дължа и това, че родителите ми са спрели на името Ралица. Само едно "К" липсва отпред, за да стана кралица", шегува се актрисата.

Детството й не е по-различно от това на всички, родени през 80-те години – игри на ластик, Том и Джери и участие в импровизиран куклен театър, за който с приятелката й Роси често се карали за ... режисьорски решения. "Просто аз исках куклата да излезе от едно място, а тя настояваше оттам да се покаже вещицата и всичко това е документирано на любителското видео, което майка ми е снимала без да знаем”, спомня си актрисата.

Спомените от родния й град Русе бързо отстъпват своето място на преживяванията във Варна, където Ралица завършва Първа езикова гимназия с немски език.

"Всъщност не винаги съм била много популярна в гимназията. Още от детската градина помня ясно как съм искала да си играя с няколко деца, а те ми казват, че не искат да играя с тях. Стоях сама и на първия чин в гимназията и в един момент си мислех, че хората странят от мен.

Вече обаче се съмнявам, че аз се затварям, трудно допускам до себе си и имам само шепа приятели".

Въпреки това приятелствата й са дългогодишни, макар че признава, че е кибритлийка.

За себе си актрисата казва, че фитилът й е къс. Улавя всеки подтекст в изреченията  и е в готовност да се отбранява, ако сметне за нужно.

"Бързо паля, обаче и бързо гасна", пояснява ми тя и гаси двигателя.  Личи си по начина, по който говори за театър. Нещо живва в погледа й, но само за секунди.  А след това угасва. Казва ми, че няма амбиции да играе в театъра.

Пиърсинги и "Тирамису"

"Мечтата да стана актриса дойде изведнъж, макар да са ми казвали, че от малка съм артистична. Просто реших, че ще се подготвя за едно лято и извадих късмет."

Тогава Ралица не знаела как да се подготви. Търсила учител, посетила няколко препоръчани, но не успяла да намери своя човек. Съвсем случайно нa един рожден ден родителите й се запознават със семейството на актрисата Ани Пападопулу.

"Дадоха ми нейния телефон и се чухме без да сме се срещали никога. Именно тя ме прати при Веселина Михалкова. Паснахме си и се получи. Имах силното усещане, че това трябва да е моят път. Вярвах на 150%."

И тази вяра я отвежда в класа на Стефан Данаилов.

"Бях с червена коса, широки панталони и цялата в пиърсинги. Можех да ги махна, но исках да ме приемат такава, каквато съм - бунтарка".

Именно това харесал Мастъра в Ралица  -  смела, темпераметна, отвъд статуквото. "Виждах, че ме харесва, защото той подкрепя характерните хора, тези, които стоят зад думите си, защото той е такъв"

И така Ралица с две обици на веждата, на пъпа, флеш на ухото и огнена коса става част от "манекените"

"Така наричаха всички студенти на Стефан Данаилов в НАТФИЗ. Усещаше се една тънка завист, че ние сме избрани от него. Но в неговия клас аз претърпях пълната си трансформация. Паднах си на мястото и започнах да правя това, което искам, да се чувствам щастлива и пълноценна. Успокоих се, спрях да си боядисвам косата червена, махнах си обиците още първия месец. Носих прибрани дънки, а не кецове като кашони и заприличах на жена. И Мастъра ми каза: "Винаги съм виждал, че си красива, но ти буквално разцъфна отвъд това, което очаквах"...Голям комплимент!", изчервява се Ралица.

В НАТФИЗ  завършва с дипломното си представление "Тирамису" , а няколко години по-късно се случва така, че ще го играе отново. Разбира това, когато телефонът й започва да звъни на пожар в 14.30 часа в един обикновен, слънчев ден.

"Свързаха ме с директора на Театър София. Искаше да говори спешно с мен. Трябваше им човек, който да замести Луиза Григорова в представлението. Аз играех нейната роля в моето дипломно представление"

И екшънът започва в 15.30, когато се оказва, че само за три часа актрисата трябва да възстанови репликите си, репетирани в далечната 2012-а година. И да излезе пред 400 човека публика в 19 часа.

"Две минути бях в ступор, преди да приема. После поисках една пиеса, асистент-режисьора и започнахме. Помня, че преди да пипна сцената за късмет , звъннах на майка ми и тя ми каза "Чудесно, ще бъдеш брилятна. Не бях притеснена и това най ме плашеше. Все едно духът ми наблюдаваше отгоре как тялото ми се движеше по сцената и говореше текст до последната реплика верен. Знам, че помня бързо текст, знам, че помня бързо мизансцен, но всички бяха в шок, дори и аз ".

Малко след аплодисментите и успешната тегава мисия разбирам защо пламъците в очите на Ралица Паскалева, когато заговорим за театър, бързо угасват.

"След това еуфорията от справянето ми със задачата бе помрачена. Представлението се играе само от жени, а те се почувстваха някак в сянка от мен. Станаха големи скандали. Голяма част от актрисите започнаха да питат толкова ли са заменяеми, защо се вика актьор извън театъра, а не колега на щат... И получиха своя отговор - да, заменяеми сте."

Първоначално Ралица не осъзнавала защо е тази реакция.

"Все пак им спасих представлението.  Не разбирам този страх да си пазят мястото на щат, този страх да не загубят малките заплати, които получават. Аз излязох, за да играете вие, мислех си. Нали за вас е по-важно да сте на сцената. Но не... на тях им беше по-важно вътрешна или външна е актрисата, която замества".

Появата на Ралица Паскалева на театралната сцена предизвиква и похвали, и поздрави. Но това не успява да я върне към театъра. Макар вече да е с постоянно участие в пиесата, не смята да се задържи задълго на театралната сцена. Въпреки личните си съображения, тя е извървяла нелек път и в тази посока.

От 2011-а до 2012-а играе на сцената на "Театър Българска Армия" в представлението на проф.Красимир Спасов - "Както Ви Харесва". Участва близо месец със сериозна роля в представленията "Médée, L'insomnie de l'amour monstre" и "Casanova - Requiem for love" в известния театър "Théâtre de l'Épée de Bois" в Париж.

През 2015 година Ралица Паскалева завършва блестящо ускорен курс в известната кино академия - NYFA - New York Film Academy в кампуса La Femis в Париж и решава, че театралната сцена ще остане на по-заден план.

"Не ме поблазни особено. Аз си дълбая в моята си насока - киното. То ме провокира много повече като човек и актьор. А еднообразието в театъра в България ме убива. Намирам, че българският театър е гнил. Цялото това да се въргаляме в прах, мръсотия и перуки с въшки, за да се отдадем на изкуството, да бъдем актьори, да изстрадваме и да се мъчим защото, видиш ли, сме арт, ние го правим за изкуството  - за мен това са неща, които не бива да се случват. Но това е проблем на самата държава. Хората са озлобени, защото няма как да правиш изкуство, докато мислиш как да си платиш сметките. Докато те унижават и ти водят хора по анцуг в публиката, които хрупат вафли, докато горе играят Шекспир. Защо да си го причинявам сама на себе си?"

Оказва се, че Ралица Паксалева не просто гори бързо, но и пръска искри. Смята, че дипломатичността е леката форма на лицемерието и рядко спестява това, което мисли.

"Много съм критична, обръщам много внимание на малките детайли,  което на моменти е добре, защото можеш да изпипваш. На моменти обаче губиш цялата картинка, задълбавайки в детайл, който не  е толкова важен. Почти 99% от моята критика е насочена към мен самата, което доста ме измъчва. И все се питам - защо не мога да изиграя ролята си пак, за да я направя по-добре".

За щастие в киното повторения за Ралица има, а всяка следваща роля е по-различна и по-интригуваща от предишната. Така минава през чалга фурия с изкуствен тен и къдрици, ноктопластика и изкуствени мигли до бунтарка-ученичка в "11-и А" и стига до школата Нов Театър НДК, където преподава на кандидат-студенти.

"Всичките мои момичета влязоха в Академията. Доставя ми голямо удоволствие да преподавам, но не е за всеки. Учениците ми са моята гордост, а аз съдя по техните успехи за моите. И ако съм успяла да помогна на 1 човек дори с една крачка напред да сбъдне мечтата си - това ме прави най-щастлива".

"Ще срещнеш висок тъмнокос непознат"

И като всяка кралица, Ралица е вдигнала високо летвата за хората. Може би затова и само един висок мъж успява да я преодолее. Това е Теодор Салпаров  - волейболист от Националния. Връзката им предизвика фурор в социалните мрежи, а двамата обиколиха няколко медии, за да потвърдят - да, заедно сме. "Буквално ни подпалиха телефоните", смее се Ралица.

Но в задушевната атмосфера на колата, в късния следобед по софийските улици, Ралица е романтично настроена и тази тема е приятна за завършек на разговора ни. Ето я отново безупречната усмивка, когато я питам дали заради Теодор се отказала да преподава.

"Всъщност да. За да летя до Бургас редовно и да се виждаме. Усещам го, сякаш сме се срещали в друг живот.  От първата ни среща. Нямала съм такова усещане към някога до момента. Толкова силно усещане, обичане към някога. Той казва същото за мен. Ние сме сродни души"

И сега е във вихъра на любовта, тъй като принцът в историята на принцеса Арабела вече е наличен. Като в любовна приказка от 1001 нощ, само че с още толкова любовни дни.

 

 

Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Грим: Оксана Николова

Гардероб: рокля на цветя и рокля на райета Ted Baker, кубинки Calvin Klein, палто Ted Baker, всичко от магазин Collective

Новините

Най-четените