След като дори умове като Марк Твен и Алберт Айнщайн са се възхищавали на красотата на Ниагарския водопад, сякаш смятаме, че тази природна забележителност няма как да крие тайни от нас.
Всъщност се оказва, че водопадът дълго е пазил една мистерия, която сега излиза на бял свят - скрит до момента от света тунел с дължина 670 метра, построен преди повече от 100 години.
Съоръжението е построено от канадците и е истинско доказателство за техния инженерен гений.
Тунелът е открит през юли месец тази година и вече е достъпен като туристическа атракция.
Съоръжението се намира под електроцентралата на Ниагарския водопад, която функционира от 1906 до 1974 г.
Строежът на електроцентралата, която използва мощта на река Ниагара, е завършен през 1905 г., а тунелът, който тази година се разкрива, дава по-подробна информация как са се поддържали машините и как са се придвижвали работниците.
В момента съоръжението на Ниагара се приема за единствената толкова добре запазена водноелектрическа централа в света. Първоначално е управлявана от канадска компания, а след това преминава в ръцете на американския гигант "Уестингхаус".
Сега на посетителите се показва подробен макет на цялостния вид на електроцентралата, преди те да бъдат отведени да видят любопитния тунел. След това туристите виждат откъде е влизала водата и как са се задвижвали турбините.
След това остъклен асансьор ги отвежда на 55 метра дълбочина и покрай шест нива на инфраструктурата на централата.
Тунелът, който се разкрива пред посетителите, е осем метра висок и шест метра широк. По мнение на Марсело Грусо, главен изпълнителен директор на природен парк Ниагара, съоръжението е единствено по рода си в цял свят.
Пред "Си Ен Ен" той разяснява, че за да се разкрие тунелът, са били необходими четири години копаене в шистите под водопада. Освен кирки и лопати, на няколко пъти се е наложило да се използва и динамит.
Когато електроцентралата е действала, тунелът е служил за отичане на водата. И до днес по стените му личат линии от наслоен варовик, които показват докъде е стигала водата. Съоръжението е побирало 71 хил. галона вода, която се е движила през него с девет метра в секунда.
За да издържа на напора на мощната струя, тунелът е съграден от четири слоя тухлена облицовка и 46 сантиметра дебел бетонен кофраж. Всичко това е заобиколено от плътен слой шисти.
По-удивителното е, че всичко това е изкопано, изградено и построено без наличието на електричество и съвременни машини.
Тухлените слоеве и бетонът са почти непокътнати и са имали нужда от съвсем леки ремонтни дейности, уточнява Грусо. Това също е забележително, предвид колко вода и с каква сила е преминавала през тунела. Сериозни ремонти вътре са се налагали само два пъти - през 1950 и през 1967 г.
Другият край на тунела излиза точно до Подковата - един от по-малките водопади, които влизат в състава на Ниагарския водопад. Именно това е и мястото, на което водата от тунела се е изливала в коритото на река Ниагара. Там от известно време се провежда и вечерно шоу със звук и светлина.
Спектакълът имитира как едно време водата е преминавала през тунела и се е връщала обратно към реката. Звукът съвсем точно имитира мощта, с която Ниагара е преминавала из недрата под водопада.
Грусо подчертава, че на много от посетителите тунелът и електроцентралата не им се струват чак толкова впечатляващи, защото не могат да оценят инженерния подвиг, осъществен под водопада преди няколко десетки години.
Мнозина намират строенето на тунели за лесна и бърза работа, което, добавя директорът, никак не е така, особено в началото на XX век.
Обиколка на цялото съоръжение под водопадите трае около два часа, но вечерното шоу изисква нощувка някъде в околността.
Там има места за настаняване от луксозни хотели като Hilton до малки евтини вили на частни собственици.
А след посещението на електроцентралата и тунела Грусо препоръчва на уморените туристи да опитат и от местния специалитет, който също на пръв поглед не звучи особено забележително, но е адски вкусен - хотдог.
