Йон Михай Пачепа е на вид съвсем обикновен мъж на средна възраст, държавен служител, когато през лятото на 1978 г. пристига на посещение в столицата на Западна Германия Бон.
Малко са хората, които знаят всъщност, че той не е просто някакъв дипломат.
Пачепа е личен съветник по сигурността на румънския лидер Николае Чаушеску и началник на външното разузнаване на Румъния.
Пристига в Бон на работно посещение, след което е трябвало да занесе лично послание на Чаушеску от канцлера Хелмут Шмит. Имал е и друга далеч по-мрачна задача - да състави план за убийството на главния редактор на радио "Свободна Европа" в Германия.
Само че Пачепа има съвсем други идеи. Вместо да се върне в Букурещ, той отива директно в американското посолство и моли за политическо убежище.
След като сключва сделка с ЦРУ, на 28 юли 1978 година е прехвърлен в САЩ и се превръща в най-високопоставения офицер на комунистическите тайни служби с ранг генерал-лейтенант, който дезертира и преминава на страната на Запада.
След бягството си от Румъния той е обявен за изменник и враг на народа.
Архивни документи свидетелстват за това, че Чаушеску лично е настоявал "предателят незабавно да бъде върнат в Румъния". През септември 1978 г. Пачепа е осъден задочно на смърт, а комунистическият режим обявява награда за главата му на стойност 2 милиона долара.
Смята се, че в един момент дори легендарният терорист и наемен убиец Карлос "Чакала" е потърсен и му е предоставен пълен карт бланш, за да издири и ликвидира Пачепа. Все пак каквито и опити за покушение да е имало, те са осуетени или се провалят.
Топ шпионинът получава политическо убежище от президента Джими Картър и до края на живота си живееше под държавна закрила, като даже се налага на два пъти да променя самоличността си заради заплахи.
И действително се оказва, че има защо румънският диктатор Чаушеску да се притеснява.
Пачепа разкрива на американците абсолютно цялата румънска шпионска мрежа в Западна Европа и изобщо всички подробности за дейността и методите на "Секуритате" - вероятно най-безскрупулната и брутална разузнавателна служба в източния блок след КГБ.
Смята се, че към началото на 80-те "Секуритате" е разполага с над 11 000 щатни агенти и още поне 500 000 доносници и информатори на фона на една кампания за подтискане на всеки опит за проява на несъгласие с управлението, включително манипулации и настройване на различни части от обществото една срещу друга, абсолютна цензура, публични унижения за дисиденти, изтезания и убийства.
Разкритията на Пачепа унищожават международния имидж на Чаушеску в момент, когато той се опитва да изгради образ на умерен балансьор между Изтока и Запада.
Не само показват какво се случва в Румъния, но и разкриват цялата мрежа от агенти на "Секуритате" в Европа, връзките на комунистическите тайни служби с радикали в Близкия Изток и огромната кампания на КГБ за индустриален шпионаж и кражба на Западни технологии.
Отговорът на Чаушеску е втвърдяване на режима и още повече репресии. "Секуритате" преминава през цялостна реформа, като е създадено ново звено, което е натоварено с вътрешната сигурност или казано иначе - със следене и шпионаж на собствените си хора.
През 1987 г. Пачепа издава книгата си "Червени хоризонти: Хрониките на един комунистически шпионин", където описва как функционира дълбоко корумпираният режим на Чаушеску. Там в подробности е обрисуван образа на един параноичен диктатор, който жестоко потиска собствения си народ, докато самият той тъне в охолство.
Книгата излиза само на Запад, но много румънци слушат тайно по радио "Свободна Европа" поредица от предавания, посветени на труда на Пачепа, като нелегални копия започват да се разпространяват в Румъния още на следващата година.
През декември 1989 г. започва масовата вълна от протести, Чаушеску е арестуван и изправен пред военен трибунал, а откъси от мемоарите на Пачепа са прочетени по време на процеса, който приключва с екзекуцията на Чаушеску и съпругата му, излъчена по националната телевизия.
Въпреки всичко някои от разказаните от Пачепа истории са толкова невероятни, че по-скоро звучат като плод на неговата фантазия или теория на конспирацията.
Така например бившият топ шпионин твърди, че е предал тайни документи от Ватикана на германския драматург Ролф Хохут, превърнали се в основа на известната му пиеса "Наместникът". Документите били копирани от внедрен от Пачепа агент във Ватикана с цел папа Пий XII да бъде разкрит като симпатизант на нацистите.
Според него в началото на 60-те КГБ използва Лий Харви Осуалд, за да убие президентът Джон Ф. Кенеди.
Впоследствие Никита Хрушчов отменя операцията, но твърде късно и преди Осуалд да бъде спрян. В случая голяма част от аргументите на Пачепа, които той представя в две книги, разчитат на оскъдни доказателства и не са особено убедителни, за да подкопаят консенсуса, че Осуалд е действал сам.
Всъщност бившият генерал е един от първите, които дават подробности за това, че още от 60-те години Съветският съюз започва да инвестира в дезинформацията, насаждането на фалшиви слухове в медиите с цел да дискредитира западните лидери, в убийството на политически опоненти и в подкрепата на подставени организации, които да подклаждат войни в Третия свят и да сеят раздори на Запад.
Тези свои мисли Пачепа обобщава в книгата "Дезинформация" от 2013 г., където описва подробно как съветското КГБ и съюзническите разузнавателни агенции са работили, за да разпространяват дезинформация и фалшиви новини в западните медии.
В книгата той твърди, че СССР организира антиамериканска и антиизраелска пропагандна кампания в Близкия изток още преди десетилетия, а ефектите отекват в настоящето под формата на ислямски радикализъм и джихадизъм.
"Преди да напусна Румъния завинаги през 1978 г., румънското външно разузнаване беше изпратило около 500 агенти под прикритие в различни мюсюлмански страни. Повечето от бяха духовници, инженери, лекари, учители или хора на изкуството," разказва Пачепа за радио "Свободна Европа" в интервю след публикуването на книгата.
Той твърди, че е използвал съветски наръчници с инструкции, в които били описани корените на първите кампании за дезинформация още от времето на Царска Русия.
"Царският антисемитизъм породи погромите в Русия. Нацисткият антисемитизъм породи Холокоста. Съветският антисемитизъм породи днешния международен тероризъм", смята той и определя бившия началник на КГБ Юрий Андропов за "бащата на новата ера на дезинформация, която съживи антисемитизма и генерира международен тероризъм срещу Съединените щати и Израел."
В книгата твърди, че КГБ е подпомагало и обучавало групи като Народния фронт за освобождение на Палестина в планирането и извършването на терористични атаки.
"Кумулативният ефект от изобразяването на САЩ като престъпен ционистки сурогат даде плодове повече от две десетилетия по-късно. След 11 септември 2001 г. хиляди палестинци танцуваха на улицата дни подред, за да отпразнуват славната победа над американското зло", пише в книгата.
Трудно е да се каже до каква степен всичко, което Пачепа е казвал през годините, е истина. Самият той е експерт в областта на дезинформацията и дълго време работата му е била да следи, изнудва и арестува потенциални бегълци, наред с организирането на всякакви други тайни операции.
Безспорно има роля в падането на режима на Чаушеску, предоставяйки безценна вътрешна информация за "Секуритате", за нейните прийоми, разработки и обвързаности със съветската КГБ.
Оттам нататък обаче границата между истини, преувеличени факти или откровени лъжи е трудно да бъде открита.
В родината си Пачепа остава доста спорна личност, включително след краха на комунизма.
За някои той е надежден източник, други обаче го смятат за корумпиран генерал, направил кариера чрез подкупване на високопоставени партийни функционери преди да дезертира, който впоследствие се превръща в почти радикален антикомунист и капитализира от аурата и историите около себе си.
Десет години след революцията от 1989 година Върховният съд в Букурещ отменя смъртната присъда на бившия генерал от "Секуритате", а през 2004 година му е върнато и конфискуваното имущество и богатството.
Никога обаче не се завръща в Румъния, а до смъртта си миналата година продължава да пише за престъпленията на бившия комунистически режим, в които самият той е участвал.
